Решение № 4840 от 9.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Димитров, против Решение 155 от 15.09.2022 г., постановено по адм. дело 198/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменено по жалба на Е. Моллова, решение 32-172951/27.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 20BG001008016060R0/30.01.2020г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 575,09лева - мито и 1 265,19лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е. Моллова от гр. Ямбол, действаща чрез процесуалния си представител адв. Р. Василева, в отговор на касационната жалба и молба, оспорва жалбата като развива доводи за неоснователността й. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е решение 32-172951/27.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 20BG001008016060R0/30.01.2020г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 575,09лева - мито и 1 265,19лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от Канада на употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Нисан, модел Лииф, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила в размер на 1500 канадски долара съгласно приложен договор за продажба от 16.11.2019г. между IQ Motors INC и Е. Моллова. При извършена проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси е установена извършена сделка на стойност 5800 канадски долара, във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към нея фактура не съдържа всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в случая органа не е изпълнил задължението си да обоснова основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Наред с това съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. което не е осъществено в настоящият казус. В заключение съдът е приел, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на митническата декларация е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане по представеният договор за продажба от 16.11.2019г., която в случая съответства на всички предоставени документи, които касаят сделката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Позоваването на данни обявени в интернет за обявена продажна цена за същия /според характеристиките и идентичен VIN (номер на шаси)/ автомобил от 5800 канадски долара на аукцион, при отбелязване в същия сайт, че автомобилът е продаден, не е достатъчно да се обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд Ямбол не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 540 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение