Решение № 9941 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2009 г.

Решение № 9941 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената от кмета на Община Каварна чрез процесуалния му представител Галя Иванова касационна жалба срещу решение № 174 от 26.11.2008 г. на административния съд - Добрич, постановено по адм. дело № 197 по описа за 2008 г., с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане № 3 от 5.02.2008 г., издаден от кмета на община Каварна, с който на "Балчик Белвю Пропъртис " ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в общ размер 35 216.25 лв. и лихви за просрочие към 28.01.2008 г. в размер на 2 312.50 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е взел предвид безспорно установените по делото факти, че процесният недвижим имот се намира в регулационните граници на с. Топола, община Каварна, за който е организиран и са извършвани дейностите и услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Видът и начинът на ползване на имота не е основание за неплащане на съответните такси. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ в случая е неприложима. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваният акт. Ответникът по касационната жалба - "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД - гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Диан Иванов оспорва същата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебния контрол в производството пред административен съд - Добрич е бил акт за установяване на на публично общинско вземане № 3 от 05.02.2008 г., издаден от кмета на община Каварна, с който на "Балчик Белвю Пропъртис " ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в общ размер 35 216.25 лв. и лихви за просрочие към 28.01.2008 г. в размер на 2 312.50 лв. За да отмени обжалвания акт, съдът е изложил следните съображения: Установено е от доказателствата по делото, а именно приетото заключение на вещото лице инж. Атанасов и свидетелските показания на свидетелите Росица Георгиева Янакиева и Васил Иванов Гошев, че през 2007 г. процесният недвижим имот е представлявал залесена с нискостеблени дървета и храсти площ, в която няма започнали никакви строителни дейности. Това обстоятелство потвърждава тезата на жалбоподателя, че общината не е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо в района, в който се намира имотът, който е извън границите на селото Топола. Според показанията на свидетеля Мариян Хараламбиев Симеонов, шофьор на "Титан чистота" ООД, непосредствено след завоя на пътя Балчик - Топола към имота през 2007 г. е имало един съд за събиране на битови отпадъци, който той е почиствал един или два пъти, но след това контейнерът е изчезнал. Услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване също не се доказва да е извършвана. Касационната жалба е частично основателна. В чл. 62 (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в, ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Неправилно с оглед изричната разпоредба на чл. 71 от закона, в която е посочено кога не се събира такса, съдът е приел, че след като процесният недвижим имот не е бил ограден и облагороден и в него не се е извършвало строителство, т. е. не е бил обитаван от хора, генериращи битови отпадъци, това е достатъчно, за да се приеме, че таксата битови отпадъци не се дължи. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ следва изводът, че обстоятелството дали имотът се ползва или не, е без значение за дължимостта на таксата за битови отпадъци. Освен това, според чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 редът, по който лицата, неползващи услугите през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 8, ал. 1 от наредбата, приета от общинския съвет Каварна, е посочено, че общинският съвет е компетентният орган да освобождава изцяло или частично от заплащането на отделни такси. В тази връзка не може да бъде споделен изводът на съда, че той не се е възползвал от предоставеното му от закона право и не е изпълнил задължението си да определи реда, по който лицата, неползващи услугите през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Посочено е кой е компетентен да вземе това решение и логично е искането да се подаде именно до него. Не се спори, че дружеството "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД - гр. Варна не е поискало от общинския съвет да бъде освободено от заплащането на съответните такси. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общински съвет Каварна от 27.12.2006 г. Със заповед № 2179 от 23.10.2006 г. на кмета на община Каварна, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината за 2007 г. Видно от същата, с. Топола попада във втори район, в който услугата се извършва. Представено е рамково споразумение от 02.04.2007 г. между община Каварна като възложител и "Титан Чистота" ООД - гр. София като изпълнител със срок 02.04.2011 г., според което възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва сметосъбиране и сметоизвозване на съдове за отпадъци, като в т. 3, група В е посочено и с. Топола, включително и селищните образувания; ръчно метене на улици, площади и обществени площи за гр. Каварна и крайбрежната зона, а в дните на снеговалеж метенето се замества от снегопочистване, управление, поддържане и входящ контрол на депо за ТБО. Представено е и приложение към договор от 14.12.2002 г., сключен между община Каварна като възложител и "Титан-Чистота" ООД - гр. Търговище като изпълнител (за периода 01.03.2002 г.- 01.03.2007 г.), за осъществяването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци чрез депониране на сметището. Според акт за публична общинска собственост № 1126 от 17.06.2004 г., община Каварна разполага със сметище с площ 10.075 дка (парцел 218 пл. № 000218) с посочените в акта граници. По делото са представени и 12 бр. протоколи, за съответните месеци от 2007 г., подписани от изпълнителя и възложителя по договорите, с които са приети извършените работи. От протоколите за месеците януари, февруари и март 2007 г. е видно, че е осъществявано поддържане на чистотата в гр. Каварна (изброени са улиците); к-к "Икантълак"; СБА - с. Топола, н. Калиакра, с. Българево, Национален археологичен комплекс "Яйла", буферна зона с. Камен бряг, както и сметоизвозване от Каварна, с. Топола и др. села. От констативните протоколи за останалите месеци до края на 2007 г. се установява, че е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване на кофи за гр. Каварна, сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери тип "Бобр" за населените места по групи, за гр. Каварна и крайбрежната зона; метене на улици и площади в гр. Каварна и крайбрежната зона, механизирано миене на улици и площади за гр. Каварна и крайбрежната зона (в зимните месеци - снегопочистване без снегоизвозване); управление, поддържане и входящ контрол в депото за ТБО. Безспорно от изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че процесният имот представлява УПИ VII 307 в землището на с. Топола, отстоящ на около километър, разположен вдясно от шосе от каменна настилка, водещо към новостроящо се голф игрище. През 2007 г. процесният недвижим имот не е бил ограден, застроен или благоустроен и в него не са започнали действия, свързани със строителство. Имотът представлява залесена с нискостеблени дървета и храсти площ. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от наредбата на общински съвет Каварна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна, услугата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Правилен е изводът на съда, че от страна на ответника по делото не са представени доказателства, установяващи извършването на тази услуга в устройствената зона, в която се намира имотът на дружеството. От протоколите, касаещи първите три месеца от 2007 г., е видно, че услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Топола е осъществявано само за един обект, този на СБА. В останалите протоколи е констатирано миене и метене на улици и площади и обществени площи в гр. Каварна и Крайбрежна зона без каквато и да било конкретизация в протоколите в какво се е изразявало извършването на тази услуга в Крайбрежната зона и по-конкретно в района, където се намира имотът на "Балчик Белвю Пропъртис " ЕООД - гр. Варна. Осъществяването на тази услуга в района, в който е разположен процесният имот, не се установява дори и от свидетелските показания на разпитаните свидетели. Според чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. С оглед на изложеното, в тази част обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Не е налице условието на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, според което не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива, понеже наличието на депо (сметище) е доказано чрез представения акт за публична общинска собственост № 1126 от 17.06.2004 г. и това обстоятелство не е спорно. Поради това, тази такса се дължи от собственика на имота. В тази част решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Балчик Белвю Пропъртис " ЕООД - гр. Варна срещу тази част от акта за установяване на публично общинско вземане № 3 от 05.02.2008 г., издаден от кмета на община Каварна. Спорен в случая е и въпросът дължи ли се таксата за сметосъбиране и сметоизвозване от собственика на процесния недвижим имот, след като същият се намира в строителните граници на населеното място. Свидетелските показания са противоречиви по отношение на обстоятелството имало ли е разположени контейнери или каквито и да било съдове за събиране на битови отпадъци през процесния период от време в района, в който се намира имотът. Според показанията на двамата свидетели, доведени от жалбоподателя, при посещенията си в имота, те не са виждали да има разположени в района контейнери или кофи за смет. Според свидетеля Христова, началник отдел "Екология" в общината, на отбивката от пътя е имало поставен един контейнер. Вътре в голф-комлекса също има контейнер, но това представлява затворен имот с бариера. Според показанията на свидетеля Симеонов, който е шофьор на камион в "Титан чистота" ЕООД - гр. София, в началото на пътя е бил поставен контейнер през 2007 г. Същият е бил почистван един или два пъти, но след това е изчезнал. Според чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. Според настоящия съдебен състав относим към решаването на основния правен спор е фактът на извършването от общината на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намира имотът. Вярно е, че в редица свои съдебни решения ВАС е приел, че след като е доказано извършването на тази услуга в населеното място и имотът се намира в строителните му граници, таксата се дължи. В конкретния случай обаче са налице доказателства за това, че макар и да се намира в строителните граници на населеното място, в района на самия имот, отстоящ на около километър от селото, не е имало разположени контейнери или други съдове за събиране на битови отпадъци през целия процесния период от време. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Симеонов, който е шофьор на камион в "Титан чистота" ЕООД - гр. София и от представените пътни листове се установява, че именно той е извършвал сметосъбирането в района на с. Топола. С оглед на изложеното, следва да се приеме за правилен и законосъобразен изводът на съда, че по отношение на района, в който се намира процесният недвижим имот, не е установено осъществяването на тази услуга. При този изход на делото, на жалбоподателя в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата, които са в размер на 106.85 лв., а на ответника юрисконсулско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 544.40 лв. По компенсация жалбоподателят ще следва да заплати на ответника разноски в размер на 437.55 лв. За касационното производство касаторът заявява претенция за присъждане на разноски в размер на 1 200.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 23 000.00 лв. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, според настоящия съдебен състав на ВАС, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, възнаграждението следва да се намали до определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата размер, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 850.00 лв. за ответника и 544.40 лв. за касатора. По компенсация на ответника по касация се дължат разноски за касационното производство в размер на 305.60 лв. Съобразно изложеното, Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс