Решение № 12373 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2010 г.

Решение № 12373 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Варна против решение № 2043/30.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2303/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - "Аякс 2002" ООД, гр. Варна, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отменена заповед № 131/16.07.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Варна, в обжалваната й част, с която на "Аякс 2002" ООД е възложено да предприеме мерки за закриване и рекултивация на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в м. "Момчил" община Балчик с площ от 80 дка. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта в оспорената й част е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Посочените в заповедта правни основания за издаването й са взаимно изключващи се. От една страна органът се е позовал на норми, регламентиращи налагането на принудителни административни мерки - чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО вр. чл. 100 от ЗУО, а от друга страна и на правното основание на чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи, предвидената в закона принудителна административна мярка или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това. От фактическите основания и разпоредителната част на административния акт също не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка или е постановил закриване на депото и рекултивацията му. Разпореждането да се предприемат мерки за закриване и рекултивация на депото, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативно установените изисквания е в противоречие с материалноправните норми на ЗУО и наредбата. Както правилно е посочил първоинстанционният съд това разпореждане не е конкретизирано. Не става ясно в какво следва да се изразяват мерките, които дружеството е задължено да предприеме, като актът е адресиран до кмета на Община Балчик, а неговото изпълнение е възложено на управителя на дружеството, оператор на депото. Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО вр. чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС. Съгласно последните норми директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезите на цитираните норми. Не е налице и хипотезите на чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО, тъй като същите са относими към налагане на друг вид принудителна административна мярка, но не и преустановяване на експлоатацията на депо за неопасни отпадъци и предприемане на мерки за неговото закриване и рекултивация. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че заповедта не съдържа фактически основания, обосноваващи разпореждането оператора на депото да предприеме мерки по закриването и рекултивацията му. Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на административният акт като постановен в нарушение на материалния закон. Административният орган се е позовал на чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата, съгласно който процедурата за закриване на депо започва, когато компетентният орган се е произнесъл с мотивирано решение за закриване на депото. В случая не са изложени конкретни основания за закриване на депото, липсва и разпореждане в тази насока. Преустановяване експлоатацията на депото и предприемане на мерки за неговото закриване не е равнозначно на разпореждане за закриване на депото по предвидения за това в закона ред. Видно от приложените по делото доказателства е, че административният орган с решение от 10.06.2009 г. е утвърдил план за управление на дейностите по отпадъците на "Аякс 2002" ООД. В същият изрично е отбелязано, че сключеният между дружеството и Община Балчик договор не предвижда задължения за оператора по закриване и рекултивация на депото, което обстоятелство е установено и от приложения по делото договор. В плана (стр. 12 от същия) е посочено, че след изтичане на периода на експлоатация на депото или изчерпване на капацитета му Община Балчик ще разработи проект за закриването и крайната му рекултивация. Освен това в договора сключен между Община Балчик и "Аякс 2002" ООД в т. 7.01.03. е уговорено, че същият се прекратява предсрочно при изчерпване на капацитета на депото или въвеждане в експлоатация на регионалното депо. От тук се налага извода, че за оператора не съществуват нито законови, нито договорни задължения за предприемане на мерки за закриване на депото и неговата рекултивация. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта в оспорената й част е постановена в нарушение на материалния закон е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Позоваването на касатора на чл. 43 наредбата и направените в тази връзка доводи, че дейностите по закриване на депото са нормативно определени и не следва да бъдат конкретизирани в издадената заповед, са неоснователни. Както бе посочено по-горе цитираната разпоредба изисква предварително изготвен план, чието минимално съдържание е предписано в чл. 43, ал. 2 от наредбата, като същият следва да бъде изготвен конкретно за всяко едно депо, за което са налице законовите изисквания за закриването му. Действително съгласно чл. 44 от наредбата операторът трябва да осъществява поддръжката и след експлоатационните грижи за площадката на депото, в т. ч. контрол и наблюдение на параметрите на околната среда, за срок не по-кратък от 30 години след закриване на депото или за друг срок, определен по преценка на компетентния орган с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително, като се отчита потенциалната опасност от депото за човешкото здраве и околната среда, но същото възниква след закриване на депото, което обстоятелство в случая не е налице. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,