Решение № 9252 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2018 г.

Решение № 9252 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция " Изпълнение на наказанията"- С. срещу решение № 892 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 128/2017 г. по описа на АС-Х. в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Г. К. В. от с. Л., община С. сумата от 1900 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - П., изразяващи се в неосигуряване на постоянен достъп по всяко време на денонощието до санитарен възел и течаща вода за периода 13.06.2014 г. - 25.01.2017 г. и неосигуряване на необходимия минимум жилищна площ за периодите: м. септември 2014 г. - м. ноември 2014 г., вкл. и м. април 2015 г. - м. ноември 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -03.02.2017 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Василев като неоснователна . Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията " не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Василева по делото е представено писмено становище с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, Г. К. В., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Х. е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- С. да заплати на Г. К. В. от с. Л., община С. сумата от 1900 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - П., изразяващи се в неосигуряване на постоянен достъп по всяко време на денонощието до санитарен възел и течаща вода за периода 13.06.2014 г. - 25.01.2017 г. и неосигуряване на необходимия минимум жилищна площ за периодите: м. септември 2014 г. - м. ноември 2014 г., вкл. и м. април 2015 г. - м. ноември 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -03.02.2017 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение е отхвърлен искът на Г. К. В. срещу ГДИН за сумата над 1900 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв като неоснователен. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд - Х., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск срещу ГДИН за исковия период се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, в частност на приетата като неоспорена от страните Справка № 2951/06.07.2017 г. на началника на Затвора - П., както и на променената съгласно приложимата разпоредба на чл. 284, ал. 3-5 от ЗИНЗС във вр. с § 47 от ПЗР от същия закон доказателствена тежест, е приел, че за периода 13.06.2014 г. - 25.01.2017 г. ищецът е пребивавал в Затвора - П. в изпълнение на наказание " лишаване от свобода" при условията на кумулация по три, влезли в сила срещу него присъди. За целия исков период Василев е пребивавал в килия № 406 с обща площ от 44.01 кв. м., като за част от претендирания период, а именно: м. септември - м. ноември 2014 г. и м. април 2016 г. - м. ноември 2016 г. ищецът е обитавал тази килия с още 12-17 други затворници, поради което в този период е бил лишен от минимално полагащата му се жилищна площ от 4 кв. м. За целия период на престоя му в затвора - П. килия № 406 не е била снабдена със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20.00 ч. вечер до 06.00 сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в присъствието на останалите съкилийници. Съдът е приел за недоказани и неоснователни оплакванията на Василев за претърпени от него вреди от лоши битови условия, изразяващи се в неполучаване на дължимото спално бельо, дрехи и обувки, несъобразен с диагностицираното му заболяване - захарен диабет и болест по Бюргер хранителен режим, липса на светлина и наличие на влага в килията, съжителство с гризачи в килията и др. АС-Х. е стигнал до извода за основателност на исковата претенция на Василев за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора - П. да осигури на Василев изискуемата минимална жилищна площ за част от исковия период, както и да му осигури свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в килията за целия период на престоя му в затвора - П.- задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и, съобразявайки се с основателността само на част от наведените от ищеца оплаквания за лоши битови условия, интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, е определил справедлив размер на обезщетението от 1900 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция на Василев над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лв. Съдебното решение е частично неправилно. Неправилно съдът, базирайки се единствено на твърденията на Г. В. в исковата му молба и превратно тълкувайки неоспорената по делото справка № 2951/06.07.2017 г. на началника на затвора - П., е приел, че за целия период на престоя на Василев в Затвора -П. в килия № 406 не е съществувал санитарен възел. Видно от съдържанието на справката, килията, в която е ищецът е изтърпявал наказанието си "лишаване от свобода", е разполагала със самостоятелен санитарен възел / таблица № 5 от справката/. Предвид гореизложеното на ищеца не се е налагало да задоволява физиологичните си нужди в тъмните части на денонощието в кофа или пластмасови бутилки, както неоснователно твърди същият в исковата си молба. Правилно административният съд е приел, че затворникът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да му осигури минимално изискуемата жилищна площ от 4 кв. м. за периода: м. септември - м. ноември 2014 г. и м. април 2016 г. - м. ноември 2016 г., с което не е изпълнила задължението си, пряко произтичащо от разпоредбите на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС да гарантира на лишения от свобода нормални условия на живот, съобразени, но ненадвишаващи неизбежния елемент на страдание, причинявано от вида на наложеното му наказание. Поради липсата на приетия от административния съд кумулативен ефект на причинените на ищеца вреди както от пренаселеността в килията, така и от липсата на санитарен възел и течаща вода в нея, настоящият съдебен състав на ВАС, макар да намира предявения от Г. В. срещу ГДИН иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за основателен и доказан по основание, счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишено по размер. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява частично основателна. Съдебното решение е правилно в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на Г. К. В. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация при Затвора - П. да му осигури минималната, гарантирана му по закон жилищна площ от 4 кв. м. на човек за периода: м. април 2014 г. - м. ноември 2014 г. и м. април 2015 г. - м. ноември 2016 г. Същото обаче е неправилно и следва да бъде отменено в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на Г. К. В. от с. Л. обезщетение за неимуществени вреди от лошите битови условия в Затвора - П. за периода 13.06.2014 г. -25.01.2017 г., изразяващи се в неосигуряване на санитарен възел и течаща вода . Предвид обстоятелството, че обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане на кумулативния им ефект върху ищеца, е присъдено общо в размер на 1900 лв, а едно от основанията за тяхната дължимост - неосигуряването на санитарен възел в килията, остава недоказано, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че съдебното решение следва да бъде отменено по отношение присъдения размер на обезщетението за сумата над 950 лв до пълния присъден размер от 1900 лв и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от Г. К. В. срещу ГДИН иск за неимуществени вреди в размер над сумата от 950 лв до присъдения размер от 1900 лв, причинени му от неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килията за периода: 13.06.2014 г. -25.01.2017 г. Съдебното решение в останалата му обжалвана част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение