Решение № 15050 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2018 г.

Решение № 15050 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба против решение № 7709 от 14.12.2017 г. по адм. дело № 6577/2017 г. по описа на Административния съд–София-град, с което е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД ) сумата 1356 лева, представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 2486/2015 г. по описа на Районния съд – Русе, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 205/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017 г., както и съдебни разноски в размер на 446 лева. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД е оспорил касационната жалба и е поискал отхвърлянето й с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Електроразпределение Север" АД, с която срещу Комисията за енергийно и водно регулиране е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 205/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва. С наказателно постановление № 205/30.01.2015 г. председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране наложил на "Енерго-Про Мрежи" АД имуществена санкция в размер на 20 000 лева. С решение № 69 от 10.02.2016 г. по НАХД № 2486/2015 г. по описа на Районния съд–Русе наказателното постановление било отменено. Решението на районния съд било оставено в сила с решение от 19.05.2016 г. по КНАХД № 112/2016 г. по описа на Административния съд – Русе. Пред Районния съд–Русе "Енерго-Про Мрежи" АД било представлявано от адвокати от Адвокатско дружество "Величков, Желязков и Партньори". Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие № 4551/20.04.2015 г., "Енерго-Про Мрежи" АД заплатило възнаграждение по банков път в размер на 1356 лева за процесуално представителство пред районния съд. Като доказателства са представени копия от фактура № 4975/20.04.2015 г., кредитен превод от 29.04.2015 г. за сумата 1356 лева и преводно нареждане за кредитен превод от 29.04.2015 г. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 1356 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, е основателен поради наличието на нормативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това административният съд осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 1356 лева ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. В полза на ищеца били присъдени и съдебни разноски за исковото производство в размер на 446 лева. Касационната инстанция намира, че административният съд е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Комисията за енергийно и водно регулиране по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, "Електроразпределение Север" АД понесло имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по оспорване на постановлението. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Направеният от ищеца разход е доказан с представения договор за правна помощ, както и с данъчна фактура и платежно нареждане. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче административният съд не е извършил преценка за съответствието между платеното възнаграждение и обема и сложността на свършената по делата правна работа. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е обоснован и справедлив. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд изрично е посочено, че при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото съдът може да го намали до минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Въпреки направения от представителя на ответната страна довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, административният съд не е изложил мотиви, което препятства възможността за проверка на правилността на крайния му извод, че обезщетението се дължи в пълен размер. Освен това съдът не е приложил административнонаказателните дела, за да се направи основана на конкретни факти съпоставка между размера на възнаграждението и обема на оказаната правна помощ. С оглед допуснатото процесуално нарушение решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд