Решение № 12842 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2013 г.

Решение № 12842 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий", гр. София, подадена чрез адв. Чуклева, против решение № 1538 от 6.03.2013 г., постановено по адм. дело № 6884/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че изводите на съда не кореспондират на събраните доказателства. Счита, че по делото не е доказан по безспорен начин фактът, че процесните сгради, за които е заявено инвестиционното предложение, попадат на територията на резерват "Ропотамо". Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 13, във връзка с чл. 17 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), като се позовава на липса на приет план за управление на резервата, на нарушаване на правото му на собственост и несъобразяване с разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ответникът - заместник министърът на околната среда и водите чрез юрк. Калугеров оспорва касационната жалба като неоснователна. По подробно изложените в депозиран писмен отговор съображения, моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва мнение, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий" срещу отказ на заместник-министъра на околната среда и водите, обективиран в писмо с изх. № НСЗП-104/21.06.2012 г., да съгласува реализацията на инвестиционен проект "Ремонт и реконструкция на помощни сгради, попадащи в границите на резерват "Ропотамо", землището на гр. Приморско, чийто възложител е жалбоподателят. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. От фактическа страна по делото е установено, че фондацията - жалбоподател е сезирала министъра на околната среда и водите със заявление вх. № НСЗП-104/09.03.2012 г., с което е поискала на основание чл. 13, ал. 2 от ЗЗТ да й бъде съгласувано инвестиционно предложение за ремонт и реконструкция на собствени сгради, находящи се в резерват "Ропотамо". В заявлението са посочени планираните ремонтни дейности, както и обстоятелството, че същите ще се осъществят в природен резерват "Ропотамо", на 50 м в резервата от северната му граница, включващо имот с № 000441 по Картата на възстановената собственост или кадастралната карта на землището на гр. Приморско, местност "Аркутино", община Приморско. По подаденото заявление е постановен изричен отказ за съгласуване реализацията на инвестиционното предложение - Ремонт и реконструкция на помощни сгради, попадащи в границите на резерват "Ропотамо", поради това, че противоречи на режима на опазване на защитената територия. Отказът е обективиран в писмо с изх. № НСЗП-104/21.06.2012 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, оправомощен със заповед № РД-21/12.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите да издава актове от категорията на процесния. Съобразявайки разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК съдът е счел, че при наличие на постановен отказ, оспорващият в хода на съдебното производство трябва да докаже, че са били налице условията за издаването на положителен административен акт, в случая - за съгласуване на инвестиционното му предложение. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, решаващият съд е навел извод за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че процесните постройки са извън територията на резерват "Ропотамо". Позовал се е на данните, че постройките се намират в поземлен имот с идентификатор 58356.50.15, който е с начин на трайно ползване - резерват "Ропотамо" и който, съгласно заключението на вещото лице представлява състав от резервата "Ропотамо" и се намира в отдел 453 по ЛУП от 1981 г. и съвпада с имота, отразен в картата на възстановената собственост на землището с отразен начин на трайно ползване - резерват "Ропотамо". Изводът, че постройките попадат на територията на резервата е обоснован и с направеното през 2009 г. искане от жалбоподателя до министъра на околната среда и водите за изключване по реда на ЗЗТ на прилежащата към постройките площ от защитената територия. Съдът е приел за законосъобразна преценката на административния орган, че инвестиционното предложение не попада сред дейностите, допустими за извършване в границите на резервата, поради което същото не може да бъде съгласувано. Съобразил е, че релевантната правна уредба забранява всякаква човешка дейност в резервата, освен изрично и изчерпателно изброените в закона дейности. След анализ на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 17, ал. 1 ЗЗТ и заповед № 318/1992 г. на МОС, с която е възстановен резервата и е разширена територията му, съдът е счел, че инвестиционното предложение на жалбоподателя не е сред изключенията от забранителните режими, въведени със ЗЗТ и заповедта за обявяване на резервата, поради което правилно административният орган по околна среда е отказал съгласуването му. За неоснователно и без отражение върху изхода на спора по същество е възприето оплакването на жалбоподателя за липса на план за управление на защитената територия. Според съда това обстоятелство не променя крайния извод за несъответствие на инвестиционното предложение с допустимите за извършване дейности в резервата. Решаващият съд е приел, че не е налице претендираното от жалбоподателя противоречие на административния акт с принципите на неприкосновеност на частната собственост и свобода на стопанската инициатива, като се е позовал на въздигнатата с разпоредбата на чл. 2 ЗЗТ висока обществена значимост на охраняваните от приложимия закон блага и даденият от законодателя приоритет на опазването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние пред извършването на други дейности в тях. Посочил е, че по силата на чл. 8, ал. 1 ЗЗТ природните резервати, включени в приложение № 2 на закона, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, какъвто е резерват "Ропотамо", са изключителна държавна собственост. С тези мотиви е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий" срещу отказа на заместник-министъра на околната среда и водите, с изх. № НСЗП-104/21.06.2012 г. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора. С оглед предмета на делото съдът правилно е определил тежестта на доказване в процеса съгласно чл. 170, ал. 2 АПК. По делото са налице достатъчно и годни доказателства по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК, установяващи релевантните факти и обуславящи постановения от съда правен резултат. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правните му изводи са формирани въз основа на целия доказателствен материал, видно от който твърденията на касатора, че инвестиционното му предложение не попада в границите на защитената територия, не се потвърждават. Във фазата на съдебното дирене в първоинстанционното производство не са представени доказателства, които да сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства. Не е налице соченото в касационната жалба игнориране или изопачаване на доказателствен материал. Оплакването, че съдът е възприел заключението на вещото лице едностранчиво и некоректно не намира опора в материалите по делото. Приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е ценено съгласно изискването на чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Видно от разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема становището на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая заключението на вещото лице е преценено обективно и безпристрастно, в контекста на правния спор и доколкото кореспондира на останалите доказателства. Съдът е възприел фактическите констатации и съображенията на административния орган, че заявените за съгласуване дейности засягат територията на резерват "Ропотамо" и противоречат на режима на опазването му, като подкрепящи се от доказателствения материал. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. По аргумент от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото изцяло съответства на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът е обсъдил обективно и изчерпателно доводите на страните. По наведените от жалбоподателя оплаквания съдът е формирал съответни правни съображения, като въз основа на доказателствата по делото и извършен задълбочен правен анализ, е обосновал извод за законосъобразност на атакувания акт. Поради това касационната инстанция счита, че АССГ е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Правилен е изводът на съда, че инвестиционното предложение на жалбоподателя попада на територията на резерват "Ропотомо" и не може да бъде съгласувано, т. к. режимът на опазване на резервата забранява извършването на заявените от възложителя дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), природните резервати, определени със закон, какъвто е процесният, са изключителна държавна собственост. Резерват "Ропотамо" е възстановен и територията му е разширена със заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда. Същият е включен в приложение № 2 на ЗЗТ, в т. I. 53. Анализът на разпоредбите на ЗЗТ сочи, че резерватите са най-строго охраняваната категория защитени територии от гледна точка на природоопазването и целите, заложени в чл. 2 от специалния закон. По силата на чл. 8, ал. 3 ЗЗТ, опазването на природните резервати изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса. Конкретният режим на опазването им е регламентиран в чл. 17 с. з., който забранява всякакви дейности в тях, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Извършването на допустимите по изключение дейности също е подложено на регулиране и административен контрол - охраната се организира от Министерството на околната среда и водите, пътеките се определят със заповед на министъра на околната среда и водите, а посещенията и санитарните мероприятия се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица. Следователно, съобразявайки характера и естеството на включените в процесното инвестиционно предложение дейности, съдът правилно и обосновано е приел, че същите са в нарушение на забраната за всякаква човешка намеса в резервата и не попадат в лимитативно посочените изключения на чл. 17 ЗЗТ, нито в изключенията, визирани в заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда. Нормата на чл. 13 ЗЗТ изисква строителството, поддържането, ползването, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти в защитената територия да се извършва в съответствие с нейния режим. Когато режимът на опазване забранява тези дейности, както е в случая, съгласуването им е недопустимо и в противоречие със закона, поради което искането на жалбоподателя за съгласуване по реда на 13, ал. 2 ЗЗТ на инвестиционното му предложение за ремонт и реконструкция на заварени в резервата сгради не може да бъде удовлетворено. Като е приел, че компетентният орган по околна среда законосъобразно е отказал да съгласува така заявените от фондацията строително-монтажни и ремонтни дейности в резерват "Ропотамо", съдът е приложил правилно материалния закон. Липсата на план за управление, на която се позовава касаторът, е изцяло неотносима към въпроса за определяне на границите на резервата и към задължението на оспорващия да спазва режима на опазване на защитената територия, установен с императивни законови норми. Наличието на такъв план не е условие или предпоставка за произвеждане на действие на закона и на неговите забрани. Без връзка с предмета на спора и доказателствата по делото са и доводите на оспорващия относно изискванията към строежите, основани на разпоредби от друг закон - ЗУТ. Развилото се административно производство е по реда на ЗЗТ, на чието основание е и волеизявлението на административния орган. В случая извършването на планираните от фондацията дейности засяга територия със специален природозащитен статут, чийто режим на опазване забранява тези дейности. Поради това въпросът за поддържането на постройките от гледна точка правилата на ЗУТ не намира приложение в конкретния казус. От значение за предмета на спора е въпросът дали са налице основанията за съгласуване на инвестиционното предложение по реда на чл. 13 ЗЗТ с оглед режима на опазване на защитената територия и ако да - при какви условия. При наличие на нормативна забрана за осъществяване на процесните дейности в природния резерват правилно е отказана реализацията им, като произнасянето на органа по околна среда е единствено на плоскостта на ЗЗТ, независимо от разрешенията и условията, които се изискват по други закони (по аргумент от чл. 13, ал. 2 ЗЗТ и § 7 от ПЗР на ЗЗТ). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че несъгласуването на заявените дейности нарушава правото на собственост на възложителя. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗТ, във връзка с чл. 18, ал. 1 КРБ. В случая с уредбата на обществените отношения в ЗЗТ законодателят е дал превес на общо значимите ценности, които законът охранява, пред частния инвеститорски интерес. Следва да се посочи, че разпоредбите на ЗЗТ се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях (чл. 7 ЗЗТ), като собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й (чл. 11, чл. 13, § 7 от ПЗР на ЗЗТ). Застъпеното в тезата на касатора тълкуване на разпоредбите на ЗЗТ противоречи на разума и на духа на закона, както и на неговите цели, видно от които опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 ЗЗТ). По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган, явяващ се ответник по касационната жалба, искане за присъждане на разноски, в полза на същия се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения "Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий" следва да бъде осъдена да заплати на МОСВ сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,