Решение № 5793 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2009 г.

Решение № 5793 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стомана индъстри" АД, гр. Перник, представлявано от Атанасиос Йоанис Атанасопулос и Антон Петров срещу решение № 246 от 8.1.2009 г., постановено по адм. дело № 529 по описа за 2008 година на Административен съд-Перник, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на на задължение за такса битови отпадъци № 3 от 21.5.2008 г. на кмета на община Перник за определяне на такса за битови отпадъци за 2008 година в размер на 831073, 71 лв. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество, с което се отмени атакувания акт и се присъдят направени по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - община Перник, представлявана от кмета и процесуалния представител, я оспорват, считат, че решението е правилно. Представят решение на ВАС по идентичен казус със същите страни. Искат съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по наведените в нея твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за установяване на на задължение за такса битови отпадъци № 3 от 21.5.2008 г. на кмета на община Перник за определяне на такса за битови отпадъци за 2008 година в размер на 831073, 71 лв. За да отхвърли жалбата съда е приел, че по делото били събрани доказателства, които обосновавали наличието на всички предпоставки за възникване на задължение за заплащане на такса битови отпадъци. Т. е. не били налице данни, представени от жалбоподателя, че на територията, ползвана от касатора, не било извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, както поддържане чистота на териториите на общината. На практика съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане на всички събрани по делото доказателства съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 144 от АПК, както и при неправилно определена доказателствена тежест. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на цитираните разпоредбите на ЗМДТ следва изводът относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В тежест на съответната община, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл, тя трябва да установи, че имоти на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определените видови услуги. Тъй като твърденията на задълженото лице са, че в района в който се намират имотите му общината не предоставя тези услуги (но не и че общината ги предоставя, но то не ги ползва) или да установи, че нежилищните имоти, от типа на процесните, са ползвани по своето предназначение и не са създавали битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Отрицателните факти не се доказват - основен принцип. Но въпреки това жалбоподателя е проявил изключително активно процесуално поведение и е изискал доказателства, които изобщо не са били предмет на разглеждане от съда. По делото са ангажирани многобройни писмени доказателства, установяващи тезите на двете страни - тази на жалбоподателя (сега ответник по касация), че общината не е предоставяла услуги по смисъла на чл. 62 и сл. от ЗМДТ и дружеството само е организирало извършването им чрез сключване на договори с трети лица, както и тази на Община-Перник, че е предоставяла съответните услуги. Тези доказателства са обсъдени много общо (а някои изобщо не са били обсъдени), в това число и експертизите - съдебно-техническа и съдебно-икономическата, без да бъде изяснена конкретната фактическа обстановка по спора. Не е изяснено напълно и дължимостта на всяка една от компонентите на процесната сума - дали всички услуги са били предоставяни от общината или не, или само част от тях, след като има данни по делото, че са наемани други фирми за поддържане на съответните райони. Както и дали действително са били предоставяни услуги или липсата на такова предоставяне на услугите е принудило дружеството да наеме други лица. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение и при условията на чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Перник. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички събрани досега доказателства, както и да бъдат събрани допълнителни такива за изложените по-горе обстоятелства. При условията на чл. 218з, ал. 4 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 144 от АПК съда следва да се произнесе по въпроса за разноските, в това число и за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,