Решение № 12121 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 573/2012 г.

Решение № 12121 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 573/2012 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - Благоевград срещу решение № 1643 от 3.11.2011 г., постановено по адм. д. № 610 по описа за 2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № ОА-ДС-406 от 16.06.2011 г. С отменената заповед е обявен участникът, спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - частна държавна собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения се моли, решението да се отмени и по него постанови друго, по съществото на спора, с което подадената жалба да се отхвърли. От ответната страна - "Меджик Уърлд" ООД, гр. София е постъпило възражение, в което се съдържа становище за неоснователност на жалбата. В него се съдържат твърдения опровергаващи тези, изложени в касационната жалба. Моли се съда, да остави решението в сила. Заинтересованата страна - "ЕТ "Александър Цветков 86" не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Счита, че след като няма решение на съсобствениците по чл. 32 ЗС са правилни изводите на съда за опорочаване на процедурата със заповедта за откриването на търга. Освен това счита, че от доказателствата по делото е било установена съсобственост върху имота, обект на търга. Прокурорът намира възражението на касатора относно това, че съдът се е произнесъл по спор за собственост за неоснователно. Според него съдът е обсъдил писмените доказателства с оглед преценката им за правилното приложение на материалния закон. Предлага решението да остане в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд - Благоевград е бил сезиран с жалба, подадена от "Меджик Уърлд" ООД срещу заповед № ОА-ДС-406 от 16.06.2011 г., издадена от областния управител на Благоевградска област. С нея ЕТ "Александър Цветков 86", гр. Благоевград е определен за спечелил търга за отдаване под наем на имот - частна държавна собственост, предложил 8 910 лв. без ДДС месечна наемна цена. Обектът на проведения търг е бил част от първия етаж (бивша сладкарница "Чинара") с 312 кв. м застроена площ от административна сграда на четири етажа, масивна конструкция, построена през 1962 г., находяща се в гр. Сандански, УПИ (парцел) I, кв. 39, ПУП на гр. Сандански, одобрен със заповед № 215 от 15.10.1993 г. при описаните в заповедта граници. Дружеството подало жалба е участвало в търга. В жалбата си е посочило три пункта за допуснати нарушения на нормите на ППЗДС при провеждането на търга. В първото по делото съдебно заседание е релевирало и твърдения за нищожност на тази заповед, поради това, че обекта на търга е бил съсобствен, а другият съсобственик - "Гео Интер Консулт 2006" АД не е дал съгласие за провеждането на търга, каквото се е изисквало по реда на чл. 32 ЗС. На първо място съдът е обсъдил приложените писмени доказателства относно откриването на тръжната процедура, изискванията в тръжната документация, работата на комисията и издадената заповед, предмет на жалбата. Тях е съпоставил с твърденията за незаконосъобразност съдържащи се в жалбата и ги е намерил за неоснователни. На следва място съдът се е занимал с въведеното твърдение за съсобственост на имота. От преценката на писмените доказателства е направил извод, че собствеността на държавата не е била доказана безспорно, поради което е изискал и протокол, удостоверяващ проведено събрание на съсобствениците, съответно вземането на решение за отдаването под наем на имота. Такова решение не е било представено, а не се е и твърдяло, че е имало, поради което съдът е възприел изцяло тезата на жалбоподателя, като е приел, че заповедта, с която е обявен търгът е незаконосъобразна. Този порок е рефлектирал и върху обжалваната заповед, която също е възприел за незаконосъобразна и я е отменил. Постановеното решение е неправилно. То е в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна. Заповед № ОА-ДС-333 от 5.05.2011 г. на областния управител, с която е открит търгът е влязла във формална законна сила, поради това, че не е била обжалвана. Тя е самостоятелен административен акт, който е бил обявен по надлежния в чл. 43 ППЗСПЗЗ ред и е могла да бъде оспорвана от всеки, който е сторил това в срока и при доказан пряк и личен интерес от оспорването. В нарушение на процесуалните правила за допустимост съдът е приел, че заповедта за обявяването на търга е незаконосъобразна на плоскостта на ЗС във връзка с направените изводи относно правото на собственост върху имота, обект на търга, съобразно представените многобройни писмени доказателства. Съдът не е съобразил и това, че възражението относно собствеността върху имота е направено от участник в търга, който не се легитимира за носител на вещно право върху същия имот. Последният не може да предявява и защитава чужди права. Ако съдът бе обсъдил по-подробно писмените доказателства и решението на ВКС по гр. д. № 3086/2007 г. - лист 245 - 247 от делото, вероятно би могъл да направи извод, че първоначалните собственици на частта от имота-обект на търга, не биха могли да бъдат обезщетени с част от имот, който е публична държавна собственост. Последвалите прехвърлителни сделки с тази част от имота не са породили правния си ефект, поради което е направена и поправката в съставения АДС № 2055 от 8.04.2009 г. с АДС № 2085 от 8.06.2009 г. В поправения акт не фигурира друг собственик освен държавата. На следваща място, жалбоподателят не може в съдебно административното производство да предявява чужди материални права, за които не е упълномощен и то от дружество, което не е било участник в търга. Административното правоотношение възниква между областния управител и участника в търга в момента на подаване на документите му за участие. В това правоотношение няма заинтересована страна. Единствено при обжалването на заповедта, с която е обявен участника спечелил търга, съдът е длъжен да конституира като заинтересована страна спечелилия търга участник, тъй като от решаването на спора се засяга неговото придобито право да бъде наемател на имота, според обжалваната заповед и разпоредените с нея последици. С цел защитата на придобитото право е и конституирането му в процеса. Решението в частта, в която съдът е обсъдил проведения търг и е установил липсата на твърдяните с жалбата нарушения е правилно. Предмет на жалбата пред съда е била само заповед № ОА-ДС-406/16.06.2011 г., а тя съдържа в себе си констатациите на комисията, назначена да проведе търга и всички извършени действия до приключването му, отразени в протокола й от 13.06.2011 г. Допуснатите нарушения налагат отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна. Релевираните доводи за нищожност на обжалваната заповед са неоснователни, защото са спазени всичките изисквания за форма визирани в чл. 59, ал. 2 АПК. Наведеният довод относно собствеността върху имота е недопустим за разглеждане, защото е направен от лице, което не е носител на правото на собственост. Наведените доводи относно допуснатите нарушения при провеждането на процедурата, както се посочи са неоснователни и се опровергават от приложения протокол на комисията и доказателствата към преписката. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,