Решение № 15373 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2010 г.

Решение № 15373 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на Мунир Тамо Шуейш - гражданин на Сирия, против решение № 352 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - председателят на ДАБ при Министерския съвет, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Мунир Тамо Шуейш е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От проведените с кандидата интервюта се установява, че същият е пристигнал нелегално в Република България през месец септември 2009 г. В изложената бежанска история сочи, че мюсюлманите в Сирия се държат лошо с йезидите, общност към която принадлежи. Твърди, че не може свободно да изповяда религията си, насилствено е принуждаван в училище да посещава часове по ислям. Заявява, че имал приятели сред членовете на партията Йекити и по тази причина през 2004 г. е задържан и разпитван от силите за сигурност. С оглед на така изложената бежанска история и установените по делото факти, че е налице доброволно напускане на държавата по произход - Сирия, където жалбоподателят се е ползвал от закрилата на националните власти, то не може да се обоснове наличие на нито една от хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ респ. на право на закрила. Освен това според конституцията на Сирия, свободата на религията и религиозните практики е гарантирана, при положение, че религиозните ритуали и церемонии не пречат на обществения ред. Сочи се също така, че властите и съдебната система разрешават на много религиозни групи свободно да изповядат религията си. От обясненията на чужденеца не се установява наличието на основателен страх от преследване в страната на постоянно местоживеене, основаващ се на раса, националност, религия, политически убеждения или принадлежност към социална група. Към административната преписка е приложена справка вх. № 511 от 12.02.2010 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, съдържаща информация за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Административният орган е възприел становището, че за жалбоподателят липсва риск в държавата му по произход. В случай на доброволно напускане на държавата по произход от страна на кандидата, какъвто е и настоящия, молбата за предоставяне на закрила под формата на статут на бежанец или на хуманитарен статут, може да се упражни на общо основание при наличие на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквито в случая, както правилно е приел административният орган не са налице. Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В решението на административния орган е обсъдена сочената по-горе справка на дирекция "Международна дейност на ДАБ при МС третираща отношението на властите към йезидите. От тази справка е видно, че властите проявяват толерантност и търпимост към кюрдските организации, партии и групировки, макар и строго наблюдавани. Липсват установени факти за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, защото по време на интервюто кандидатът не е доказал, че в Сирия лично е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Отхвърлена е молбата и за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ по причини на тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172 от АПК,