Решение № 17156 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2011 г.

Решение № 17156 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на ЕТ "Вас Вес Мик", представляван от Васил Ганчев Гулеков, гр. Панагюрище, срещу решение № 291/10.06.2011 г., постановено по адм. дело № 165/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-1/13.01.2011 г. на Началника на РДНСК - Южен централен район - Пловдив, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "цех за производство на кори/табли за опаковане на яйца - преустройство и пристройка", в частта му "пристройка", находящ се в УПИ ХI - производствена дейност, кв. 83, по плана на гр. Пазарджик, изпълнен, в процесната част, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в съсобствен имот - без съгласието на останалите съсобственици, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 183, ал. 1 ЗУТ. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява, постъпила е писмена защита, със съображения досежно основателността на жалбата. Началникът на РДНСК - ЮЦР - Пловдив, чрез юрк. Игнатов, оспорва жалбата, настоява за отхвърлянето й. Решението се счита правилно, обосновано и законосъобразно, следва да се остави в сила. Ответните страни: "Електро - Илиев" ЕООД, ЕТ "Димитър Пенчев" и "Белопринт" ООД, не се представляват, депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Подробните и обосновани изводи в съдебния акт се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, въз основа на заповед № РД-13-446/1.11.2010 г. на началника на ДНСК - София, в установената писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК. Основното в касацията възражение - че в случая не се касае за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а за разглобяема, преместваема метална носеща конструкция, е направено и пред съда по съществото на спора и детайлно е обсъдено в мотивите на оспореното решение. Последните са изведени при съответствие със събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон. С основание съдът е възприел заключението на назначеното и изслушано по делото вещо лице, изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, от което по категоричен начин се стига до обоснования извод, че случаят не касае преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както по начина на изграждането му, така и с оглед предназначението му. Процесната постройка е за производствени нужди - "цех", (а не е от вида на увеселителни и обекти за търговски и други обслужващи дейности: павилиони, кабини, маси и други елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки и др.), който е трайно прикрепен към земята, посредством замонолитени метални планки в монолитни бетонови основи. Очевидно е, че трайно се променя субстанцията и начина на ползване на имота, затова и е правилен крайният извод, че обектът представлява строеж по смисъла на закона. А след като същият е изграден без необходимите строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици, подлежи на премахване, каквото именно е разпоредил компетентният орган. Освен това, прави впечатление, че самият жалбоподател е предприел действия по издаване на разрешение за строеж, (отменено), а не за разрешение по реда на чл. 56, ал. 2 ЗУТ - за поставяне на преместваем обект. Сочената практика на ВАС не само не обвързва настоящия съдебен състав, но и е неотносима, тъй като касае различна фактическа обстановка от процесната. Водим от горното, при липсата на касационни основания за отмяна на решението и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,