Решение № 2626 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2019 г.

Решение № 2626 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Асьова, срещу решение № 3323 от 16 май 2019 година, постановено по адм. дело № 3177/2019 година по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отменено решение № ППН-01-145/19 декември 2018 година на КЗЛД в частта му по т. 1 и т. 4, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и КЗЛД е осъдена да заплати на П. Запрянов сума в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – П. Запрянов, чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев, в писмен отговор на касационната жалба и в постъпило писмено становище излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници – Общински съвет – Свищов и Община Свищов, чрез процесуалните си представители адв. М. Янков и адв. В. Петкова, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излагат съображения за нейната основателност. Претендират присъждане на разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на П. Запрянов срещу т. 1 от решение № ППН-01-145/19 декември 2018 година на КЗЛД, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Запрянов в частта й, насочена срещу Общински съвет Свищов и срещу т. 4 от решението на КЗЛД, с което е уважено искането на Общински съвет - Свищов за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 (шестстотин) лева и те следва да се заплатят от страна на жалбоподателя – П. Запрянов. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви към административния акт, поради което е отменил решението на КЗЛД в оспорените му части - по т. 1 и т. 4. Решението е частично неправилно. Изводите на съда за недостатъчна мотивираност на административния акт по отношение на приетата от органа за неоснователна жалба на Запрянов спрямо общински съвет Свищов са несъответни на събраните по делото доказателства. От данните по делото е видно, че жалбата на Запрянов е насочена срещу председателя на общински съвет Свищов поради неправомерно обработване на личните му данни. От изложеното в административния акт е видно, че съгласно ЗМСМА дейността на общинския съвет се подпомага от общинска администрация, като секретарят на общината организира и отговаря за разгласяването и обнародването на актовете на общинския съвет. Изложено е още, че община Свищов е обработвала личните данни на жалбоподателя на законово основание – чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), респективно чл. 6, § 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. При тези данни правилен е изводът на КЗЛД, че като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал 1 и ал. 2 от ЗЗЛД следва да се приеме община Свищов. Именно по тези съображения жалбата на Запрянов в частта й, насочена срещу общински съвет Свищов е оставена без уважение като неоснователна от страна на административния орган и е приета за основателна по отношение на община Свищов. Направеният от първоинстанционния съд извод за немотивираност на решението на КЗЛД е неправилен именно по изложените по-горе съображения. Ето защо в тази му част и в частта, с която преписката е върната на административния орган, съдебното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на П. Запрянов срещу т. 1 от решение № ППН-01-145/19 декември 2018 година на КЗЛД ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Изводите на Административен съд София-град по отношение т. 4 от решението на КЗЛД се споделят от настоящата касационна инстанция. С решението АССГ е отменил т. 4 от административния акт, с който е уважено искането на Общински съвет - Свищов за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 (шестстотин) лева и те са възложени в тежест на жалбоподателя – П. Запрянов. В случая е установено неправомерно обработване на лични данни от община Свищов. Ето защо насочената с административния акт към П. Запрянов дължимост на разноските спрямо общински съвет Свищов правилно е отменена от съда, като в тази му част решението ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции ще следва да бъдат разпределени по следния начин: 300. 00 лева за П. Запрянов, съобразно уважената част от първоинстанционната му жалба и 300. 00 лева за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,