Решение № 4916 от 23.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на отдел Местни данъци, такси, и неданъчни приходи в община Ветрино срещу решение 1338/22.10.2021 г., постановено по адм.д. 150/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-1-2/02.11.2020 г., издаден от инспектор в отдел Местни данъци, такси, и неданъчни приходи в община Ветрино, потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началника на отдел Местни данъци и такси и неданъчни приходи в община Ветрино за разликата над размера от 254, 81 лв. за периода 2019 г. и над размера от 224, 20 лв. за 20202 г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, за разликата над размера от 230, 74 лв. за 2019 г. и над размера от 200, 01 лв. за 2020 г. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, за разликата над размера от 473, 42 лв. за 2019 г. и над размера от 917, 34 лв. за 2020 г. за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания, до размера на установеното с акта за установяване на задължение от 39 883, 92 лв., както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 99, 42 лв. до размера на установеното с акта за установяване на задължение от 2536, 07 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Ф+С Агро ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Актът за установяване на задължение е издаден по искане на Ф+С Агро ООД за издаване на акт за установяване на задължение за 2019 г. и 2020 г. С акта за установяване на задължение, задълженията на дружеството за такса битови отпадъци са определени въз основа на декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, с вх. 5306000626/03.09.2020 г., относно земя и сграда с партиден 5306F7739, декларация с вх. 5306000628/03.09.2020 г., относно земя и сграда с партиден 5306F7740, декларация с вх. 5306000629/03.09.2020 г., относно земя и сграда с партиден 5306F7741, декларация с вх. 5306000627/03.09.2020 г., относно земя и сгради с партиден 5306F7746 и декларация с вх. 5306000631/04.09.2020 г., относно земя с партиден 5306F7747. С акта за установяване на задължения са установени общо задължения за такса за битови отпадъци в размер на 38 032, 89 лв. главница и лихви в размер на 2526, 07 лв. Съобразно отразеното в акта, размерът на задължението е определен при съобразяване на Закона за местните данъци и такси, Наредба на Общинския съвет Ветрино за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ветрино, решение 53 по протокол 4 от 27.12.2019 г. на общинския съвет Ветрино. Актът за установяване на задължение е издаден при съобразяване на заповед 307/11.09.2018 г. на кмета на община Ветрино за определяне на границите на районите на територията на община Ветрино, в които през 2019 г. ще се организират услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, заповед РД 439/27.09.2019 г. на в. и. д. кмет на община Ветрино, за определяне на границите на районите на територията на община Ветрино, в които през 2020 г. ще се организират услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, решение 548 по протокол 44 от 28.12.2018 г. на общинския съвет Ветрино за приемане на размерите на такса битови отпадъци за 2019 г., решение 53 по протокол 4 от 27.12.2019 г. на общинския съвет Ветрино за определяне на размера на такса битови отпадъци за 2020 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за установяване на задължение е образувано адм.д. 150/2021 г. на Административен съд Варна. Съдът е приел, че актът за установяване на задължение е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Съобразил е представените по делото решение 524 по протокол 42 от 30.10.2018 г. на общинския съвет Ветрино за приемане на план-сметка по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, както и за поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община Ветрино за календарната 2019 г. и решение 27 по протокол 3 от 29.11.2019 г. на общинския съвет Ветрино за приемане на план-сметка по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, както и за поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община Ветрино за календарната 2020 г. Приел е за неоснователно възражението, свързано с нарушения по приложението на материалния закон, а именно, че актът за установяване на задължение в частта за 2019 г. е издаден въз основа на отменено решение на общинския съвет за определяне размера на дължимата такса битови отпадъци, при съобразяване на решение 1715/12.10.2017 г. по адм. дело 1750/2017 г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение 5622/15.04.2019 г. по адм. дело 12786/2017 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение 229 б. "в" по протокол 18 от 22.12.2016 г. на общинския съвет Ветрино. Като основателно е определено оплакването, че в противоречие с материалния закон, вместо да приложи чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, административният орган е определил размера на таксата битови отпадъци въз основа на чл. 67, ал. 2 на същия закон. Приел е, че съгласно чл. 9 от Закона за местните данъци и такси редът, включително по отношение на основата, подлежи на регламентиране с наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В чл. 16б, ал. 1 от действащата Наредба на Общински съвет Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино е предвидено размерът на таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци. Самата наредба не определя основи, като предвижда в чл. 16б, ал. 2, че основата се определя от общинския съвет, т. е. както е в настоящия случай с решение. Приел е, че съдебната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 67, ал. 1 и 2 от Закона за местните данъци и такси е безпротиворечива в становището си, че тези две разпоредби регламентират способите за определяне размера на таксата битови отпадъци. Приема се, че същите не се прилагат алтернативно, а последователно при условията на евентуалност, незаконосъобразно в процесния случай административният орган е определил размера на дължимите такси битови отпадъци съгласно чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Приел е за установено предоставянето на трите услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. При съобразяване на обстоятелството, че производството е по реда на ДОПК и съдебната инстанция е такава по същество, съдът е определил размера на дължимата от дружеството такса за битови отпадъци, като е съобразил заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза. Вещото лице е установило, че за периода 2019 г. разходите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за един контейнер тип "бобър" са в размер на 254. 81 лв. /54. 99 лв. +199. 82 лв./ а за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации е в размер на 230. 74 лв. За календарната 2020 г. същите разходи възлизат на 224. 20 лв. /54. 99 лв. +169. 21 лв./ за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и 200. 01 лв. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Определил е, че дължимата от дружеството такса битови отпадъци за 2019 г. е в размер на 958. 97 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с лихвен калкулатор https: //inetdec. nra. bg/, считано от датите, към които същата е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл. 28, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси/, до датата на издаване на акта за установяване на задължение е в размер на 98. 30 лв. Дължимата от дружеството такса битови отпадъци за 2020 г. е в размер на 1 341. 55 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с лихвен калкулатор https: //inetdec. nra. bg/, считано от датите, към които същата е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл. 28, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси/, до датата на издаване на акта за установяване на задължение е в размер на 1. 12 лв. При съобразяване на тези обстоятелства, актът за установяване на задължение е отменен като незаконосъобразен в частта, в която на "Ф+С Агро" ООД за процесния период са определени задължения за такса битови отпадъци, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата над размера от 254. 81 лв. за 2019 г. и над размера от 224. 20 лв. за 2020 г.; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 230. 74 лв. за 2019 г. и над размера от 200. 01 лв. за 2020 г. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 473. 42 лв. за 2019 г. и над размера от 917. 34 лв. за 2020 г. В частта за дължимите лихви за забава актът за установяване на задължение о отменен като незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2019 г. за разликата над сумата от 98. 30 лв. и за 2020 г. за разликата над сумата от 1. 12 лв. Решението е правилно. Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините по чл. 6, ал. 1, б. а от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничат една от друга съобразно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината (за периода 2019 г. 2020 г.). Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (редакция за периода 2019 г. 2020 г.) дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците за услугата по чл. 62, т. 1 (по т. 1), третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци за услугата по чл. 62, т. 2 (по т. 2), поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване за услугата по чл. 62, т. 3 (по т. 3). Анализът на текста на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси с оглед и на използваната терминология, че таксата се заплаща за посочените услуги предполага събирането и дължимостта на таксата за битови отпадъци при наличието на реално извършени услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така направените изводи не се отричат от редакцията на текста на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно, която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, доколкото е възможно да бъде направен и евентуалния извод, че е достатъчно само установяването по определен начин, че услугата за сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината, без да е необходимо реалното й фактическо предоставяне. Анализът на приложимите текстове от Закона за местните данъци и такси предполага реалното фактическо извършване на всяка една от посочените три услуги, за да възникне задължението за заплащане на таксата в тази й част (доколкото същата включва и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места). Аргумент в насоката, че таксата за битови отпадъци се дължи само когато трите услуги, които същата включва са реално осъществени е и текста на чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съобразно който местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, определящ един от основните принципи при определяне на размера на таксите, а именно принципа на възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, който по начина, по който е определен несъмнено предполага дължима такса при наличието на предоставена услуга. Аргумент в тази насока е и чл. 8, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, който въвежда принципа, че размерът на таксата би следвало да възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, като отклонение от този принцип е възможно да бъде осъществено с решение на общинския съвет и за защита на обществения интерес. Следва извода, че във всички случаи плащането и дължимостта на таксата за битови отпадъци предполага направени разходи от страна на общината по предоставената услуга или предполага реално извършена услуга, в процесния случай предполага реално осъществяване на всяка една от посочените три услуги. Аргумент в тази насока е и чл. 8, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, който също така обвързва размера, респективно дължимостта на таксата с реално извършените разходи по предоставянето на услугата. Следователно, анализът на приложимите правни разпоредби несъмнено предполага, че таксата за битови отпадъци като вид финансово вземане на общината се заплаща само за реално предоставени услуги. В процесния случай не е имало спор между страните относно предоставянето на трите услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. Спорът е относно законосъобразното прилагане на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси. Съобразно чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, в приложимата редакция, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Съобразно чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Член 67 от Закона за местните данъци и такси, предвижда определена последователност при определяне на възможните начини за определяне на таксата битови отпадъци. Според общия принцип, регламентиран в чл. 67, ал. 1 вр., с ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, размерът на таксата следва да бъде определен при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата. Това е правилото, а изключението е по ал. 2 на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси, като съобразно посочения текст, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Административният орган издал акта за установяване на задължение е компетентният орган за издаване на акта и той е следвало да направи преценката за неприложимостта на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, при условие, след преценката за евентуалната неприложимост на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Подобна неприложимост на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, не е обоснована от административния орган. Така направените изводи не се отричат от съществуването на законосъобразно решение 53 по протокол 4 от 27.12.2019 г. на общинския съвет Ветрино за определяне на размера на такса битови отпадъци за 2020 г., доколкото административният орган при издаването на акта за установяване на задължение несъмнено дължи съобразяване на нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, и обосноваване на нейната неприложимост, за да приложи чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Спорът между страните не е относно законосъобразността на решение 53 по протокол 4 от 27.12.2019 г. на общинския съвет Ветрино за определяне на размера на такса битови отпадъци за 2020 г., а относно спазването на определена поредност, която поредност като условие за законосъобразност на издадения акт, е следвало да бъде спазена. Не се отрича обстоятелството, че решението на общинския съвет подлежи на спазване, но нормата на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси е приложима само след обосноваване на неприложимостта на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, а именно, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Изчислените в заключението на съдебно-техническата размери на таксата битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци при съобразяване на декларациите на Ф+С Агро ООД, не са опровергани. Заключението по изслушаната съдебно-счетоводна Изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на определените задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г. над установените размери със заключение по назначена съдебно-техническа експертиза са правилни, поради нарушение на чл. 67, ал. 2 Закона за местните данъци и такси. Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1950 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, по представен списък на разноските и съгласно договор за правна защита и съдействие, с посочено изплатено възнаграждение за адвокат в брой, в размер на 1950 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК