Решение № 10791 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2018 г.

Решение № 10791 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на "ГОЛДЪН АГРО КЪМПАНИ" ЕООД-гр. Пазарджик срещу Решение № 143 от 12.03.2018 г. по административно дело № 804 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2017 г. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид, че в оспорената заповед административния орган се позовал на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. без да изложи доводи относно предвидените в нея хипотези. Твърди се, че акта е издаден от некомпетентен орган. Заповедта нямала мотиви, което водело до липса на форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Заповедта противоречала на материалния закон. На жалбоподателя не била дадена възможност за представяне на възражения в описания в ЗУСЕСИФ срок. Липсвали данни за извършено престъпление от страна на дружеството, което се установявало с нарочно постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Иска се отмяна на решението като се претендира присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна в писмено становище намира същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на върховна административна прокуратура счита, че решението е недопустимо, като постановено по просрочена жалба. Ако съда преценял, че е налице произнасяне по искане за прогласяване на нищожност на административния акт, жалбата следвало да се приеме за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на "ГОЛДЪН АГРО КЪМПАНИ" ЕООД-гр. Пазарджик против Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на сумата 32 140, 25 лв., представляваща претендирана от ищеца разлика между пълния размер на полагаща му се субсидия съгласно Договор за финансова помощ № 13/311/00887 от 19.11.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., и извършеното междинно плащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, ведно с направените по делото разноски. В хода на производство по определяне на компетентния да се произнесе по отправеното сезиране съд, е установено, че се касае за сума претендирана на основание Заповед № № 03-РД/3965 от 29.12.2015 г. издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 4. 4, букви "ж" и "и" от договор № 13/311/00887 от 19.11.2014 г. и чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразие към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за окончателно плащане № 13/311/00887/3/01 от 08.10.2015 г. на дружеството и е разпоредено възстановяване на получено междинно плащане в размер на 69 001. 68 лв. Оспорването именувано "искова молба" е подадено първоначално на 28.07.2016 г. пред Административен съд – София град. При така установеното, съдът е формулирал правилен извод, че по същество е сезиран с жалба срещу акт на административен орган, с който се отказва изплащане на остатък от одобрена обща сума за финансиране на проект и връщане на сума по направено междинно изплащане по същия. По своето същество оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и реда за разглеждане на производството е именно по реда предвиден в този кодекс. Макар и да не е посочил изрично тези обстоятелства, поведението на съда е показателно за формираното в тази насока становище. По делото е безспорно установено, че оспорената Заповед № 03-РД/3965 от 29.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ е получена лично от управителя на "Голдън агро къмпъни" ЕООД на 16.05.2016 г. Това обстоятелство е установено чрез изслушване на две почеркови експертизи, заключенията на които са приети от съда като обосновани. Обстоятелството, свързано с пропускане на срока за оспорване, вероятно е накарало жалбоподателя да предприеме действия по евентуална защита на интереса си по реда на исково производство, а не по установения и приложим ред в АПК. При установяване на невъзможността за оспорване на административния акт като незаконосъобразен поради изтичане на предвидения от законодателя преклузивен 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред от съда е формулирано твърдение за нищожност на акта и е поискано прогласяването на това обстоятелство. При тези данни, първоинстанционият съд правилно е провел производство по установяване на основателността на това искане, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, заповедта е отменена като незаконосъобразна и административния орган е осъден да заплати направените от жалбоподателя по делото разноски. За да постанови акта си, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Във връзка с подадено заявление за подпомагане № 13/311/00887 от 15.05.2013 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г. и проект с наименование "Сухопътен транспорт на туристи с цел запознаване с туристически атракции", между ДФЗ и "Голдън агро къмпани" ЕООД е сключен договор № 13/311/00887 на 19.11.2014 г. Размера на одобрената субсидия е в размер на 101 141, 93 лева, като от него на основание заявка за плащане № 13/311/00887/201 от 24.02.2015 г. е извършено междинно плащане по в размер на 69 001, 68 лева, с предмет на инвестицията 4 броя автомобили Dacia Lodgi dCi Е2 Laureate. При извършена проверка по проекта на дружеството е изготвена докладна записка с вх. № 03-0416/5483 от 23.10.2015 г. с мнение за наличие на данни, водещи до съмнение за измама. След проведена процедура по изясняване на констатираните обстоятелства и даване на възможност на проверяваното дружество да даде становище и обяснение на установените при проверката факти е издадена и процесната Заповед № 03-РД/3965 от 29.12.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на подробно изписаните в нея правни и фактически основания, посочени по – горе е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за окончателно плащане № 13/311/00887/3/01 от 08.10.2015 г. на "Голдън агро къмпъни" ЕООД. С акта е разпоредено възстановяване на получено междинно плащане в размер на 69 001. 68 лв. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е преценил жалбата като неоснователна. Формулирал е извод за липса на данни за допуснати до толкова съществени нарушения на приложимите процесуални и материално правни норми, които да водят до нищожност на оспорената Заповед. Касационната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на съда, постановил оспореното решение, свързани с наличието на съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената пред съда заповед. В хода на съдебното дирене пред Административен съд Пазарджик, са събрани всички относими към производството доказателства, които са дали възможност за изясняване в пълнота на фактическата обстановка по делото. Извършена е детайлно проверка на действията на компетентния орган по провеждане на административното производство с оглед осигуряване на възможност за формулиране на обоснован извод за наличието или липсата на основания за обявяване на нищожност на оспорената заповед. Настоящия съдебен състав споделя становището, че не всяко нарушение е дотолкова съществено, че да води до нищожност на завършващия производството административен акт. Заповед № 03-РД/3965 от 29.12.2015 г. е валиден административен акт, като издадена от компетентен административен орган - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в кръга на изрично предвидените правомощия в чл. 39 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и във вр. с чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, посочени като правни основания за издаването й. Според чл. 39 от Наредба № 30 разплащателната агенция е органа, който може да предприеме действието-предмет на оспорената заповед. Според чл. 20а ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФЗ е представляващ Разплащателната агенция, поради което доводите за некомпетентност на издателя на акта са неоснователни. Първоинстанционният съд е констатирал, че атакуваното решение съответства на изискването за форма на административния акт, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа правните и фактически основания за издаването му. Както правилно е отбелязано в оспореното решение, нищожност е възможна само тогава, когато са налице особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, или казано по друг начин, когато акт е издаден без каквото и да е правно основание или изцяло е лишен от нормативна основа. Нищожност би била налице ако оспорения акт беше основан на друг нищожен административен акт, или съдържа в себе си предписание или налага поведение, което е престъпление. Друг съществен и значим за настоящото производство порок биха били допуснати процедурни нарушения, които са повлияли непосредствено върху самото волеизявление и налагат изначалното му повтарянето, а не санирането му. При липсата на данни за наличието на която и да е от изброените хипотези, състава на Административен съд - Пазарджик е формулирал обоснован извод за неоснователност на жалбата и е отхвърлили същата. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на оспореното съдебно решение и до възможност за отмяната му на това основание, поради което същото следва да се потвърди. С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски в полза на ответната по касационната жалба страна са основателни и следва да се уважат. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд четвърто отделение