Решение № 4301 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2014 г.

Решение № 4301 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2014 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 251 ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на "Лев Истейт" ЕООД град София с искане за тълкуване на решение № 14071/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 13591/2014 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Ответникът – Директор на дирекция "ОДОП" София – в представен по делото писмен отговор взема становище за неоснователност на молбата. Представителят на Върховна административно прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира молбата за допустима и неоснователна. Според молителя в решението не е станала ясна действителната воля на съда относно цената на придобиване, по която дружеството е следвало да направи първоначалната оценка на активите, срещу чието трансформиране са придобити акции в "Лев Истейт" ЕООД. Касационният съд в настоящия си състав намира, че в мотивите на решението, чието тълкуване се иска, са изложени ясни съображения по основния спорен въпрос- дали при апортирането на недвижимите имоти и съответно получаването на акции в замяна касаторът е формирал данъчна печалба по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗКПО, подлежаща на облагане с корпоративен данък. Подробно е изяснен и спорния въпрос по отношение на това дали балансовата стойност е включена в обекта на доказване. Съдебната теория и практика приемат, че едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване в случаите, когато то е неясно, в смисъл, че от неговото съдържание не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. При провеждане на своята тълкувателна дейност, компетентният съд следва да изхожда единствено и само от мотивите на материализирания съдебен акт, като по никакъв начин не следва да извършва онази процесуална дейност, каквато се следва да извършва дори и служебно при редовните способи на съдебно производство. В този случай е недопустимо извършване на нова преценка на вече събрани по делото доказателства или анализ на нови доказателства. Императивното ограничение се извежда от основния принцип на правната сигурност, включващ и разбирането да не се подменя вече изразената воля на решаващия състав, което би довело до недопустимо пререшаване на правният спор по същество. Пререшаване на правния спор при наличие на влязъл в сила съдебен акт, постановен от административен съд, е законово допустим единствено и само по реда на извънредния способ за съдебна ревизия по реда на глава четиринадесета - "Отмяна на влезли в сила съдебни актове" -на АПК. В тази връзка, предмет на тълкуване могат да бъдат само изрично посочени от молителя неясно изразени в мотивите на акта становища на решаващия състав, относно фактически констатации и правни изводи, които обуславят неяснотата и двусмислието на съдебния акт, и пренасящи се в неговия диспозитив. Правната несигурност при прилагане последиците на подобен акт, налага и необходимостта от изясняване и извеждане по безспорен начин на формираната и изразена от съда правна воля по предмета на правен спор. В решението № 14071/21.12.2015 година по адм. д. № 13591/2014 година, чието тълкуване се иска, съдът въз основа на анализ на представените и събрани в ревизионното производство, както и въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, в своите мотиви е анализирал съдържанието на понятията "счетоводен финансов резултат", съгласно пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКПО, "апорт" на непарична вноска, съгласно чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, и необходимостта от изготвяне на оценка от три вещи лица в охранителното производство пред ТР, съдържанието на правилата по т. 11. 2 б. "г" от НСС № 16 – за отписване на ДМА при трансформиране в акции и дялове, и правилата на т. 5. 1 от НСС № 32 "Финансови инструменти" – за оценяване при първоначално придобиване по цена на придобиване /по справедлива стойност на даденото/. Съдът е приел, че балансовата стойност на апортираното недвижимо имущество не е спорна между страните, а именно 831077, 65 лева. Същата се установява и от констатациите на назначените по делото пред АССГ съдебни експертизи. Съдът е приел също за безспорен броят на придобитите от настоящия молител акции – 2714900 броя на стойност от 1 лев, както и че по счетоводна сметка "Акции" са осчетоводени само 831077 броя акции с номинал от 1 лев, като останалите не са осчетоводени. Решаващият състав е подвел този факт като нарушение на чл. 13 от Закона за счетоводството и евентуално нужна корекция в счетоводството на дружеството дори и в хода на ревизионното производство, без да е възможна подобна санкция в съдебното производство. На няколко страници от своите мотиви съдът е изложил фактически констатации и правни доводи, водещи до извод, че стойността на апортирания имот при неговото отписване от апортиращото дружество е равна на разликата между стойността на имота, съгласно оценката от вещите лица по чл. 72 от ТЗ и неговата балансова стойност; направил е анализ на изводите и констатациите на първоинстанциония съд за стойността на апортирания имот, равняваща се на 27147900 броя акции с номинал 1 лев, пазарната стойност на акциите и досежно оценяването на финансовите активи по т. 6. 1 от НСС № 32 на основание на изслушаните еднолична и тройна съдебно-оценителски експертизи. Изложил е подробно мотиви на съгласие с изводите на АССГ относно тяхното съдържание и обясненията, дадени от вещите лица. В тази връзка може да се приеме, че ВАС по адм. д. № 13591/2014 година е изложил доводи, разглеждащи според състава процедурата по извършената непарична вноска, отчитането на цената на придобиване, по която апортиращото дружество е следвало да оцени излизащия от него актив и да запише новопридобитите акции. Съдът е обсъдил подробно възраженията, направени от настоящия молител по първоинстанционото дело № 2730/2013 година на АССГ и по адм. д. № 13591/2014 година на ВАС. Извън обхвата на съдебната проверка, предвид липсата на конкретно сезиране, според изложеното в молбата, е останало спазването на действали към момента на обсъжданите юридически събития Закон за счетоводството от 2001 година, отменен с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството - ДВ, бр. 95 от 8 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., а именно чл. 4, ал. 1, т. 5 за предимство на съдържанието пред формата, което изисква сделките и събитията да се докладват във финансовите отчети не съобразно с правната форма на съответните сделки, а базирани на действителната същност, финансова реалност и икономическо съдържание. Изтъкнатите от молителя "неясноти" /едва в настоящото производство/, по-скоро касаят негови изводи, че осъщественото от съда тълкуване и прилагане на действуващото законодателство е неправилно с последващо рефлектиране върху окончателния съдебен акт, но тези евентуално заявени пороци, касаят разглеждане на спора по същество и са неприложими и неотносими в производството по тълкуване на решението. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се постига друг правен резултат, каквато е действителната цел на разглежданото искане. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда за правилност на обжалваното решение на АССГ. Следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Искането за тълкуване е неоснователно и следва да се отхвърли. Въз основа на изложеното и на основание чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд