Решение № 6400 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2013 г.

Решение № 6400 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Георгиева Клешкова против решение № 1448 от 30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 450/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) се уважи в пълния му предявен размер и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Община Банско, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от Мария Георгиева Клешкова, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за разликата над 2178.16 лв. до пълния му предявен размер от 3 224.72 лв. и е осъдил Община Банско да заплати на ищцата сумата 310.71 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част на иска. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на Административен съд гр. Благоевград, че в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в редакцията й в сила от 1.07.2012 г. (ДВ, бр. 38/2012 г.) От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед от 19.05.2012 г., издадена от кмета на Община Банско е прекратено служебното правоотношение на Мария Георгиева Клешкова. С жалба, депозирана на 1.06.2012 г. служителката е оспорила законосъобразността на заповедта и е поискала и присъждане на обезщетение за незаконосъобразното й уволнение. По предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. съдът е разделил производството по делото, което впоследствие е спряно до влизане в сила на решението, постановено по жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С влязло в сила решение на 18.04.2013 г. оспорената заповед е отменена, при което съдът е възобновил производството по предявения иск за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение. Междувременно със Закона за изменение и допълнение на ЗДСл., в сила от 1.07.2012 г., е изменен чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. като периодът на обезщетението е намален от 10 на 6 месеца, изменен е и размера на обезщетението от брутна на основна заплата. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че след като не са предвидени предходни разпоредби, които да регламентират размера на дължимото обезщетение по отношение на отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение, издадена преди изменението на закона, то следва да се приложи новата редакция, е незаконосъобразен. В случая искът за присъждане на обезщетение е предявен преди изменение на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Тази норма е материалноправна, поради което изменението й няма обратно действие, а действа занапред. В ЗИДЗДСл. - ДВ, бр. 38/2012 г. не е предвидено обратно действие на цитираната норма, поради което предявените преди тази дата искови претенции се разглеждат по досегашния ред. Фактът, че вземането е изискуемо към момента на влизане на решението му в сила не променя извода за приложимостта на предходната редакция на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., тъй като съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска: отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. В този смисъл е и нормата на чл. 204, ал. 2 от АПК съгласно, която искът за обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, което в случая е сторено. Следователно в случая ищцата е предявила своя иск преди изменение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., на изменението не е предадено обратно действие, поради което приложимата правна норма е в редакцията й от ДВ, бр. 95/2003 г. Ето защо решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявения иск се уважи в пълен размер. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за 10-месечния период след прекратяване на служебното й правоотношение Мария Клешкова е била безработна. С назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че размера на брутното й възнаграждение за 10 месеца, изчислен към датата на признаване на уволнението за незаконно, е 6200 лв., но тъй като искът е предявен за сумата 3224.72 лв., то същият следва да се уважи за този размер. В случая неоснователно е приспаднато изплатеното обезщетение за безработица, тъй като в чл. 54е, ал. 1 от КСО е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., а не от органа по назначаването. След като искът е основателен в пълен размер, то неправилно и разноските са изчислени съобразно с уважената част на иска, поради което същите следва да се присъдят в пълен размер, а именно да се присъди и сумата 149.29 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство. Предвид изхода на делото следва да се осъди община Банско да заплати на Мария Георгиева Клешкова направените по делото разноски в касационното производство в размер на 648 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,