Решение № 3116 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2010 г.

Решение № 3116 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе, чрез упълномощения юрисконсулт Мария Радева, против решение № 18 от 11.05.2010 г., постановено по административно дело № 160 по описа за 2010 г. на Административен съд - град Русе, с което е отменена заповед № РД-09-96 от 29.01.2010 г. на касатора, с която е постановен отказ за сключване на договор за оказване на извънболнична дентална помощ с АПИДП - ГП "Полидент" ООД, гр. Русе по заявление с вх. № 29-06-259 от 27.01.2010 г. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът - "Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ - групова практика "Полидент" ООД (АПИДП - ГП "Полидент" ООД), гр. Русе не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Русенския административен съд е оспорената от АПИДП - ГП "Полидент" ООД, гр. Русе заповед № РД-09-96 от 29.01.2010 г. на директора на РЗОК - Русе, с която на основание чл. 23, ал. 1, т. 5 от НРД 2010 г., последният е отказал сключването на договор с груповата практика поради подаване на документи за сключване на договор с НЗОК за оказване на извънболнична стоматологична помощ след изтичането на регламентирания в чл. 20, ал. 2 от НРД 2010 г. 30-дневен срок от обнародването на НРД в "Държавен вестник" (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г.). С постановеното решение по делото първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което е отменил същата и е изпратил преписката на директора на РЗОК - Русе с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. За да обоснове този резултат съдът е направил извод, че не е налице единственото посочено в заповедта правно и фактическо основание - неспазване на срока за подаване на заявление и документи, послужило на РЗОК като основание за постановяване на отказа за сключване на индивидуален договор с АПИДП - ГП "Полидент" ООД, гр. Русе. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че при констатирано несъответствие между законова (чл. 59а, ал. 1 ЗЗО) и подзаконова (чл. 20, ал. 2 НРД - 2010) норма, във връзка с началния момент на срока за подаване на документи за сключване на индивидуален договор, следва да се приложи законовата норма, според която в 30-дневен срок от влизането в сила на НРД (1.01.2010 г.) лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор. Решението на Русенския административен съд е правилно и изводите на решаващия съдебен състав като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове, НРД 2010 г. е подзаконов нормативен акт и спрямо него Закона за здравното осигуряване е акт с по-висока степен. Съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК, когато подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. Предвид на това, в случая 30-дневният срок за подаване на заявление за сключване на договор с НЗОК следва да се изчислява съобразно уредбата по ЗЗО и този срок е изтекъл на 1.02.2010 г. Заявлението за сключване на договор е подадено на 27.01.2010 г. и не е било просрочено, поради което заповедта, с която е отказано сключването на договора на основание чл. 20, ал. 2 от НРД 2010 се явява издадена при нарушаване на материалния закон. Като е отменил същата и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне Русенският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,