Решение № 10968 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2019 г.

Решение № 10968 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община, район "Възраждане", чрез пълномощник, срещу Решение № 3372 от 20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 12358/2018 г. от Административен съд София-град, в осъдителната му част, с която администрацията на район "Възраждане" е осъдена да заплати на П. Илиев съдебни разноски, представляващи заплатеното от него възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. с доводи за неправилност на съдебния акт в тази част. Иска се отмяната му и присъждане на разноски в размер на заплатената от касатора държавна такса. Ответникът – П. Илиев, чрез пълномощника си адв. Д. Драгиева, депозира писмен отговор, в който излага съображения, че по характера си жалбата представлява искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради което компетентен да се произнесе по искането е първостепенният съд. Моли производството по делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено на решаващият съд за произнасяне. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. Пред Административният съд София-град е оспорен отказът на административния орган, обективиран в писмо № към РВЕ18-УГ01-8960-1 от 23.10.2018 г. на кмета на район Възраждане, да издаде на П. Илиев, въз основа на регистъра на населението, удостоверение за вписване в регистъра на населението; удостоверение за постоянен адрес и удостоверение за промени на постоянен адрес, посочени в заявление вх. № РВЕ18 УГ01-8960 от 12.10.2018 г., след като въз основа на същото заявление са му издадени удостоверение за настоящ адрес и удостоверение за промени на настоящ адрес. Съдът е приел оспорването за основателно и е отменил обжалвания отказ, като е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Със същото решение е осъдил ответната страна да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 529 лв., от които 10 лв. – заплатената държавна такса за завеждане на делото; 19 лв. за издаване на удостоверения и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът обжалва решението в частта, с която на П. Илиев са присъдени разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с доводи, че решението в тази част е необосновано и следва да бъде отменено. Твърди, че не са представени доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е заплатил посочената сума на процесуалния си представител. В останалата част решението е влязло в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Съгласно мотивите по т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г., ОСГТК разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване...., а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.... Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство Върховния касационен съд приема в посоченото ТР, че "... Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение." В конкретния случай, от съдържанието на приложения по адм. дело № 12358/2018 г. по описа на АССГ договор за правна защита и съдействие се установява, че същият е сключен между адв. Д. Драгиева и Сдружение БХК със седалище и адрес на управление гр. София, съгласно който адвокатът е поел задължението да оказва правна защита и съдействие на П. Илиев по това дело за една инстанция срещу което сдружението се задължава да заплати на адвоката, при подписването на договора, възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят не е страна по представения договор и не е понесъл разноски под формата на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такива не му се дължат. Договореното между страните по облигационното правоотношение, възникнало между адвоката и БХК въз основа на сключения между тях договор за правна защита и съдействие обвързва единствено страните по договора. Нито този договор, нито приложеното към него преводно нареждане удостоверяват факта на заплащане на възнаграждение в размер на 500 лв. от страна на жалбоподателя по делото. Предвид изложеното като е присъдил разноски, представляващи "заплатено от жалбоподателя" адвокатско възнаграждение, съдът е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени в тази част. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство, представляващи заплатената държавна такса за завеждане на делото в размер на 70 лв., е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение