Решение № 1524 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2021 г.

Решение № 1524 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2021 г., I о., докладчик председателят Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" София в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез юрк. К. Р. против решение № 2052/30.03.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12491/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С804-0454716/19.11.2020 г. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорения административен акт относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Изложени са подробни съображения, че нарушението на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено от събраните по делото доказателства и че административната мярка съответства на целите по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Мусони ММ" ЕООД, чрез адв. Г. Петрова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представения писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С804-0454716/19.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатването на търговски обект - магазин за пакетирани захарни изделия, находящ се в град София, бул. "Джеймс Баучер" № 83, стопанисван от "Мусони ММ" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения административен акт, поради нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК при определяне продължителността на мярката. От фактическа страна по делото е установено, че на 09.11.2020 г. при проверка в търговския обект дружеството не е издало фискален бон за извършената контролна покупка на стойност 0.70 лева от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. При тези факти, съдът е приел за доказано нарушението на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и основанията за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По отношение на определения срок за запечатване на обекта и забрана достъпа до него от 14 дни, съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа мотиви. Съдът е посочил, че определеният срок на мярката засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерим с целта на закона. С позоваване на конкретни решения на Съда на ЕС, съдът е приел за голословни и неподкрепени с доказателства съображенията на административния орган, че една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане. При така установените факти, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на акта. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (ред. преди изменението с ДВ бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г.) предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай не е спорно по делото, че дружеството в качеството си на задълженото лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискален бон за извършена продажба на 1 бр. минерална вода на стойност 0. 70 лева, поради което правилно съдът е приел, че са изпълнени условията на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка и условията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС за последиците от прилагането й. Доводите в касационната жалба касаят определянето на продължителността на срока за запечатване на обекта. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Видно от съдържанието на оспорената заповед, определеният 14-дневен срок за запечатване на обекта и забрана достъпа до него не е мотивиран с конкретни факти и обстоятелства от дейността на дружеството. Правилно съдът е приел, че изложените мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни. Допуснатото от административния орган нарушение на изискванията за форма по чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Като е достигнал до аналогични правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 500 лева за процесуално представителство от един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 29.10.2021 г. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е определено в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени на Националната агенция за приходите. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,