Решение № 10655 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на ТП на НОИ Добрич против Решение 2493/31.12.2024г., постановено по адм. дело 252/2024 година, по описа на Административен съд Добрич, с което е отменено Решение 10/24.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/22.02.2024 г. /неправилно записан като 20.02.2024г./ на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, с което пожизнено му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б) ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 06.02.2023 г. В жалбата се поддържат възражения, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът по касационната жалба М. П. Т. от гр.Балчик, чрез адв.М. Савова, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния административен съд за правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С решението си Административен съд Добрич е отменил Решение 10/24.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]/22.02.2024 г. /неправилно записана като 20.02.2024г./ на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, с което на М. П. пожизнено е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б) ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 06.02.2023 г. Първоинстанционният съд е очертал предмета на спора до обстоятелството налице ли е към 25.07.2022 г./датата на подаване на заявлението/ сбор от осигурителен стаж и възраст от 100, предвид приетото от административния орган, че останалите две условия са изпълнени има положени повече от 10 години труд при условията на първа категория труд, както и навършени [възраст]. Според съда мотивите на обжалваното Решение 10/24.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич сочели, че административният орган не е превърнал в стаж от трета категория положеният в чужбина осигурителен стаж от втора категория, като се обосновал с разпоредбите на чл.6, чл.51 и чл.52 от Регламент (ЕО) 883/2004г. и чл.16, ал.4 от НПОС. За да отмени оспорените административни актове, съдът мотивирал правен извод за незаконосъобразност, предвид тълкуването извършено от административния орган и приложението на разпоредбите на чл.6, чл.51 и чл.52 от Регламент 883/2004г. ЕО и чл.16 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Последната разпоредба налагала ограничение за зачитането на положен в друга държава от ЕС осигурителен стаж при преценката за правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл.104 ал.2 ал.9 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът излага правни изводи за противоречие на тази разпоредба с принципа на ефективност на правото на ЕС, като с национална правна уредба се ограничават правата на българските граждани, полагащи труд на територията на друга държава членка на ЕС, както и на чл.3 т.3 от Кодекса за социално осигуряване, чл.6 ал.2 и чл.48 от Конституцията на Република България, поради което приема, че не следва да се прилага и за всички граждани положеният труд следва да се преобразува по реда на чл.104 ал.2 - ал.9 от Кодекса за социално осигуряване. Основавайки се на констатациите на допуснатата допълнителна съдебно счетоводна експертиза, която установява, че при превръщане на положения у нас и в чужбина стаж общият сбор от приравнения на трета категория стаж и възрастта към датата на подаването на заявлението (25.07.2022 г.) надвишава минимално изискуемите 100 точки, съдът приема правото на пенсия за П. да е възникнало към 25.07.2022 г. Съдът е посочил, че спор по фактите между страните не съществува, а основният спор в производството е от правно естество, относно възможността за превръщане по реда на чл.104, ал.2 КСО на придобитият от лицето стаж в друга държава-членка на ЕС, когато стажът съответства на труд от втора категория в България. Решението на административен съд Добрич е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен при нарушение на материалния закон. Видно от данните по делото М. П. е подал до ТП на НОИ - Добрич, заявление с вх. 2113-24-1044/25.07.2022г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 696 , ал.1 от КСО. В заявлението е посочил, че не получава друга пенсия, вкл. и от друга държава и представил удостоверение, издадено от ОД на МВР гр. Добрич за зачетен 14г.,00 16дни осигурителен стаж от първа категория труд, удостоверил е осигурителен стаж в Германия и Чехия от втора категория труд. Прието е за безспорно в административното и съдебно производства, че към момента на подаването на заявлението (25.07.2022 г.) П. е бил на [възраст], като е имал признат от административния орган 6 години 5 месеца и 23 дни стаж от трета категория, 2 години 6 месеца и 29 дни стаж от 2 категория и 14 години и 16 дни стаж от първа категория (общо 33 години 1 месец и 11 дни осигурителен стаж след превръщането по реда на чл.104 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване) в Република България; признат от пенсионния орган стаж в Германия 2 години 3 месеца и 3 дни от трета категория и 6 години 4 месеца и 24 дни от втора категория, както и стаж в Чехия 8 месеца и 9 дни от втора категория. При така установените факти, административния орган е приел, че към датата на заявлението, П. е имал изискуемата възраст и необходимия осигурителен стаж от втора категория - 15 години, при условията на чл. 69б. ал.2 от КСО, но нямал необходимите 100 точки от сбора на осигурителния стаж и възраст, предвид че при определянето на сбора от осигурителния стаж и възрастта, чуждият осигурителен стаж не се превръщал към трета категория по реда на чл. 104 КСО, а се вземал предвид само в продължителността, посочена в реда за преценка на правото в СЕД Р 5000/формуляр Е 205. При тези съображения е издадено разпореждане [номер]/22.02.2024 г. /неправилно записана като 20.02.2024г./ на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, с което на М. П. пожизнено е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б) ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 06.02.2023 г. с размер на пенсията 827,88лв. За изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства по делото първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на съдебно икономическа експертиза, като е мотивирал оспореното решение въз основа на допълнително приетото заключение на вещото лице, според което на лицето към момента на подаване на заявлението 25.07.2022г. надвишават 100 точки като сбор от възраст и осигурителен стаж, в това число придобитият в чужбина, превърнат по реда на чл.104, ал.2 от КСО. При тези данни съдът приел, че П. има право да получи пенсия за ОСВ на основание чл. 696 от КСО към 25.07.2022г., при условие, че целият му осигурителен стаж, положен при условия на II категория труд в чужбина, бъде превърнат в стаж в III категория труд по реда на чл. 104 от КСО, като размерът на пенсията за ОСВ, която следва да бъде изплащана от Р България, изчислена на пропорционален принцип. Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че П. е придобил правото на пенсия по реда на чл. 69б, ал.1 от КСО към 25.07.2022г. предвид наличието към тази дата на кумулативно изискуемите от нормата предпоставки достигната възраст, признат стаж при условията на втора категория труд от поне 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст, който за мъжете е 100. В конкретната хипотеза претендираното право на жалбоподателя произтича от Кодекса за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност. Според чл. 94, ал. 1 КСО, в относимата към датата на заявлението редакция 14.01.2019г., при издаване на административния акт, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 - месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 - месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Съдът при обсъждане наличието на материалните предпоставки във връзка с възникване правото на лицето се е позовал както на националното право, така и на чл. 5, § 1 от Регламента, съгласно който когато законодателството на държава-членка поставя отпускането на определени обезщетения в зависимост от осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава-членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави-членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице - по същата професия или, ако е необходимо - по същата дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Ако, след като се зачетат така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на обезщетенията по специална схема, тези периоди се зачитат за целите на отпускане на обезщетенията по общата схема или ако това не е налице, по схемата, приложима за работници или служители, съгласно случая, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми. Националната разпоредба на чл. 16, ал. 4 /ред. 01.01.2019 г./ от НПОС, въвежда ограничение, относно осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа или втора категория труд по българското законодателство, да се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, но без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 - 9 от КСО. Касационният съд споделя правния извод на първоинстанционния съд, че тази разпоредба поставя в неравноправно положение българските граждани, положили труд извън пределите на България, за които се прилага Регламента, спрямо тези, положили труд в пределите на Република България, и за които нормата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО е относима, след превръщането на стажа по чл. 104, ал. 2 и ал. 9 КСО. Неоснователно е възражение на касатора, че приложението на разпоредбата е действащо право и не е обявена за противоконституционна. НПОС е подзаконов нормативен акт, който не следва да противоречи на законова разпоредба, на конституцията на страната и на европейски регламент, поради което съдът може в хода на съдебно производство да установи това противоречие и да не се съобрази с нормата по аргумент от чл.17, ал.2 от АПК. Принципът на ефективност на правото на ЕС, който намира проявление в конкретната хипотеза, изисква разпоредбата на чл. 5 от Регламента да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като настоящата по чл. 16, ал. 4 НПОС да ограничава правата на българските граждани, свързани с упражнено право на труд на територията на друга държава-членка на ЕС и произтичащото от този факт право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, последното придобито по националния български закон, както и да бъде превърнат осигурителният стаж към трета категория труд, независимо, че е положен в друга държава членка на ЕС. Принципът на равностойност на правото на ЕС не допуска да се прилагат правила, които предвиждат по-благоприятен ред, в случая в производството по установяване правото на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО за българските граждани, за които правопораждащите правото факти са се осъществили изцяло на територията на Република България, спрямо българските граждани положили труд в друга държава-членка на ЕС. Трудът за последните освен, че следва да се зачита за възникване на правото на пенсия за ОСВ, следва и да се преобразува по реда на чл. 104, ал. 2 и ал. 9 КСО. Противното разбиране, основано на тълкуването на чл. 16, ал. 4 НПОС дадено от административния орган в оспорения пред първата инстанция административен акт, би нарушило не само правото на ЕС и неговите принципи, но и конституционно установения принцип на равенство, предвиден в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Предвид изложеното, правилно първоинстанционния съд е посочил, че текстът на чл. 16, ал. 4 НПОС, в частта " без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 - 9 от КСО", противоречи както на нормите и принципите на правото на ЕС, така и на националното законодателство, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, вр. с чл.17, ал.2 АПК разпоредбата на чл. 16, ал. 4 НПОС в цитираната й част, не следва да се прилага по отношение на жалбоподателя. Приложим в случая е чл. 104, ал. 2 КСО и зачетеният от втора категория труд на жалбоподателя по силата на Регламента, положен в Чехия и Германия, следва да бъде превърнат към трета категория труд. С оглед липсата на възможност първоинстанционния съд да приложи сам тази разпоредба и да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 69б от КСО, правилно след констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е отменил същия и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. По изложените съображения, първоинстанционния акт се явява правилен и не страда от наведените касационни основания за отмяна, предвид което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор, основателна е претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски в размер на адвокатския хонорар от 800лв.,видно от представен договор да правна защита и съдействи, които следва да му бъдат присъдени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение