Решение № 15773 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2019 г.
ВАСII отделение20.11.2019 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 27.02.2019 година, постановено по адм. дело № 566/2018 година по описа на Административен съд – Кюстендил. ОСЪЖДА РДНСК-Югозападен район да заплати на община Кюстендил сумата от 100 лв- разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15773 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "НСК" Кюстендил към РДНСК-Югозападен район срещу решение № 52 от 27.02.2019 година, постановено по адм. дело № 566/2018 година по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед № ДК-11-КН/03.12.2018 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – главен архитект на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба на главния архитект на община Кюстендил срещу заповед № ДК-11-КН/03.12.2018 г. на началника на Регионален отдел "НСК" Кюстендил към РДНСК-Югозападен район, с която на основание чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 5 и чл. 148, ал. 7 от ЗУТ и правомощията, предоставени със заповед № РД-180/11.08.2018 г. на началника на ДНСК, е отменена заповед № ГА-23/14.11.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил за допълване на разрешение за строеж № 29/25.03.2014 г. на главния архитект на община Кюстендил за строеж: "Семеен хотел – надстройка на съществуваща сграда като втори етап от предвижданията на ПУП", находящ се в УПИ V – за обществено обслужващи дейности, кв. 291 по регулационния план на гр. Кюстендил, ул. "Демокрация" № 58, одобрен със заповед № 925/02.06.1993 г. и изменен със заповед № РД-00-40/11.01.2013 г. и заповед № РД-00-419/21.04.2015 г. на кмета на община Кюстендил. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при липса на материалноправните предпоставки за издаването ? и в несъответствие с целта на закона, с оглед на което я е отменил като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че при издаване на заповед № ГА-23/14.11.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил не са приложени доказателства за незаконно строителство в УПИ V – за обществено обслужващи дейности, кв. 291 по регулационния план на гр. Кюстендил, ул. "Демокрация" № 58, което да е установено по надлежния ред. Установено е също така, че строежът е пета категория, но съдът не е овластен да извършва проверка за законосъобразност на категорията на строежа, като е установено по делото, че в община Кюстендил няма констатирано незаконно строителство в недвижимия имот, за който е разрешен строеж: "Семеен хотел – надстройка на съществуваща сграда като втори етап от предвижданията на ПУП". С оглед изложеното, неоснователни се явяват наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл, които са били изложени и в първоинстанционното производство и са обсъдени изчерпателно от съда. Правилно съдът е приел, че са спазени разпоредбите на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, като измененията са допуснати при представена нотариално заверена декларация от пълномощник на възложителя, в която изрично е декларирано, че исканите промени не са реализирани, а заповедта на главния архитект на община Кюстендил е издадена след като е представена декларацията. С оглед на горното правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на спора, претенцията на пълномощника на главния архитект на община Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Кюстендил сумата в размер на 100, 00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,