Решение № 4128 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Национален осигурителен институт-София, представлявано от управителя, чрез старши юрк. М. Атанасова срещу решение 4968 от 21.07.2023 г., постановено по адм.д. 8194/2022г. по описа на Административен съд-София-град, с което е осъден касационният жалбоподател-НОИ да заплати на Т. Терзийска-Лилова на основание чл.1 ЗОДОВ обезщетение за настъпили имуществени вреди в размер на 350,89 лева, представляващи натрупана лихва за забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане 214 -00-16501-7/18.03.2022г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица по заявление с вх. 214-00-16501/09.06.2020 г., за периода 09.06.2020г. 14.04.2022г. и 1000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно Разпореждане 214-00-16501-5/29.12.2020г. за изплащане на парично обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 5.09.2022г. до окончателното им изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения.Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Т. Терзийска-Лилова, редовно призован, се представлява от съпруга й- Г. Лилов, който оспорва касационната жалба като неоснователна, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата, както и в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил изцяло предявените от Т. Терзийска-Лилова обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу НОИ за присъждане , както следва : на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350,89лв ., представляващи натрупана лихва за забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане 214 -00-16501-7/18.03.2022 г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица по заявление с вх. 214-00-16501/09.06.2020г., за периода 09.06.2020 г. 14.04.2022 г. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно Разпореждане 214-00-16501-5/29.12.2020г. за изплащане на парично обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 5.09.2022г. до окончателното им изплащане. За да уважи исковата претенция на ищцата първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна, че Т. Терзийска-Лилова е подала заявление за отпускане на обезщетение за безработица с вх. 214-00-16501 от 9.06.2020г., по което ръководителят по ПО в ТП на НОИ- София град се произнесъл с Разпореждане 214-00-16501-1/05.08.2020г. за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Образуваното по жалбата на Лилова срещу отказа адм.д. 8947/2020г. на АССГ е прекратено , като недопустимо. С Решение Ц1040-210193/08.09.2020г. на Директора на ТД НОИ директорът на ТП на НОИ е приел за основателно възражение с вх. Ц1054-21-31/12.08.2020г., подадено от ищцата и е отменил Разпореждане 214-00-16501-1/05.08.2020г., като върнал преписката на длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 от КСО за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. С Решение 1040-21-93 от 22.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София-град са потвърдени Разпореждане214-00-16501-4 от 22.12.2020г. и Разпореждане 214-00-16501-5 от 29.12.2020г. на длъжностно лице в дирекция Пенсии в ТП на НОИ София-град. Решението е било обжалвано пред АССГ, по повод на което било образувано адм.д. 1268/2021г. по описа на АССГ . Производството по делото е прекратено поради оттеглянето на оспореното решение на основание чл.159,т.3 АПК. Определението е оставено в сила от ВАС. С Решение 1040 -21-211/16.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ София-град е приета за основателна жалбата на ищцата срещу Разпореждане214-00-16501-4/22.12.2020г. и Разпореждане 214-00-16501-5/29.12.2020г., като същите са отменени и административната преписка е върната за ново разглеждане. В изпълнение на посоченото решение е извършена повторна преценка на правото на обезщетение за безработица /ПОБ/ на ищцата по подаденото от нея заявление от 9.06.2020г. С Разпореждане214-00-16501-7 от 18.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ София- град на ищцата е отпуснато ПОБ на основание чл.54ж,ал.1,във вр.с чл.54а,ал.1,чл.54б,ал.1и чл.54в ,ал.1 от КСО, което е влязло в законна сила. На 12.04.2022г. с писмо вх.Ц1019-21-15612 -5 ищцата е поискала от НОИ изплащане на лихва, поради закъсняло плащане на парично обезщетение за безработица по заявлението от 09.06.2020г. Постановен е отказ за изплащане на лихва с аргумента, че липсва законово основание за плащане на лихва за забава, обективиран в отговор Ц1019-21-15612 -6/19.04.2022г. от Директора на ТП на НОИ София- град . За да уважи исковете, АССГ е приел, че тъй като законната лихва за забавено плащане на парично задължение, съставляващо обезщетение за безработица не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг способ да претендира същата освен по реда на ЗОДОВ, с оглед на което е налице правен интерес от търсената защита и исковата претенция е насочена срещу пасивно легитимиран ответник-юридическото лице НОИ, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. На следващо място първоинстанционният съд приел, че е налице първата материалноправна предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди отменени като незаконосъобразни административни актове по съответния ред, доколкото Разпореждане214-00-16501-4/22.12.2020г. и Разпореждане 214-00-16501-5/29.12.2020г., с които е отказвано обезщетение за безработица на ищцата са отменени от Директора на ТП на НОИ София град като незаконосъобразни по установения в закона ред. На следващо място АССГ заключил, че претенцията за имуществени вреди е основателна, тъй като за ищцата е настъпила претендираната имуществена вреда /нереализирано сигурно увеличение на имуществото/, изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение, изчислена от дена на забавата до датата на окончателното изплащане. Приел, че е налице и третата предпоставка-пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото ищцата не би претърпяла вреда ако при осъществяване на своята административна дейност органът бе съобразил материалния и процесуалния закон. Според АССГ задължението за изплащане на конкретната парична сума в размер на 350,89лв. възниква от датата на подаване на заявлението за обезщетение за безработица 09.06.2020г. Административният съд стигнал до извод за основателност и на предявения от ищцата иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Според АССГ по делото е безспорно доказано, че в резултат на отменените незаконосъобразни административни актове ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неимуществени блага-засягане на психическото и емоционалното състояние , довело до болки и страдания, стрес и депресия и то за продължителен период от време-две години. На основание чл.52 от ЗЗД, с оглед характера на вредите и продължителността на периода на изтърпяването им определил размер на неимуществените вреди на стойност 1000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. По горните съображения административният съд е уважил изцяло предявените от Лилова срещу НОИ обективно съединени искове с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е правилно. Правилен е изводът на АССГ, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи законната лихва за забавено плащане и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неимуществени блага. Съдът е подложил на задълбочена преценка всички събрани по делото релевантни за спора доказателства, въз основа на които е стигнал до обоснован извод досежно наличието на причинна връзка между отменения поради незаконосъобразност административен акт на НОИ и твърдените от ищцата вреди. Изводите за наличие на причинно-следствена връзка юридически факти и настъпилия вредоносен резултат, противно на твърденията в касационната жалба са обосновани и правилни. Налице е и доказана причинена на ищцата имуществена и неимуществена вреда. Безспорно установено по делото е издаването от страна на административния орган на административни актове-Разпореждане2114-00-16501-1/05.08.2020г., Разпореждане214-00-16501-4/22.12.2020г. и Разпореждане 214-00-16501-5/29.12.2020г., с които на ищцата е било отказано отпускането на обезщетение за безработица, които впоследствие са били отменени като незаконосъобразни, първият с решение на Директора на ТП на НОИ, а останалите два-с влязло в сила съдебно решение. Действително, след отмяната на незаконосъобразните актове и връщане на пенсионната преписка на компетентните органи при НОИ за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, с Разпореждане214-00-16501-7 от 18.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-София на ищцата е отпуснато ПОБ.В този смисъл е установено, че ответникът по касационната жалба вследствие на издадените и отменени като незаконосъобразни административни актове е придобила правото си на ПОБ със закъснение от близо двегодишен период, поради което е претърпяла имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва да забавено плащане на паричното задължение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане. От гледна точка на принципа за законност и реципрочност такъв е и конкретният случай НОИ дължи на Т. Лилова обезщетение за забавеното изплащане на дължимото ПОБ, считано от датата на заявлението за отпускане на обезщетението 09.06.2020г.. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е доказан и изчислен надлежно и е в размер на исковата претенция. Неоснователно е и касационното оплакване за недоказаност на претърпените неимуществени вреди. Установено по делото е, че в резултат на отменените като незаконосъобразни административни актове ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, депресия и негативни преживявания, като в хода на съдебното производство същата е проявила нужната процесуална активност и е доказала твърдените от нея факти, които съдът обосновано приел за доказани. Съобразявайки горните обстоятелства, както и вида, характера, интензитета и периода от време, през който ищцата е търпяла негативните последици от незаконосъобразните актове, прилагайки принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, правилно първоинстанционният съд определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, възлизащ на 1000 лв. Предвид гореизложеното, при липсата на други допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно . Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл второ във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение