Решение № 10008 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. С., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез процесуалния представител адв. Т. Данова, срещу Решение 5071 от 16.05.2025 г., постановено по адм. д. 937 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 2668 от 21.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправени са упреци срещу извода на първоинстанционния съд, че по отношение на молителя не се установявало осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като установяванията на решаващия състав в тази връзка са определени като формални, необективни и некореспондиращи с личната бежанската история на чужденеца. Посочва се, че съдът не съобразил изобщо обстоятелствата относно региона по последно местоживеене на С. в Сирия, както и че териториално обособената вътрешна закрила не била достъпна за кандидата, предвид актуалната информация за ситуацията в страната след падането на режима на Асад. Акцентирано е върху позицията на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН) от 16 декември 2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и която не била съобразена от състава на АС Хасково. Наред с това, касационният жалбоподател се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела С-285/2012 г. и С-406/2022 г., която намира за относима към казуса. Поддържа доводи и относно ситуацията в Сирия, която намира за характеризираща се с нападения и насилие, широкомащабно вътрешно разселване, наличие на взривни военни остатъци, опустошена икономика и мащабна хуманитарна криза, като счита, че тази обстановка съществено се различава от погрешно възприетата такава от първоинстанционния съд. По така представените съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, като чрез назначения му преводач, поддържа подадената касационна жалба и излага доводи по съществото на спора. Преди заседанието е депозирано писмено становище от особения представител на С., с което са формулирани доводи по същество и е поискана отново отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, които да са основание за отмяната му на това основание. Не установил административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. По отношение материалната законосъобразност на решението на председателя на ДАБ съдът споделил преценката на административния орган, че в хода на производството не били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Приел, че молителят няма проблеми с официалната власт в Сирия, не бил арестуван или осъждан, не бил обект на заплахи от страна на държавата, нито му било оказвано насилие. Причините, поради които напуснал страната си по произход, били свързани изцяло с обективната нестабилна обстановка и липсата на елементарни условия за живот - нямало ток, вода, работа, извършвали се бомбардировки, той живеел в постоянен страх, особено за децата си. Същият споделил за бомбардировка в неговия район и за преминаване на контрола в ръцете на въоръжени групи, които той свързвал с ДААШ. Самият чужденец обаче не е бил свидетел на сражения, нито е бил подлаган на заплахи или насилие от която и да било групировка. Съдът съобразил и установените в хода на първоинстанционното производство нови обстоятелства, свързани с промяна в обществено-политическия живот в Сирия след падането на режима на Башар Асад и формирал извод, че тези обстоятелства не рефлектират пряко върху гражданите във връзка с преценката за наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. От данните нямало основание да се приеме, че се осъществявали преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека, или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, че лицето не е навело твърдения в държавата му по произход да е изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждали разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът съобразил направеното от административния орган позоваване на Справка с вх. МД-02-60 от 29.01.2025 г. на Дирекция Международна дейност (Д МД) към ДАБ при МС, въз основа на която издателят на административния акт счел, не са налице хипотезите по решение по дело С-456/2007 г. на СЕС - не установил спрямо заявителя да са били налице сериозни и потвърдени основания, че поради присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд приел, че в тази част обжалваното административно решение било подробно мотивирано, а достигнатите в него изводи били правилни и обосновани. Отбелязал, че от приобщените по делото доказателства отсъствали данни на цялата територия на Сирия да е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Позовал се на представената информация в приобщените по административната преписка справки, както и на представената в рамките на първоинстанционното производство справка от 08.04.2025 г., за да достигне до заключение, че тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни, като новите управляващи били съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции. Съдът поставил акцент и върху цитирани данни от ВКБООН за значителен брой завърнали се в страната бежанци и множеството вътрешно разселени лица, които се прибирали в домовете си. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, съставът на АС Хасково заключил, че дори да се приемело, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не бил повсеместен и освен това не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не можело да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, молителят щял бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. По посочените съображения съдът счел, че за чужденеца не се установявало наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното административно решение, нито към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдът отхвърлил формулираните в първоинстанционната жалба оплаквания относно липса на мотиви в административния акт за съществуваща възможност лицето да пътува в Сирия и да се установи в конкретен регион на страната. В тази връзка посочил, че доводите за невъзможността за пътуване между населените места в страната не се подкрепяла от доказателствата по смисъла на чл. 4, пар. 2, във вр. с пар. 1, във вр. с чл. 8, пар. 2 и пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС). Съдът споделил и изводите на председателя на ДАБ, че не били налице визираните в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ основания за предоставяне на хуманитарен статут. По така изложените съображения, АС - Хасково формирал решаващ извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на С. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на С. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложените от АС Хасково съображения в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази им част. Несподелими са формулираните в касационната жалба оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на преследване по отношение на С. по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, доколкото изразените страхове във връзка с продължаващи сражения и бомбардировки в Сирия не са относими към хипотезите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, изискващи опасенията на търсещото закрила лице да са от преследване и то породено от наличие на някое от конкретно предвидените в тази разпоредба персонални характеристики (били те действително съществуващи, или само припознати от преследващия орган/организация) - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на С. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обоснован на съвкупността от наличните по делото информационни източници е изводът на съда, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В касационната жалба отсъстват и позовавания на конкретни посегателства срещу цивилни лица, които да не са съобразени от съда. Основателно, в подкрепа на тезата си, съставът на АС Хасково е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в страната обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в Сирия или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от м. 09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Наред с това, подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Направеното в касационната жалба позоваване на позицията на ВКБООН за отправяне на препоръки във връзка със сирийските бежанци е неотносимо понастоящем, доколкото посочената позиция е формирана към 16.12.2024 г., тоест непосредствено след свалянето на режима на Асад, когато ситуацията все още е била несигурна и не е било ясно какъв курс ще поеме страната. Съгласно коментираните по-горе данни към момента се констатира стабилизиране на обществено-политическата обстановка в Сирия и отсъствие на значителна опасност за цивилното население поради съществуващ въоръжен конфликт в страната. Неоснователно е и направеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не съобразил отсъствието на изследване в обжалвания административен акт на ситуацията в региона по последно местоживеене на молителя в Сирия. Съставът на АС Хасково е формирал обосновани мотиви в тази връзка, основани на липсата на доказателства по делото за невъзможност на търсещия закрила да пътува. Наред с това следва да се отбележи, че в решението на председателя на ДАБ при МС е направена преценка за цялостната ситуация в държавата по произход на чужденеца, поради което същата е относима и конкретно към района по произход на С. в област Хасака. Приложими в тази връзка са всички гореизложени доводи, като в касационната жалба не се правят нарочни оплаквания за несъобразени от първоинстанционния съд обстоятелства по отношение посочената част от територията на Сирия. Направеното в касационната жалба позоваване на решението на СЕС по дело С-406/2022 г. не е относимо към конкретния случай. Дадените в него разяснения по втория преюдициален въпрос касаят предвидената в разпоредбата на чл. 37 от Директива 2013/32/ЕС от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила възможност за държавите - членки да приемат законодателство за национално определяне на такива сигурни страни по произход. В националния правен ред на Република България тази възможност съществува в Глава девета на ЗУБ, като чл. 98, ал. 1 ЗУБ предвижда, че МС може да приема национални списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави. В случая по делото отсъства позоваване от страна на издателя на административния акт, че Сирия е квалифицирана по посочения ред като сигурна държава по произход. Всъщност, с публично достъпното Решение 247 от 03.04.2024 г. на МС и неговите приложения са одобрени последните актуални списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави, като в тях Сирийската арабска република не фигурира изобщо. С оглед на тези съображения доводите на касационния жалбоподател за приложимост на цитираното решение на СЕС са изцяло неоснователни. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и съответен на материалния закон е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни С. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство, видно от казаното от него по време на проведеното интервю. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение