Решение № 265 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Асърджиев, чрез процесуален представител, против решение 214 от 13.05.2022г., постановено по адм.д. 107/2022г. от Административен съд-Плевен/АС-Плевен/, с е отхвърлена жалбата на Асърджиев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за 2014-2020г. за кампания 2019, изх.02-150-6500/9430 от 09.12.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА. С цитираното УП земеделския производител/ЗП/ М. Асърджиев е уведомен за оторизирана субсидия по Мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за 2014-2020г, съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН [номер] и Приложение за кандидатстване по Марка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г., в размер на 0 лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмена защита. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът- Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Плевен е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма. По отношение мотивите и спазването на процесуалните правила, съдът е приел, че мотивите на акта се съдържат в съставените таблици и разясненията към тях, като в случая по отношение отказа да се изплати субсидия са изложени мотиви, че това е поради наличие на наддеклариране, като е наддекларирана площ от 3.18 ха. Според АС-Плевен УП е мотивирано с последващо становище на издалия го орган, от мотивите в което е видно, че площ в размер на 0.09ха е извън слоя Площи, допустими за подпомагане, а за площ в размер на 3.09ха е налице застъпване на декларираните от Асърджиев площи, с площи декларирани от друг ЗП-Л. Антонов. По отношение съответствието на УП с материалния закон съдът е приел, че доказателствата по делото сочат за наличие на спор за ползване на определен имот, възникнал между частноправни субекти, който нито АО, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. АС-Плевен е счел, че при наличие на представени документи по чл.2а, ал.2 ЗПЗП за правото на ползване от двама или повече земеделски стопани АО и съдът няма задължението да установява владението или държането на застъпените площи- материалноправният спор между ЗС може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. Съдът е посочил, че споразумението между Асърджиев и Антонов не е вписано, поради което не е било известно и не е могло да бъде съобразявано от органа, дори ако се отнася до реална част от имота. По отношение извършените намаления поради непопадане на площи в размер на 0.09 ха в допустимия слой съдът е счел, че са правилно приети за наддекларирани на това основание. Според съда по делото няма доказателства, че пред ОСЗ са представени каквито и да е договори за аренда по отношение на имот 01007 и че същите са регистрирани в службата, като видно от извлечение от ИСАК няма ранкирано правно основание, от което да видно, че през 2019г. само Асърджиев е ползвател на правно основание. АС-Плевен е достигнал до извод, че УП е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е със съществените административно производствени правила, материалния закон и целта на закона. Решението е неправилно. В процесния казус ЗП с общо заявление за подпомагане УИН [номер] от 26.04.2019г., УРН [номер], е поискал финансово подпомагане по посочени в заявлението схеми и мерки, между които по Биологично земеделие (Мярка 11) като е заявил 8 БЗС (подробно описани в таблица на използваните парцели 2019г.), от които 6 БЗС по Мярка 11, находящи се в землището на с.Бръшляница. В приложение за кандидатстване по мярка 11 към заявлението от 26.04.2019г., ЗП е посочил, че площите са заявени за подпомагане по направление Биологично растениевъдство, като предвид посочения код БР-12 се касае за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза. По делото няма данни за извършени автоматични проверки на въведените данни по това заявление за УРН [номер]. Няма доказателства по делото на ЗП да са извършвани проверки на място. При тези данни настоящият състав приема, че оспорения акт е издаден в писмена форма, с изцяло повърхностни, незадълбочени и неконкретизирани фактически основания за издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане, съответно намаляване на исканите от ЗП суми. Фактическите основания, съдържащи се в АА относно начина на изчисление на общата оторизирана сума, са обективирани общо като изчисление чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/), като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във вр. с чл.49 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020г. Като неразделна част от УП са Таблица за Оторизирани суми(в лева) и Таблица за извършени плащания(в лева). Според данните в Таблица 1 с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство е налице наддекларирана площ в размер на 3.18 ха(колона 4 от таблицата), 22.18%(колона 5 от таблицата), санкционирана площ от 14.34ха( колона 6), с начислени санкции и редукции на субсидията в размер на 19085.95 лева( колона 14 на Таблица 1), и е оторизирана сума в размер на 0 лева. Посочена е ставка за БР12 от 1089.3806 лв/ха. В поясненията към таблицата относно колона 14 Намаление и санкции за наддеклариране е посочено, че се касае за сбор на Колона 4 колона 6 умножен по ставката за съответната дейност. При тези данни от прочита на съдържимото в процесния АА не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане УИН [номер] от 26.04.2019г., обосноваващи диспозитива на процесния АА. Не се установяват конкретните факти, обосноваващи възприетото и обективирано волеизявление в процесното УП- парцели, размер на декларирана и установена площ за процесното направление, начин и време на установени площ и причини за евентуална разлика, възприета от АО като наддеклариране, включително кога и по какъв ред са извършени проверки на ЗП, каква е наличната информация послужила за сравнение на получените данни при извършените проверки на ЗП, какви са представените данни от контролиращи лица(ако има такива) във вр. с изложеното от АО. Не може да се приеме, че в конкретния случай съображения относно конкретни факти спрямо заявените площи от ЗП, установените такива, вкл. наддекларирани и санкционирани площи, обосноваващи посочените в АА санкции на ЗП Асърджиев се съдържат в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт- общо заявление за подпомагане [номер] от 26.04.2019г., УРН [номер], съответните приложения към него, включително Таблица за използваните парцели 2019; таблица на заявените площи по СМП 2019; приложение за кандидатстване по мярка 11, декларация за запознаване с определенията за нередност; карти на блокове БЗС-директни плащания 2019г. към 26.04.2019г., писмо изх.РД-12-02-224-1 от 29.03.2022г. на началник ГД Аграрно развитие ОДЗ-Плевен. Това е така, защото както се посочи по-горе от съдържанието на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал санкцията спрямо ЗП по заявената Мярка 11 с данни получени след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/, като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица, но в настоящия казус по делото не се съдържа нито един документ в преписката, който би обосновал санкция по заявеното финансово подпомагане за 2019г., във вр. с изложеното от АО в процесното УП. Действително според разпоредбата на чл.37, ал.2 ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане, но от приетите по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, не се установяват съображения с логическа връзка между установени от АО факти, свързани със всеки от заявените парцели на ЗП по отношение заявената площ, допустим слой, евентуални застъпвания, размер на площ с правно основание, съотношение между допустима и недопустима площ за всеки от парцелите, и съответно конкретизация на тези установявания спрямо заявената от ЗП мярка за подпомагане. Данни в горния смисъл не се съдържат и в приетите от АС-Плевен като доказателства: заявления за подпомагане 2019, форма ФЛ от 10.05.2019г. и 17.06.2019г. на ЗП Л. Антонов и приложенията към тях. Налага се извод, че оспорения акт липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи възприетите от АО санкции и редукции по заявената от ЗП Асърджиев Мярка 11, както по принцип така и свързани с прилагане на Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020г. и Делегиран регламент(ЕС) 640/2014г. В процесния случай за пореден път АО е извършил опит да мотивира оспореното УП с представеното по делото становище изх.02-150-6500/9430 от 27.01.2022г., съставено след депозиране на жалбата в административния орган, което е недопустимо, противно на възприетото от първостепенния съд. Този документ не е част от административната преписка по издаване на акта, поради което мотивиране на акта в последващо становище не удовлетворява изискването за форма по чл.59, ал.1 вр. чл.59, ал.2 т.4 АПК. Направен е също така опит от страна на АО в съдебна фаза да се попълни административната преписката с документи, които не са посочени в оспорения АА като основания за издаването му. Като последица е налице невъзможност за адресата на процесното УП да установи съображенията, обосноваващи конкретно посочената от АО санкция по Мярка 11 и препятства извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност на акта в оспорената му част. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на АС-Плевен следва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на М. Асърджиев, против решение 214 от 13.05.2022г., постановено по адм.д. 107/2022г. от Административен съд-Плевен, се уважи, а Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за 2014-2020г. за кампания 2019, изх.02-150-6500/9430 от 09.12.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, на осн. чл.146, т.2 АПК се отмени, като издадено в нарушение на изискването за форма по чл.59, т.4 АПК. На осн. чл.173, ал.2 АПК преписката трябва се върне на АО за ново произнасяне с мотивиран акт по общо заявление за подпомагане УИН [номер] от 26.04.2019г., УРН [номер] на М. Асърджиев относно заявеното финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за 2014-2020г. за кампания 2019, в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции, общо в размер на 2280лв., представляващи както следва: 10 лева платена ДТ за първата инстанция, 1100 лева възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021г. с адвокат Д. Петров, 70 лева платена ДТ за касационната инстанция, и 1100 лева възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.05.2022г. с адвокат Д. Петров. Възражението за прекомерност сторено от ответника пред първата инстанция не се уважава, предвид разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.20024г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, изр. първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд Пето отделение