Решение № 13485 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2016 г.

Решение № 13485 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД със седали6ще гр. С., чрез юрк. Я. З., срещу решение № 404 от 18 март 2016 г., постановено по адм. д. № 572/2015 г. по описа на Административен съд Б. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР), чрез процесуалния си представител, юрк. Д. Ч., в писмено възражение оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд Б. "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД е оспорило заповед № ДК-02-ЮЗР-525/24 ноември 2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Въздушни електронни съобщителни мрежи", находящ се в гр. Р., в район заключен между улици: "Я. С.", "Б. река", "Г.", кв. "Изток" и кв. "Стара планина". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че в периода от 1999-2001 г., е извършено строителството на гореописания строеж без разрешение и без одобрени строителни книжа. Жалбоподателят не е представил доказателства за законност на строежа, а твърди, че строежа не подлежи на премахване на основание издадено удостоверение за търпимост № 469/11 декември 2014 г., издадено от главния архитект на община Р. на основание § 127, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПЗР на ЗУТ). Установено е, че въздушните електронни съобщителни мрежи отговарят на понятието строеж съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, и представляват строеж четвърта категория. Неоснователното е възражението, че строежът не подлежи на премахване, поради наличие на удостоверение за търпимост. В производството по чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, следва да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за неговата "търпимост". Последното се установява от административния орган или в хода на съдебното производство, ако административният орган не е събрал съответните доказателства в тази насока, независимо от наличието на удостоверение за търпимост на строежа. Такъв документ има доказателствена стойност само при прехвърлителна сделка пред съответните нотариални органи, поради което търпимостта на строежа подлежи на самостоятелна преценка от страна на административния орган, респ. от съда, във всеки конкретен случай. От заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е видно, че процесния строеж е недопустим съгласно разпоредбите, действали по време на неговото извършване, и че същия е реализиран в противоречие с изискванията на чл. 25, чл. 26 и чл. 39 от Наредба № 9 от 1 декември 1999 г. за правилата и нормите за разполагане на кабелни разпределителни мрежи за радио- и телевизионни сигнали (отм.), както и в противоречие с разпоредбите на Наредба № 8 от 28 юли 1999 г. за правилата и нормите за разполагане на технически проводи и съоръжения в населените места (в сила от 14 септември 1999 г.), издадена на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.). В тази насока административният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция и които водят до обоснования извод, че процесният строеж не е търпим. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ (в актуалната му редакция) се премахват със заповед началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,