Решение № 6411 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 859/2009 г.

Решение № 6411 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 859/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Столична РДНСК срещу решение № 935 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 3990/2008 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-23-38 от 31.03.2008 г. на началника на Столична РДНСК. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. С нея е забранено ползването на строеж, представляващ цех за резонатори, който е преустроен за тази цел от съществуваща ритуална зала. Като фактическо основание в заповедта се излага, че строежът е бил ползван като ритуална зала в сграда за читалище, която е преустроена в четири производствени помещения, оборудвани с машини и е с предназначение - цех за резонатори. Съставен е констативен акт № 6602- 430 от 09.01.2008 г., който е посочен в заповедта на директора на столична РДНСК и е неразделна част от нея. Съдът е изложил обосновани мотиви за спазване на административнопроизводствените правила от административния орган при издаването на заповедта, в това число и на констативния акт, за компетентността на органа издал акта, които мотиви изцяло се възприемат от настоящата инстанция. По делото е назначена съдебно техническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че е извършено преустройство, което не представлява строеж. Вещото лице се е позовало на нотариален акт от 1975 г., от който се установява, че сградата е била с първоначално предназначение работилница, но не е отчело, че има издаден друг нотариален акт с по-късна дата и на основание на тези данни е дало заключение, че предназначението на обекта не е променено. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице и е стигнал до извода, че след като процесната сграда е била по предназначение работилница, а към датата на издаването на заповедта се ползува като цех за резонатори, нейното предназначение не е променено, поради което не следва да се издава разрешение за въвеждане в експлоатация. Със съображения, че е извършено вътрешно преустройство на сградата и не се променя конструкция й и предназначението й, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Съдът е игнорирал относимите за настоящото производство обстоятелства, не са анализирани относимите за спора доказателства и като е възприел изцяло заключението на вещото лице, което не дава отговор на спорните въпроси е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 178 от ЗУТ, а ал. 4 от същата разпоредба предвижда, че не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. При нарушения на тези изисквания и съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежа и разпорежда освобождаването му, прекъсване на ел. захранването му с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ характеристика на строеж има и в случай на "извършено преустройство с и без промяна на предназначението". Първоначалното предназначение на сградата е било работилница, но съдът не е отчел факта, че същата е била преустроена в ритуален дом. Тава се установява от съдебно решение по гр. дело № 585/1994 г. на Софийски районен съд, по успешно проведен установителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС., с което е признато за установено по отношение на Столична голяма община - Нови Искър София, че Тодорка Ванева, Верка Крачанова и др. са собственици на недвижим имот, описан като работилница преустроена в ритуален дом, който имот впоследствие е продаден с нотариален акт от 20.03.2008 г. на Ангел Стоянов. При тези данни, следва извода, че правилно в оспорената заповед и предхождащия заповедта констативен акт е изложено като фактическо основание промяна предназначението на строежа от ритуална зала в цех за резонатори, обстоятелство което съответства на анализираните документи и което не е опровергано от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Налице е промяна на предназначението съгласно §5, т. 42 от ДР на ЗУТ от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове по неговото прилагане. По-конкретно съгласно Наредба № 3 от 28.94.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в Таблица 3 под № 400 фигурира промишлена сграда, а под № 630 сграда за култова и ритуална дейност, като различните идентификационни номера са илюстрация за разграничаването на строежите с оглед предназначението им. С тези съображения, Върховният административен съд приема, че са налице предпоставките на чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 на същата разпоредба от ЗУТ и е установено от административния орган допуснато нарушение поради не въвеждане на строежа в експлоатация, поради което оспорваната заповед е законосъобразна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва обжалваното решение да се отмени, а вместо него следва Върховния административен съд да постанови друго решение, с което да отхвърли жалбата на Антони Арнаудов, като управител на "Пиезокварц" ЕООД срещу заповед № № ДК-23-38 от 31.03.2008 г. на началника на Столична РДНСК. като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение