Решение № 9837 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15558/2013 г.

Решение № 9837 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15558/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сливница против решение № 888/20.09.2013 г., постановено по адм. дело № 572/2013 г. по описа на Административен съд София - област /АССО/, с което е отменена негова заповед № 21/10.05.2013, за прекратяване служебното правоотношение на Марияна Григорова Варадинова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Марияна Григорова Варадинова не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност ан оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срок и са допустими, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо Марияна Варадинова не е осъществена материалноправната предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 17.04.2013 г. по адм. дело № 8775/2012 г. на ВАС е отменена заповед № 1/09.01.2012 г. на кмета на Община Сливница за прекратяване служебното правоотношение на Варадинова за длъжността "финансов контрольор" в община Сливница на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Със заявление вх. № 07-00-1100/30.04.2013 г., подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и със заповед от № 147/09.05.2013 г. на кмета на община Сливница държавната служителка е възстановена на длъжността "финансов контрольор"в Община Сливница. С оспорената първоинстанционния съд заповед № 21/10.05.2013 г., издадена на следващия ден е прекратено служебното правоотношение със служителката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на административния акт не е посочено утвърдено длъжностно разписание и датата на влизането му в сила. Съгласно последното длъжностно разписание на Община Сливница, в сила от 01.10.2013 г., длъжността "финансов контрольор" не фигурира в него, на която длъжност е възстановена Варадинова. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Варадинова и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на Марияна Варадинова не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото от 01.01.2013 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 10.05.2013 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавната служителка не е била на работа поради незаконното й уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд София - област, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната ответница не е претендирала разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,