Решение № 5261 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Община Сливница чрез адв. Първанов и адв. Кирилова против Решение №60/14.01.2026 г. на Административен съд – София – област (АССО) по административно дело №826/2025 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-0800/161#2/13.06.2025 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“. С твърдения за наличие на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ №01-0800/161#2/13.06.2025 г. и да му бъдат присъдени сторените разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Кирилова. Страната чрез пълномощника си представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Момчилов по съображения, изложени в писмено становище от 07.04.2026 г. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна като прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и иска намаляването му. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е АУПДВ №01-0800/161#2/13.06.2025 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, с който на основание чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №25/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. (Наредба №25/29.07.2008 г.) е установено на Община Сливница публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по Договор №23/321/01132, в размер на 863 990.81 лв. (без ДДС), който е 15% от финансовата помощ за заявени за възстановяване разходи, и 172 798.16 лв. - ДДС. Според мотивите на акта установеното публично държавно вземане представлява финансова корекция за нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3, респ. чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗОП (отм.), изразяващо се неотстраняване от процедурата на участник, чиято оферта не отговаря на изискванията на възложителя, съответно т. 13 „Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници/кандидати в процедурата“ и т. 16 „Липса на прозрачност и/или равно третиране по време на оценяването“ от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансовите корекции, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, приета с ПМС № 134/05.07.2010 г. (отм.). В мотивите на акта е посочено, че нередностите, за които се налага финансовата корекция, са установени с Окончателен доклад на ЕК №RD1/2015/832/FIL (Ref.Ares 2020 2123963-20/04/2020). Административният съд правилно приема, че оспорването е допустимо и че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма и със съдържание, отговарящо на чл. 59, ал. 2 АПК. Обосновава изводи за неоснователност на възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, тъй като според него давността е прекъсната с връчването на Уведомително писмо №18 с изх. №01-0800/3478 от 26.11.2020 г. Приема, че според чл. 171, ал. 1 ДОПК, приложим съгласно чл. 3, § 3 от Регламент №2988/95, давностният срок започва да тече от 01.01.2016 г., тъй като процесният договор за обществена поръчка е изпълнен на 16.05.2015 г., а абсолютната давност изтича на 31.12.2025 г. Позовава се на решения на СЕС и ВАС. Приема, че нарушенията са установени не само с окончателния доклад на ЕК №RD1/2015/832/FIL (Ref.Ares 2020 2123963-20/04/2020) при извършен одит от сертифициращия орган, но и от представената по делото документация по възлагане и провеждане на обществената поръчка. Така постановеното от АССО решение е валидно и допустимо, но неправилно. Фактите по спора: След получаването на окончателния доклад на ЕК №RD1/2015/832/FIL (Ref.Ares 2020 2123963-20/04/2020), ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансова корекция, като за това уведомява Община Сливница на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ с Уведомително писмо №18 (изх. №01-0800/3478/26.11.2020 г.), връчено на общината на 30.11.2020 г. (известие за доставяне на л. 86 от делото). С Решение №03-РД/1928/29.06.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за частично съгласуване на проведена обществена поръчка е наложена на Община Сливница финансова корекция в размер на 863 990.81 лв., равняващи се на 15 % от стойността на финансовата помощ, и 172 798.16 лв., недължимо получено ДДС, по договор за безвъзмездна финансова помощ № 23/321/01132/19.11.2012 г. Решението е издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. С Решение №7328/20.07.2022 г. на ВАС по адм. д. №3338/2022 г. е отменено Решение №03-РД/1928/29.06.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" поради допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на решението си ВАС приема, че финансовата корекция неправилно е наложена в процедура по ЗУСЕСИФ, която е неприложима поради наличието на специално предвидената такава в чл. 48 от Наредба № 25/29.07.2008 г. и предвид разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Позовавайки се на решението на ВАС, ДФ „Земеделие“ уведомява Община Сливница на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 АПК, че открива административно производство за издаване на АУПДВ. Уведомителното писмо с изх. №01-0800/161/01.04.2025 г. е връчено на общината на 07.04.2025 г. Община Сливница представя писмено становище с вх. №01-0800/161#1/23.04.2025 г. Издаденият от изп. директор на ДФ „Земеделие“ АУПДВ №01-0800/161#2/13.06.2025 г. е връчен на 19.06.2025 г. на неговия адресат и оспорен от последния пред АССО на 03.07.2025 г. Основният въпрос, по който страните по делото спорят, е за това, погасено ли е поради изтекла погасителната давност установеното с оспорения административен акт публично държавно вземане. Правилно АССО се позовава в своето решение на постановеното от СЕС Решение от 21 декември 2011 г. по дело С-465/10, даващо тълкуване на чл. 3 от Регламент №2988/95 при факти, сходни с фактите по настоящия спор. В решението си по дело С-465/10 съдът приема, че в чл. 3, § 1, първа алинея от Регламент №2988/95 общностният законодател въвежда общо правило за давност, приложимо за нередностите, визирани в чл. 4 от същия, с които се нарушават финансовите интереси на Съюза (т. 51, т. 53). Според същото решение нарушаването от страна на получателя на субсидия от ЕФРР (в случая от ЕЗФРСР) на правилата за възлагане на обществени поръчки, предвидени в директива (в случая Директива 2004/18/ЕО/ отм. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги) е налице през целия срок на изпълнение на договора, сключен неправомерно между изпълнителя и получателя на субсидията. Поради това тази нередност трябва да се счита за продължаваща по смисъла на чл. 3, §1, втора алинея от Регламент №2988/95 (т. 58). В съответствие с посочената разпоредба давностният срок, приложим относно възстановяването на недължимо платена на получателя субсидия, започва да тече от датата, на която нередността е преустановена. Доколкото договорът за осъществяването на субсидираната дейност не е прекратен, а изпълнен, както в случая, четиригодишният давностен срок по чл. 3, §1, първа алинея от Регламент №2988/95 започва да тече от датата, на която се преустановява изпълнението на незаконно сключения договор за обществена поръчка (т. 59). Датата на изпълнението на договора за обществена поръчка е безспорно установена по делото, и тя е 16.05.2015 г. Според чл. 3, § 3 от Регламент №2988/95 държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно. Според практиката на СЕС този по-дълъг срок може да произтича от национални разпоредби, които вече са били в сила преди приемането на посочения регламент, или на нови, приети след него (т. 22 от Решение на СЕС от 6 февруари 2025 г. по дело С-42/24). В чл. 171, ал. 1 ДОПК (ДВ, бр. 105/2005, в сила от 01.01.2006 г.) е регламентиран петгодишен давностен срок, с който се погасяват публичните вземания. Процесното вземане е такова вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Такъв петгодишен срок, установен в национална разпоредба в съответствие с чл. 3, § 3 от Регламент №2988/95, според СЕС не надхвърля явно онова, което е необходимо, за да могат националните органи да образуват процедури по отношение на нередности, увреждащи бюджета на Съюза, и е съвместим с принципа на пропорционалност (виж Решение от 2 март 2017 г. по дело С-584/15, т. 74). В решението си по дело С-42/24 СЕС за първи път дава отговор на въпроса дали чл. 3, § 3 от Регламент №2988/95 позволява на държавите членки да се отклонят от началния момент на давностния срок по чл. 3, § 1, първа и втора алинея. Според същото решение (т. 27) изменението на началния момент на срока не се допуска от чл. 3, § 3. С оглед даденото от СЕС тълкуване на чл. 3, § 3 във вр. с чл. 3, § 1, първа и втора алинеи от Регламент №2988/95 следва да се приеме, че в случая установеното с оспорения административен акт публично държавно вземане от Община Сливница се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, който тече от 16.05.2015 г., и изтича на 16.05.2020 г. Ответникът не твърди и не представя доказателства за прекъсването на този срок с действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, в съответствие с чл. 3, § 1, трета алинея от Регламент №2988/95. Според него давността е прекъсната с връчването на Уведомително писмо №18 (изх. №01-0800/3478/26.11.2020 г.), а то е връчено на общината на 30.11.2020 г. Към 30.11.2020 г. обаче давностният срок вече е изтекъл и не може да бъде прекъснат, както твърди и жалбоподателят в касационната си жалба. Според т. 62 от цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-465/10 в конкретния случай давността би могло да бъде прекъсната, ако ДФ „Земеделие“ беше връчил на Община Сливница окончателния доклад на ЕК №RD1/2015/832/FIL (Ref.Ares 2020 2123963-20/04/2020), но както вече беше посочено по-горе, такова обстоятелство нито се твърди, нито се доказва от ответника по касация. Като е приел, че давностният срок започва да тече от 01.01.2016 г. и не е изтекъл към момента на връчването на Уведомително писмо №18 (изх. №01-0800/3478/26.11.2020 г.), поради което е прекъснат и след това започва да тече нов срок, който не е изтекъл към момента на образуване на административното производство за издаването на АУПДВ, АССО е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат сторените за двете съдебни производства разноски. В първоинстанционното производство Община Сливница претендира и доказва разноски в общ размер 40 252 лв., от които 40 202 лв. – адвокатско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса. В касационната инстанция претендира и доказва разноски в размер на 21 423.20 евро, от които 20 554 евро – адвокатско възнаграждение и 869.20 евро – държавна такса. Ответникът възразява против размерите на адвокатското възнаграждение и иска намаляването им. Според чл. 78, ал. 5 ГПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 17/2026) във вр. с чл. 144 АПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. В случая за първоинстанционното производство е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразено с материалния интерес и с критериите по Наредба №1/2004 г. Размерът му не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на случая и с оглед обема на действително предоставената от процесуалния представител на страната правна защита, включваща и обосноваване и доказване на искането за спиране на допуснатото по силата на ЗПЗП предварително изпълнение на акта. Изложеното обаче не се отнася за размера на претендираното за касационното производство адвокатско възнаграждение, което е в същия размер, както за първоинстанционното производство. Възнаграждението е договорено с договора за правна защита и съдействие от 30.01.2026 г. за осъществяване на процесуално представителство пред ВАС от двама пълномощници – адв. Първанов и адв. Кирилова, които заедно са изготвили и подписали касационната жалба. В проведеното открито съдебно заседание страната е представлявана от адв. Кирилова. Не са извършвани от пълномощниците други процесуални действия в това производство, което по принцип има за предмет преценка за правилността на оспореното първоинстанционно решение въз основа на установените от административния съд факти (чл. 220 АПК). По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъдат присъдени в размер на 10 000 евро. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,