Решение № 4007 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2016 г.

Решение № 4007 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"/ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Д. П., срещу решение № 129 от 18.04.2016 г., постановено по адм. д. № 567/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2014 г. в частта на извършено прихващане на сумата 8725,03 лв. от оторизираната сума от 8777,08 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против отменената част на уведомителното писмо, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна - С. П. Ц. не изпраща процесуален представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита за мотивиран изводът за основателност на оспорването на уведомителното писмо предвид факта, че то не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и едва в съдебното заседание е заявено, че посочената в уведомителното писмо сума е санкция - без административният орган да се е мотивирал с коя сума и на какво основание е извършено твърдяното от него прихващане. Счита и че правилно съдът е приел, че за да възникне правото да се удържи санкция за бъдещ период, то нейното установяване следва да бъде с влязъл в сила акт, освен че за да има валидно прихващане, трябва да са налице две еднородни, изискуеми и ликвидни вземания, каквито не са налице в настоящият казус, защото актът с който е наложена санкцията, не е влязъл в сила. Намира и че след като вземането на ДФЗ не е установено по основание и размер с влязъл в сила акт, то административният орган неправилно е приложил материалния закон. Приема, че при формиране на изводите на съда не са били допуснати логически грешки, нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба на С. П. Ц., подадена чрез адв. К. Д., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 -2013 г. за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е извършено прихващане от оторизираната сума в размер на 8777,08 лв. - на сумата 8725,03 лв., дължима от земеделския производител, вследствие на което подлежащата на изплащане на кандидата сума е била определена в размер на 52,05 лв. За да отмени обжалваното уведомително писмо и върне преписката за ново разглеждане, първостепенният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган- заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия. Преценил обаче, че то не отговаря на изискванията за форма и съдържание на индивидуалния административен акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът приел, че административният орган не е изложил конкретни фактически и правни основания за извършеното с акта приспадане от оторизираната за подпомагане сума. Посочил, че в обяснителната записка под таблица № 2 е записано, че колона "удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други мерки и схеми. Преценил, че в уведомителното писмо не е посочено кое от трите изброени основания за прихващане е налице в конкретния случай. Във връзка с уточнението на процесуалния представител на ответника, заявено пред съда, че прихващането е извършено със санкции за бъдещ период, наложени с две предходни УП, съответно издадени на 13.08.2014 г. и 28.09.2015 г, касаещи съответно кампании 2013 и 2014 г., непосочени в оспореното писмо, съдът е приел, че е недопустимо мотивите към административния акт да бъдат допълвани след неговото издаване, едва в хода на образувано съдебно производство. Съобразил и че нито едно от тези две предходни УП е влязло в сила, предвид обжалването им пред съд. Така обосновал основен извод, че неспазването на установената форма и непосочване на правните и фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт представлява самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като този пропуск възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол, а от друга е пречка за упражняване на правото на защита на адресата на акта. На второ място съдът развил съображения, че освен фактическите основания за издаване на оспорения отказ, от страна на административния орган не са посочени и приложимите правни основания. В тази връзка приел- отново с оглед допълнителното уточнение от страна на процесуалния представител на ответника, че приложима в случая била нормата на § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. За нея преценил, че също не може да намери приложение, тъй като санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, а тя предвижда, че държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефинциера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. Извел извод, че тази разпоредба от регламента препраща към националното законодателство на държавата-членка, а в българското законодателство институтът на прихващането (компенсация) е уреден в чл. 103 - 105 от Закона за задълженията и договорите, като чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Съобразил, че задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция и предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание вземания. Тези предпоставки счел, че в случая не са налице, тъй като двата акта, с който е наложена санкцията, не са влязли в сила. Т.е. наред с констатираните нарушения досежно формата и съдържанието на административния акт, съдът е изложил и съображения относно материалната законосъобразност на акта, в която връзка приел, че извършеното прихващане със санкции за бъдещ период, наложени с уведомителни писма за предходни кампании, в конкретния случай е незаконосъобразно. Този си извод аргументирал с обстоятелството, че и двете уведомителни писма за предходни кампании - съответно 2013 г. и 2014 г. са обжалвани по съдебен ред и по тях няма влезли в сила решения, следователно липсва влязъл в сила (стабилен) административен акт, подлежащ на изпълнение, респективно основание за процесното прихващане. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, съдът отменил уведомителното писмо, като върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Възражението в касационната жалба за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС намира за неоснователно, предвид следното: Видно от процесното уведомително писмо, на заявителя за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г., е оторизирана сума в поискания размер - 8777,08 лева лв. Видно от таблица 2, от нея е извършено прихващане на сумата 8725,03 лв., вследствие на което подлежащата на изплащане на кандидата сума е била изчислена в размер на 52,05 лв. В обяснителните бележки под таблица 2 е посочено, че колона "удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Както правилно е установил административният съд, а и се признава в настоящата жалба, в обясненията под таблица 2 са посочени три отделни хипотези, при които е възможно да бъде извършено удържане на суми. В процесното уведомително писмо обаче не е конкретизирано коя от трите е приложима в случая, не е посочен актът, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, в какъв размер са те, нито е посочено налице ли са изискуеми задължения по други схеми и мерки, освен че не са посочени двете УП. При така установените данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаване на уведомителното писмо е нарушено изискването за форма на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, част от което е излагането на мотиви към административния акт. Правилно е прието от административния съд, че е недопустимо мотивите на акта да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство, какъвто опит е направил процесуалният представител на ответника, посочвайки, че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с предходни две УП - съответно от 13.08.2014 г. и 28.09.2015 г, касаещи съответно кампании 2013 и 2014 г. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя становището на касационния жалбоподател, че при това мотивиране от страна на органа, в конкретния случай адресатът на административния акт е можел да организира защитата си, което правело допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила несъществено и неналагащо отмяна на административния акт. Както вече бе посочено, неизлагането на мотиви представлява неспазване на формата на акта, а не производствено нарушение при издаването му и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, като практиката на ВАС в тази насока е константна - напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г. и № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. - двете - на IV отд. на ВАС. От друга страна твърдението в касационната жалба, че мотивите на оспореното уведомително писмо се съдържали в предходните две УП, е също неоснователно. Както вече се посочи, в процесното уведомително писмо липсва позоваване на издадени такива или на какъвто и да е друг акт, с който е извършено процесното прихващане. Отделно от това, съдебната практика (ТР № 16/31.03.1975 г., ВС, ОСГК) допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ, изхождащ от същия орган, който документ обаче следва да представлява част от преписката по издаване на оспорения акт, а не в друг административен акт, издаден в отделно административно производство. С оглед горните съображения, законосъобразни са изводите на административния съд и относно материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Безспорно към момента на извършеното с него прихващане, уведомителните писма за предходните две кампании, с което се твърди да е извършено прихващането, не са били административни актове, подлежащи на изпълнение и прихващане. С оглед горното съображенията, изведени от разпоредбата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията, са правилни и законосъобразни. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил относимите правни норми. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1, съобразно което е дал и указания по чл. 171, ал. 4 от АПК. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение