Решение № 5103 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2008 г.

Решение № 5103 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бойка Аспарухова Янакиева, от гр. София против Решение № 314/07.05.2008 г. по адм. дело № 4812/2007 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 290/04.10.2007 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане от 15.08.2007 г. на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО при ТП на НОИ досежно изменение на разпореждане от 16.10.2006 г. за отпуснато парично обезщетение за безработица на Бойка Аспарухова Янакиева, от гр. София. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Приел е, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в надлежната форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд намира атакуваното съдебно решение за постановено при точно приложение на материалния закон и вярна преценка на фактите. По делото е установено, че Бойка Аспарухова Янакиева е била в трудово правоотношение с АСП - Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, прекратено на основание чл. 325, т. 4 от Кодекса на труда, считано от 13.09.2006 г. Със заявление вх. № 213-1851/16.10.2006 г. е поискала да и бъде отпуснато парично обезщетение за безработица и с разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО искането и е било уважено. В периода на получаване на плащанията органите на НОИ са установили, че при отпускане на обезщетението неправилно е зачетен осигурителен стаж за периода 01.03.2003 г. - 01.03.2005 г. и на основание чл. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица са издали оспорваните административни актове, с които са редуцирали с един месец срока на получаваните осигурителни плащания. Стажът на жалбоподателката за процесния период е положен по Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", по която работещите не са осигурявани за риска безработица - чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" е утвърдена от министъра на труда и социалната политика на 25.02.2005 г. и е с период на действие от 01.03.2005 г. до 31.12.2006 г. Работещите по нея са осигурени за всички социални рискове, включително и риска безработица. Те имат право на обезщетение за безработица, ако за тях са изпълнени условията по чл. 54а от КСО. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж като за такъв при определяне периода за изплащане на обезщетението се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица. По силата на специалната норма на чл. 54в, ал. 2 КСО процесните две години осигурителен стаж законосъобразно не са зачетени при определяне на периода за получаване на отпуснатото парично обезщетение за безработица, макар и да се зачитат за осигурителен стаж за останалите осигурителни права на жалбоподателката. Не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение