Решение № 4967 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 593/2020 г.

Решение № 4967 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 593/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Гергов от [населено място], чрез пълномощника адв. Н. Бангеев против решение № 2472 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 2866/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-239/26.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждане № РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 18703, 86 лв., от която 13476, 12 лева главница, начислена за периода от 1.01.2014 г. до 31.07.2017 г. и лихва – 5227, 74 лева, начислена до 31.07.2019 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 31.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, и отмяна на потвърдените с него административни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез пълномощника главен юрисконсулт Г. Вълчанова излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не се констатират пороците представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е налице необоснованост на съдебното решение, под формата на опорочено вътрешно убеждение на решаващия съд в насоките, ненормирани от закона. Касационният състав изцяло споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства и приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза. С влязло в сила разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01140 от 08.11.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/3.01.2001 г. и всички последващи го и на основание § 4, т. 1 от ПЗР на КСО, считано от 6.09.2000 г. е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Гергов, при осигурителен стаж на лицето както следва: 10 г. 03 м. 15 дни - първа категория труд, 08 г. 00 м. и 04 дни - втора категория труд и 14 г. 04 м. 13 дни трета категория труд, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж 41 г. 06 м. 13 дни. Установеният нов размер на осигурителния стаж на Гергов е различен от първоначално определеният с разпореждане № 114/[ЕГН]/03.01.2001 г. – 09 г. 11 м. 07 дни от първа категория, 11 г. 07 м. 14 дни – от втора категория, 02 г. 00 г. 00 дни от трета категория, и по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 7 г. 02 м. 10 дни, или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж 54 г. 08 м. 02 дни, въз основа на който с разпореждането от 2001 г. е бил определен и по-висок размер на пенсията считано от 11.12.2000 г. С процесното разпореждане № РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 98, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и въз основа на влязлото в сила разпореждане №[ЕГН]/Протокол № N01140 от 8.11.2017 г., е разпоредено Г. Гергов да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 51249, ЗЗ лева, от които главница 29866, 64 лева за времето от 1.01.2009 г. до 31.07.2017 г. и лихва в размер на 21382, 69 лева, начислена до 31.07.2019 г. С разпореждането е прието, че на основание чл. 115, ал. 1 от КСО е погасено по давност задължението на Гергов за периода от 11.12.2000 г. до 31.12.2008 г. в размер на 45911, 05 лева. Пенсионният орган се е мотивирал, че Гергов е получавал недобросъвестно сумите за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 1.01.2009 г. до 31.07.2017 г., поради което на основание чл. 113 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, сумите получени за този период подлежат на възстановяване от лицето. Посочил е, че в административното производство са предприети всички възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж на лицето, като същото носи доказателствената тежест да установи по пътя на пълно и главно доказване осигурителния си стаж, зачетен при отпускане на пенсията с разпореждане № 114/3.01.2001 г. Пенсионният орган се е позовал на чл. 9, ал. 1 от НПОС /в действалата за процесния период редакция/, съгласно който за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителния им стаж, т. е. те не са задължителна част от пенсионната преписка. Недоказването на осигурителния стаж от лицето сочи на неговата недобросъвестност, както при подаване на заявлението за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на 11.12.2000 г., така и при получаването на същата. Г. Гергов е обжалвал по реда на чл. 117 от КСО разпореждане № РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г. С процесното решение № 2153-15-239/26.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е заличено погасеното по давност задължение по №РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г. за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 32545, 47 лева, от които главница - 16390, 52 лева и лихва - 16154, 95 лева и е оставено в сила разпореждане № РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г. в останалата му част за събиране на сумата от 18703, 86 лева, от които 13476, 12 лева главница за периода от 1.01.2014 г. до 31.07.2017 г. и лихва – 5227, 74 лева, начислена до 31.07.2019 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 31.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. В решението на директора на ТП на НОИ са потвърдени мотивите в разпореждането на пенсионния орган, за недобросъвестност на лицето както при получаване на пенсията, която не му се е следвала, така и при подаване на заявлението за отпускането й, тъй като не е могло да удостовери наличния осигурителен стаж при издаване на разпореждане № 114/[ЕГН]/03.01.2001 г. От доказателствата по делото се установява също, че с решение № 1869/23.08.2018 г. по адм. д. № 197/2018 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на Г. Гергов против решение № 2153-15-279/28.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане №[ЕГН]/ Протокол № N01140/8.11.2017 г. на пенсионния орган. С решение № 8152/31.05.2019 г. по адм. д. № 12001/2018 г. ВАС, шесто отделение е оставил в сила решение № 1869/23.08.2018 г. на Административен съд Пловдив. В мотивите си ВАС е посочил, че вследствие на установените факти е формиран извод, че е налице неправилно отпусната пенсия с разпореждане № 114/[ЕГН]/2001 г., тъй като лицето няма необходимия осигурителен стаж по условията на първа и втора категория труд. С разпореждане №[ЕГН]/20.06.2017 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "г" от КСО е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/2001 г. и всички последващи разпореждания и на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5.11.2008 г. Вследствие на представени нови доказателства е постановено разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01140/8.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/2001 г. и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е определен нов размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 6.09.2000 г. по заявление от 11.12.2000 г. Новият размер на пенсията е определен при осигурителен стаж: 10 г. 03 м. 15 дни - първа категория труд; 08 г. 00 м. 04 дни - втора категория; 14 г. 04 м. 13 дни – трета категория, по чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж - 41 г. 06 мес. 13 дни. Индивидуалният коефициент на пенсията е определен от дохода за периодите 1.01.1990 г. -31.12.1992 г. - 35 761 лева, 1.01.1997 г. -30.06.1999 г. - 1 188 122 лева и 1.07.1999 г. -5.09.2000 г. - 1 238, 78 лева и възлиза на 0, 692. ВАС посочва, също, че с оглед на така установеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсионният орган не е допуснал грешка и е установил правилно реалния трудов стаж, като се е обосновал с представените по преписката документи. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО в относимата редакция предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на това основание правилно е приетото от съда и административния орган, че може да бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата, въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че към 6.09.2000 г. определена за начална дата на пенсията Гергов не е имал право на пенсия, тъй като не се установява същият да е имал осигурителен стаж от 54 г. 08 м. 02 дни. Органите на НОИ в хода на извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на Гергов. От друга страна той, като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За приложението на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е без значение обстоятелството дали е съхранено или не оригиналното пенсионно досие на лицето. ВАС е потвърдил тези фактически и правни изводи, които са релевантни и в настоящото производство с оглед на преценката дали е налице визираната в процесните актове на ТП на НОИ недобросъвестност на касатора. Тези изводи са залегнали и в първоинстанционното решение предмет на настоящото касационно производство и се споделят изцяло от настоящия касационен състав Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба, Административен съд - Пловдив е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО, в изискуемата форма по чл. 59 от АПК във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, надлежно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. При издаването му са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Мотивиран е изводът на съда за законосъобразност на постановения от административния орган акт за възстановяване на неправилно изплатената на Г. Гергов сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно с лихвата за посочения период. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издадено разпореждането - установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от лицето. Същият е бил недобросъвестен, доколкото е получавал пенсия за ранно пенсиониране преди да придобие необходимия осигурителен стаж за това, като през годините е получавал пенсия в размер по-висок от полагаемия му се с оглед на действително установения осигурителен стаж. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО, посочен като правно основание за издаване на разпореждане № РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г., длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба в относимата й редакция, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган. Виждането, че когато се отнася до неправилно изплатени пенсии следва да се издава отделно разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО, с което да се установи недобросъвестността на лицето, което ги е получило, не съответства на приложимите законови разпоредби. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, също правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени. Позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо, при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се говори и за "споделена вина" в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателя, доколкото същият е представил доказателства за осигурителен стаж, в които стажът му е отразен неправилно. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган, в случая и извън установения по съдебен ред. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Доводите на касатора, че пенсионният орган е имал задължението да прецени, дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е правилно определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС – напр. решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд. на ВАС и др. /. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Предвид изложеното, решението не страда от визираните пороци в касационната жалба и следва се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер от 100 /сто/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,