Решение № 13978 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2020 г.

Решение № 13978 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 61/25.11.2019 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 523/2019 г., с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3506#10 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която по заявление за подпомагане на Г. Исмаилов с УИН 18.25.0516/74032, е отказано оторизиране на субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" в размер на 18 208, 50 лева; преписката е върната на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 18.25.0516/74032 на Г. Исмаилов и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията, дадени с решение № 29/7.06.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, а Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от общо 1 060 лева - деловодни разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба. Ответникът по жалбата – Г. Исмаилов взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Русе е било уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3506#10 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18.25.0516/74032, е оторизирана субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" в размер на 2 738, 12 лева за 40 пчелни семейства от поисканата субсидия в размер на 20 946, 62 лв. за 306 пчелни семейства. При постановяването му административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на жалбоподателя с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3506/12.11.2018 г. е било отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила решение № 29/7.06.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на АдмС - Русе. За да постанови решението си първоинстанционният състав в изпълнение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК задълбочено и прецизно е изяснил фактите от значение за правния спор и въз основа на тях е направил своите правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд е анализирал мотивите на решение № 29/7.06.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3506 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателя частично е отказано финансово подпомагане по мярка 11 в размер идентичен с настоящия отказ и дадените с него указания. В мотивите на това решение съдът приема, че в отмененото уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основания. Изводите на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Съдът е разгледал характера на периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като минимални периоди. По-краткия период на преход, предвиден в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде реализирана като биологична и в този смисъл противоречи на целта на регламента (закона), докато определянето на по-дълъг такъв не е в нарушение на правилата на същия и поради това не съставлява основание за отказ за оторизация. Този извод е обоснован със съображения за спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Прието е, че периодът на преход е това минимално време, което гарантира чистота на производството. Посочено е, че увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат - произвеждане на биологична продукция, тъй като преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства. По тези съображения съдът е отменил предходното уведомително писмо на ответника, с което последният се е произнесъл по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11, като постановено в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със съдебното решение са дадени задължителни указания за органа, който следва при новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени - налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не - да постанови позитивен за заявителя административен акт. С оспореното в настоящото производство уведомително писмо, административният орган е извършил разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда. Правилно съдебният състав, постановил обжалваното решение е приел, че такова съобразяване в настоящия случай не е налице. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, както и от приложената както по настоящото, така и по предходното административно дело преписка, при новото произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства. Новият административен акт отново сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие", като в този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че този път в отделна таблица е посочено неспазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни, а и твърдения, да не са изпълнени. При това положение новото произнасяне на органа се явява напълно идентично по своите фактически и правни основания с това, което вече е било отменено по съдебен ред. Несъответствието, установено от съдебния състав по адм. д. № 109/2019 г., е преповторено, макар и в леко изменена форма (чрез добавяне на допълнителна таблица), още повече, че при новото произнасяне надвишението на минималните периоди на преход един път е обвързано с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката - в разясненията под таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, а втори път - с Раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. " (в поясненията към колона 7 на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо). Отново не се сочи никое конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. - чл. 13, чл. 14 и чл. 26. Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не може да се приеме за надлежно основание за отказ, предвид обстоятелството че, както е посочено и в съдебното решение по адм. д. № 109/2019 г., тази норма за кампания 2016 г. не обхваща периодите на преход към биологично пчеларство по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 година. Налице е изричен диспозитив в съдебно решение № 29/7.06.2019 г. на Административен съд - Русе, с който преписката по заявлението на жалбоподателя за кампания 2016 г. е върната за ново разглеждане при задължително съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. В случая, видно от данните по настоящото дело и от съдържанието на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, административният орган не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените факти под друго правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния случай. В такава хипотеза съдът е указал на административния орган какъв точно акт следва да постанови, а именно позитивен за заявителя, т. е. да му бъде отпуснато търсеното финансово подпомагане. При това положение административният орган е постановил своя административен акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това налага настоящият съдебен състав да обяви нищожността на оспореното в настоящото производство уведомително писмо. Това означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно дадените с предходното съдебно решение задължителни указания. Поради това следва преписката да бъде върната на ответника за постановяване на административен акт, съобразно посоченото съдебно решение. Предвид изложеното, касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1050 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Направеното възражение от представителя на касационния жалбоподател за прекомерност на същия не следва да се уважава, тъй като размерът му е под определения минимум от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен съобразно материалния интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение