Решение № 383 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12321/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Р., чрез процесуален представител срещу решение 530 от 06.10.2023 г., постановено по административно дело 1057/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. 02-130-6500/7972#4 от 13.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. /УП с изх. 02-130-6500/7972#4 от 13.09.2022 г./, в частта му, в която е извършено намаление на поисканата от земеделския производител сума по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 800,90 лв.; по Подмярка 13.2/НР2 в размер на 26,99 лв.; по СЕПП в размер на 371,35 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 52,71 лв.; по СПП в размер на 58,98 лв., и по ЗДП в размер на 1312,91 лв. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, в писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна, иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Пазарджик е УП с изх. 02-130-6500/7972#4 от 13.09.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която е извършено намаление на поисканите от А. Н. Р. суми по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 800,90 лв.; по Подмярка 13.2/НР2 в размер на 26,99 лв.; по СЕПП в размер на 371,35 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 52,71 лв.; по СПП в размер на 58,98 лв., и по ЗДП в размер на 1312,91 лв. За да постанови обжалваното решение и отхвърли жалбата срещу оспорения пред него административен акт, решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, като при издаването му е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налице са както фактически, така и правни основания за това. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при издаването му са посочени както фактическите, така и правните основания за това, и същото отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано решаващият съд е приел, че при издаване на оспорения пред него административен акт е спазена регламентацията на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, според която разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите, като административните проверки се извършват автоматизирано и резултатите от тях се отразяват в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. В тази връзка, освен че са извършени посочените автоматични проверки, резултатите, от които са въведени в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г., подписано от земеделския производител, то са извършени и проверки на място, обективирани в съответния доклад за проверка на площи, приложен към преписката, от който е видно, че са налице данни за всеки един от посочените в оспореното пред АС - Пазарджик уведомително писмо парцели, като за всеки от тях достатъчно подробно са описано направените констатации при проверката, обективиращи извършените намаления по исканата от земеделския производител сума за подпомагане. Във връзка с горното административният съд правилно е извел, че установените от органа обстоятелства осъществяват фактическият състав на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съгласно който ДФЗ /разплащателната агенция/, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по - големи площи в сравнение с реално ползваните от него, а именно, когато е налице наддеклариране, както е в конкретния случай. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на парцел 61371-905-27-2 в землището на [населено място], заявен едновременно от двама кандидати. Както административният съд е отбелязал, посочената хипотеза е уредена в чл. 17, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. /действалата към момента редакция ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 8.03.2019 г./, като в случаи, когато за една и съща площ, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече кандидати, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. С оглед характера на спора, основният въпрос се свежда до това дали са налице описаните от органа констатации, станали причина за изключването на процесните площи от ПДП за кампания 2019 г. и дали същите са безспорно доказани. За да изследва този въпрос административният съд е назначил съдебно - техническа експертиза /СТЕ/ със задача именно да се установи дали съответните площи отговарят на критериите за допустимост и ако не отговарят - какви са причините за това. В тази връзка АС - Пазарджик, като е кредитирал експертното заключение, обосновано е приел, че административният орган е достигнал до правилен извод за недопустимост на площите по посочените от него основания, а именно, след обстоен анализ на доказателствения материал по делото, експертът е изложил подробни данни за констатираните несъответствия за всяка една от площите, които не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да се отбележи, че след правилно разпределена доказателствена тежест /определение 2324 от 05.12.2022 г./, решаващият съд обосновано е посочил, че липсват доказателства, обективиращи като неправилни направените от административния орган крайни изводи за недопустимост на площите, като последните, както вече се посочи по-горе, са потвърдени и от изготвената в първоинстанционното производство СТЕ. В заключение, с оглед пълното изясняване на спора и обстоятелствата по него, решаващият съд е разпитал свидетеля Ц. К., заемал длъжността старши експерт в Регионален технически инспекторат Пловдив на ДФ Земеделие към датата на извършената проверка на място. Показанията на последния правилно са кредитирани от административният съд, като същите са логични, последователни и съответстващи на установените по делото факти. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Пазарджик, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения, решението на АС Пазарджик е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение