Решение № 3856 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2024 г.

от Регламент (ЕО) 883/2004. Позовал се е на правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) 987/2009. Поискал е удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) U001 и U003 с изх. Ц3208-12-22/20.03.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с Разпореждане 122-00-478-1 от 20.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е било спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия. На 20.08.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за М. К. са пристигнали структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. Ц3208-12-22#1 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост; от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - изтичане на договора ; доходи за периодите от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2200 евро месечно и от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2192 евро месечно. Производството е било възобновено и с Разпореждане 122-00-478-3 от 01.09.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.03.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 74.29 лв. дневно. При последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. 1029-12-844 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс М. К. е уведомен да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 05.03.2020 г., което не е било изпълнено. Органите на НОИ са изискали с писмо изх. 1030-12-1213 от 21.06.2023 г. от работодателя предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта във връзка, с което са получили документ, с който работодателят Keelings Retail ги е уведомил, че М. К. е напуснал преди изтичането на срока на договора поради подадена оставка. В ТП на НОИ - Пазарджик е бил получен и структуриран електронен документ U002 709998 и Н002 710002 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя . Осигуреното лице не е приложило към заявлението си такъв акт, не го е представил и след като административният орган изрично го е изискал. Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 709998 от 09.08.2023 г. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане 122-00-478-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане 122-00-478-3 от 01.09.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издал Разпореждане 122-00-478-6 от 18.09.2023 г., с което е разпоредил М. К. да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 11 742.72 лева главница и 3703.99 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, М. К. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC е сключено като срочно и прекратяването му е станало преди изтичането на уговорения срок, поради подадена от него оставка. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. М. К. не е представил такъв пред ТП на НОИ Пазарджик, а впоследствие е депозирал преносим документ U1 с различна от действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Това налага извода, че М. К. е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи ПОБ в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Изложеното означава, че в случая разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ, което безспорно е индивидуален административен акт, дори да не е влязло в сила, не е пречка за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение. В този смисъл ирелевантни за нуждите на настоящото производство са били усилията на административния съд да установи ползва ли се с формална законна сила разпореждането за отмяна на отпуснатото парично обезщетение. Въпросът за надлежното му връчване, респ. за възможността да бъде оспорено пред съд би могло да бъде предмет на друг съдебен спор и е недопустимо неговото изземване от настоящата юрисдикция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу решение 1012-12-234#1/08.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 122-00-478-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица - отхвърлена. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател, предвид своевременно заявената претенция за разноски, следва да се присъдят сумите: 200.00 лева внесена държавна такса за касационно обжалване и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в минималния размер от 100.00 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК.