Решение № 1363 от 8.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОМВ България ООД, чрез адв. Делчев, срещу Решение 7913/29.12.21г., постановено по адм. д. 82/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С854-0083724/18.12.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът по касационна жалба Началник отдел Оперативни дейности София, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на ОМВ България ООД, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С854-0083724/18.12.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект бензиностанция ОМВ Даскалово, находяща се на автомагистрала Люлин, км.17 + 150 ляво, стопанисван от ОМВ България ООД и е забранен достъпът до нея за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б г и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена за това, че при проверката в обекта, извършена на 09.12.2020г. било установено, че има съществени разлики между получените количества горива по АДД и количествата горива постъпили в резервоарите от нивомерната система, като търговецът не е изпълнил задължението си в качеството на лице, извършващо продажби на течни горива от търговски обект, да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение за периода от 22.10.2022 г. до 06.12.2020 г., в нарушение на изискванията по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Констатирано е и нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като за периода 02.2020 г. не са отпечатвани в срок 3 бр. месечни отчети. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на нормативното изискване, търговецът да предава на НАП по дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за периода от 22.10.2022 г. до 06.12.2020 г., което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б.г ЗДДС за налагане на ПАМ. Стигнал е до извод, че наложената ПАМ е съразмерна с извършеното нарушение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, според който всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Задължението за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС се изпълнява чрез функционалностите на средството за измерване на разход, работещо в обекта. За тази цел в чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено като средство за измерване от одобрен тип да се използва нивомерна измервателна система /НИС/ за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която подлежи на метрологичен контрол. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е безспорно установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, а именно, че дружеството е било длъжно, но не е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка данни на НАП, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Този извод противоречи на събраните доказателства по делото, от които е видно, че дружеството е подавало дистанционно до НАП данни от НИС, но поради техническа причина (блокирал процес в системата), са изпращани нулеви стойности. Установява се още, че въпреки техническия проблем в НИС, който е подавал автоматични отчети с нулеви стойности, паралелно са подавани коректни данни до НАП чрез работещото в обекта ЕСФП, които са били ръчно въвеждани от служители в бензиностанцията, в резултат на което всички наличности и нива на горива в резервоарите за съхранение са налични на сървъра на НАП и не се е стигнало до опасност за фиска да произлязат значителни и трудно поправими вреди, както е посочено в ЗПАМ. Следователно в случая не се касае за недобросъвестно поведение на търговеца или укриване на приходи, а за техническа неизправност в една от системите за отчитане, която е отстранена още същия ден след извършване на проверката. Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б.г ЗДДС мярката се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. В случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Този извод се подкрепя, както от представеното становище на сервизната фирма, обслужвала НИС, така и от констатациите в протокола за извършена проверка от 09.12.2020 г., съгласно който след извършен детайлен обход на обекта не се установява да са налице скрити резервоари, маркучи, колонки или устройства. Извършено е прекъсване на връзката между колонките и НИС в резултат, на което проверяващите са установили, че при прекъсната връзка колонките не работят, следователно колонките не могат да работят на автономен режим без да изпращат данни до НАП чрез НИС и ЕСФП. Липсват данни за нарушаване на пломби и холограмни стикери на БИМ, поради което не може да бъде изведен извод за манипулиране на НИС или ЕСФП. Има изградена дистанционна връзка с НАП за предаване на данни и такива са предавани регулярно. Действително, не се спори констатацията при проверката, че за конкретно посочения период от 22.10.2020 09.12.2020г. са подавани автоматично нулеви данни от НИС, но всички останали отчети са били с коректни стойности и не се установява на дружеството да е било известно, че НИС е имал технически проблем. От така установеното касационната инстанция приема, че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на данни в НАП за наличните количества горива в резервоарите за съхранение. С оглед установеното отстраняване на техническия проблем в деня на проверката и при неустановена недобросъвестност на стопанисващия обекта, издаването на ЗПАМ не изпълнява своите цели, тъй като не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството гориво в резервоарите, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед дружеството е предприело своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа неизправност и не е налице необходимост от промяна на начина на осъществяване на дейността в конкретния обект. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. Несъответствието на ЗПАМ с целта на закона съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща до отмяната й. В допълнение следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно констатираното нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, изразяващо се в неотпечатване в срок на 3 бр. месечни отчети за периода 02.2020 г. Следва да се посочи, че цитираното нарушение попада в приложното поле на чл. 186, ал. 1, б.д от ЗДДС, която норма е отменена преди датата на издаване на ЗПАМ, считано от 12.12.2020 г. С оглед изложеното за констатираното нарушение законът не предвижда налагане на ПАМ запечатване на търговски обект. Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за ПАМ. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1740 лв., съставляващи заплатени държавни такси и адвокатски хонорар за двете инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение