Решение № 4930 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2010 г.

Решение № 4930 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ХДК Инвестмънтс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1172/3.08.2010 г. по адм. д. № 569/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160901028/29.12.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения 117 776,62 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 160901028/29.12.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е определен корпоративен данък за 2007 г. 58 408,42 лв с лихви и корпоративен данък за 2008 г. 59 368,20 лв с лихви на основание чл. 78 ЗКПО и СС-16 - Дълготрайни материални активи т. 11.2 б. "г" и т. 13.3. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите, след проведена по ДОПК ревизия. Дружеството е придобило дълготраен материален актив земя 28 дка за 1 840 300 лв през 2005 г., който е осчетоводен по сметка 201-земя, гори и трайни насаждения. Активът е апортиран в друго дружество еднолична собственост на ревизираното лице на 10.10.2007 г. със справедлива пазарна стойност по заключението на тройната експертиза от 4 813 500 лв. При апорта сметка 201 е кредитирана с 1 840 300 лв и е дебитирана сметка 523-дялови участия със същата стойност. Разликата между справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на имота е в размер 2 973 200 лв. По СС-16 - Дълготрайни материални активи от Национални стандарти за финансовите отчети за малки и средни предприятия /ДВ бр. 30/07.04.2005 г./ т. 11.2, б. "г" в РА е прието, че ревизираното лице е следвало да осчетоводи разликата между справедливата пазарна стойност на апортирания имот и балансовата стойност на същия по сметка 523-дялови участия срещу кредитиране на счетоводна сметка 752-финансови приходи за бъдещи периоди, като разликата се разсрочва като текущ приход за 5 години, по 1/5 част от разликата - по 594 640 лв за ревизираните 2007 г. и 2008 г. На основание чл. 78 ЗКПО в РА е прието, че ревизираното лице не е осчетоводило приходи по предвидения в СС-16, т. 11.2.б. "г" ред и е увеличен финансовия резултат за всяка от годините със 594 640 лв и са определени корпоративен данък с лихви за внасяне. Съдът е приел, че по Общи разпоредби от Националните стандарти за финансовите отчети на малки и средни предприятия и СС-18-Приходи приходът е нарастване на икономическата изгода от придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. По т. 11.2 б. "г" от СС-16-ДМА печалбата или загубата при отписване на дълготраен материален актив при трансформиране в инвестиция - разликата между справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на актива се отчита като разсрочен финансов приход или разход за срока на инвестицията, но не повече от 5 години. Съдът е приел предвид цитирания текст, че за ревизираното лице е налице финансов приход, който не е осчетоводен по предвидения ред, не е отразена разликата по дебита на сметка 523-дялови участия срещу кредитиране на сметка 752-финансови приходи за бъдещи периоди и поради това, е приел, че правилно е приложен чл. 78 ЗКПО в РА като е увеличен счетоводния финансов резултат с 1/5 от неотчетения финансов приход. За 2008 г. е в сила т. 11.2 б. "г" от СС-16 в редакцията от ДВ бр. 86/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., според който при трансформиране на дълготраен актив във акции или дялове разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания актив се отчита като печалба или загуба. Съдът е приел, че текстът не е приложим в случая, тъй като трансформацията на актива е извършена през 2007 г. По т. 13.3 от СС-16 в редакцията от ДВ бр. 86:2007 г. частта от разсрочените приходи и разходи по т. 11.2. б. "г" в редакцията, приложима за 2007 г., която не е призната като приход или разход за 2007 г. се признава като приход или разход за срока на инвестицията, но не повече от 5 години от придобиването й. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилен е изводът на съда, че не е налице нарушение на чл. 60, ал. 2 Конституцията на Република България, поради определяне на данъчни задължения съобразно изискванията на счетоводни стандарти. По чл. 22б ал. 3 ЗСч националните стандарти за финансовите отчети за малки и средни предприятия се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз. Обосновано съдът е приел, че позоваването на чл. 34 ЗКПО не е основателно, тъй като не обхваща процесния случай. Неоснователен е доводът на касатора, че чл. 78 ЗКПО не касае определянето на данъчния финансов резултат предвид текста на нормата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил правилни правни изводи за законосъобразност на РА с известни уточнения. Касаторът поддържа, че при трансформацията на имот в инвестиция в предприятието не се формират приходи, освен това трансформацията е осчетоводена. Поддържа, че при трансформацията срещу прехвърлянето на оцененият от три вещи лица актив дружеството е придобило акции/дялове на стойност не по-голяма от стойността на актива, поради което за дружеството няма икономическа изгода, няма приход и основание за приложение на чл. 78 ЗКПО. Поддържа също, че счетоводния приход не е финансов приход в случая, тъй като няма паричен поток. Според т. 11.2.б. "г" от СС-16, приложима за 2007 г. печалбите или загубите от отписването на дълготраен актив при трансформиране в инвестиция се отчитат като разсрочен финансов приход или разход. Тази редакция съдържа фикция, която не прави печалбата равна на приход по смисъла на чл. 78 ЗКПО и незаконосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че чл. 78 ЗКПО е приложим в случая. Предвид чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът следва да реши спора по същество като определи дължимите данъци и лихви за периода. По чл. 81 ЗКПО разпоредбите на глава дванадесета с изключение на чл. 75, ал. 3, се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол. На основание чл. 81 ЗКПО за ревизираните 2007 г. и 2008 г. предвид чл. 75, ал. 1 и 2 ЗКПО следва да се коригира данъчния финансов резултат съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. По чл. 22б, ал. 1 ЗСч годишните финансови отчети се изготвят и представят на базата на Националните стандарти за финансовите отчети за малки и средни предприятия. Текстът на чл. 81 ЗКПО и чл. 75, ал. 1 ЗКПО изисква на основание чл. 22б, ал. 1 ЗСч, т. 11.2 б."г" и т. 13.3 от СС-16 - Дълготрайни материални активи да се осчетоводи разсрочен финансов приход в размер на 1/5 от разликата между справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на актива за всяка от двете ревизирани години, както правилно е процедирано в РА, макар, че е посочено погрешно основание за това - по чл. 78 ЗКПО, вместо чл. 81 и чл. 75, ал. 1 и 2 ЗКПО. Погрешно посочената правна квалификация в РА следваше да бъде коригирана от съда, като допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило правилните крайни изводи на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,