Решение № 422 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1329/2013 г.

Решение № 422 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1329/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Заместник на окръжния прокурор в Търговище е протестирал по касационен ред (с оглед на чл. 346, т. 2 НПК) новата, оправдателна присъда на окръжния съд в града, която е била издадена след отмяна на осъдителната присъда на Поповския районен съд спрямо Л. Л. И двете присъди - на първата и на втората (въззивна) инстанция, са постановени по едно и също обвинение: по чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 26 НК - за незаконен добив от горския фонд (сечене, събиране, вземане, извозване) на 376 пространствени куб. метра дърва за огрев от различни дървесни видове и на обща стойност 5 414 лева, добив, извършен посредствено (чрез други лица) от подсъдимия Л. в периода 23.VIII. - 7.Х.2010 г. при условията на продължавано престъпление. По обвинителен акт обвинението е било всъщност по третата алинея на чл. 235, заради "големия размер" на дърводобива - 20 852 лева (по т. 5), но преди частичното оправдаване на Л. за по-тежко наказуемото престъпление, ПРС му наложил наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за срок от 3 години и глоба 3 500 лева. ТОС на свой ред по въззивна жалба от името на подсъдимия го оправдал вече изцяло. Делото е за втори път във ВКС (първият път-под № 711/13, е било прекратено, както се указва сега, поради пропуски при комплектоването му в ТОС). Според приложените едва след връщането му в ТОС допълнителни съображения към касационния протест оправдаването на подсъдимия е станало по незаконосъобразни доводи, които прокурорът е подложил на критика и въз основа на нея е потвърдил искането си в протеста за отмяна на присъдата и за ново разглеждане на делото в постановилия съд. Прокурорът в съдебното заседание на касационната инстанция е поддържал протеста, а защитникът на подсъдимия е за неговото отхвърляне като неоснователен. Върховният касационен съд намери протеста за основателен. Подалият го прокурор е посочил по реда на чл. 351, ал. 3 НПК в негова подкрепа някои сериозни отклонения от правилното разбиране (тълкуване и прилагане) на чл. 235 НК: за това, че предвиденото в разпоредбата престъпление е "формално" ("на просто извършване") и че за възникването на наказателната отговорност за него (не за нейната степен) е без значение липсата на ощетяване на собственика на гората с определената от самия него равностойност на добитите незаконно дървета - от обективна страна, а от субективна - че за търсенето на наказателна отговорност е без значение липсата на всичко друго освен на съзнанието (представите) за обективните белези на деянията, както и на съзнателното им извършване, каквото субективно отношение без съмнение е било установено по делото. За разлика от районния съд въззивният е основал в критикуваната от прокурора насока изводи не за тежестта на извършеното от подсъдимия, а за неговата несъставомерност поради липсата на умисъл. Даже да е вярно, че ПРС не е бил напълно убедителен във всичко, в което е видял тази форма на виновно отношение, и, по-конкретно - на вида умисъл като пряк, ТОС на свой ред не е имал никакви основания да издаде оправдателна присъда при положение, че Л. Л. с цялото си поведение недвусмислено е показал какво го е предизвикало да действа: да осигури повече дърва за огрев на населението в общината (че постигането на такава цел не е само общественополезно, е според ВКС ясно от само себе си). Още преди да получи позволителното за дърводобива подсъдимият изготвил технологичен план той да бъде извършен от близо два пъти по-голяма горска площ; извършването му, по-нататък, изобщо не се ограничило до позволения дървесен вид; добивът, накрая, продължил и след момента, в който позволеният му размер е бил надхвърлен и надхвърлянето му станало почти трикратно. Изложението позволява на ВКС категорично да приеме необходимостта от отмяна на протестираната присъда при условията на чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК - тъкмо неправилното разбиране на приложимия материален закон е първото, което довело и до неправилни фактически заключения по въпроса за вината (умисъла) на подсъдимия (иначе, сами за себе си, те са заключения от процесуално естество). Ето защо