Решение № 1737 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2016 г.

Решение № 1737 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Доспат, чрез проц. си представител адв. Д. М., против решение № 159/31.05.2016 г., постановено по адм. д. № 82/2016 г. по описа на Административен съд С. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Доспатлес" ЕАД, гр. Д., представлявано от изпълнителния си директор Е. М., против заповед № А-115/08.03.2016 г. на кмета на община Д., с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж "Метален навес", попадащ вУПИII, кв. 61, по плана на гр. Д. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че административният орган не е определил категорията на процесния строеж, също и не е изследвал основанията за търпимостта му, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на заповедта. Заповед № А-115/08.03.2016 г. е издадена в предвидената от закона форма, издателят е компетентният административен орган, в акта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Предметът на заповедта е ясно и конкретно индивидуализиран, вкл. в констативния акт към нея. Непосочването на категорията на строежа не може да бъде прието като съществено нарушение на материалния закон, тъй като категориите на строежите и индивидуализиращите ги белези са нормативно определени в чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2013 г. за номенклатурата на видовете строежи. Определянето на категорията на строежа, който е индивидуализиран в административния акт и придружаващите го документи е правен въпрос, по който решаващият съд дължи произнасяне, с оглед определянето на материалната компетентност на издателя на ата. В мотивите си АС С. е констатирал, че административният орган не е изследвал условията за търпимост на процесния строеж относно приложението на § 16 ПРЗУТ, като е приел, че това е съществено нарушение на закона, водещо също до отмяна на заповедта. Административният орган е бил длъжен в акта си да изложи съображения относно търпимостта на строежа и това становище е принципно правилно, но в производствата по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи и при наличие на времевите предпоставки по § 16 ПРЗУТ, съдът на свой ред също е длъжен да изследва въпроса за търпимост на строежа, респ. да събере доказателства в това отношение. Липсата на установявания в тази насока е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и препятства възможността на този съд за преценка за законосъобразност. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва, въз основа на събраните и нови доказателства, да се изяснят относимите към търпимостта на строежа обстоятелства. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав