Решение № 4919 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2014 г.
ВАСV отделение30.04.2015 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 319 от 20.06.2014 г. по адм. дело № 122/2014 г. на Административен съд - Враца и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4919 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието против решение № 319 от 20.06.2014 г. по адм. дело № 122/2014 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед № Л-59/4/06.01.2014 г. на същия административен орган, с която на Малин Тодоров Йотов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства, не са изложени мотиви в подкрепа на изводите на съдебния състав и не са обсъдени всички доводи и възражения на административния орган. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед № Л-59/4/06.01.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на ответника по касация Малин Йотов, надзирател I ст. в затвора в гр. Враца, на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е направен след констатация, че заповедта не отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), тъй като изложените в нея факти не установяват точно характера и вида на нарушението или нарушенията, за което или за които е наложено наказание, както и че събраните доказателства не установяват по категоричен начин допуснатото от Йотов нарушение. Първият извод на съдебния състав е направен, без да са съобразени всички представени с административната преписка доказателства. Не е взета предвид представената обобщена справка рег. № 2120/06.11.2013 г. на дисциплинарноразследващия орган, в която ясно е описано поведението на служителя при срещата със свид. Тодорова на 12.10.2013 г., както и допуснатото от Йотов нарушение, а също и нормите, на които извършеното от държавния служител противоречи. Справката е цитирана в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в нея от фактическа и правна страна следва да се приеме за част от мотивите към административния акт и съответно да бъде обсъдено при анализа на заповедта от формална страна. В случая това не е направено, поради което изводът на административния съд за допуснато нарушение на формата на акта не се обоснова от представените доказателства. Същевременно този пропуск представлява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид и обсъдени всички представени доказателства. При постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение и на нормите на чл. 170, ал. 1 и на чл. 171, ал. 4 от АПК. Задълженията на съдебния състав по цитираните текстове не са изпълнени, доказателствената тежест в процеса не е разпределена и на страните и конкретно на административния орган не се дадени указания за обстоятелствата, за които следва да ангажира доказателства. Освен това не са обсъдени всички събрани доказателства. Липсва анализ на показанията на свидетелите и обясненията на лицата, представени в хода на административното производство, както и обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Извършено е позоваване на показанията на свид. Тодорова, без да се обсъдени противоречията между показанията на свидетелката в съдебно заседание и показанията, дадени от същата на 13.10.2013 г. пред съдия. В противоречие с чл. 172а, ал. 2 от АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Не е съобразено, че поведението на Йотов е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР (отм.), т. е. че извършеното от служителя попада в хипотезата на всяка от разпоредбите, като нарушението на всяка от цитираните норми поотделно съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина и е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В случая от страна на съда не са изложени съображения за причините, поради които е преценено, че поведението на Йотов не осъществява състава на нито една от разпоредбите. Направен е извод, че поведението на служителя не е насочено към получаване на имотна облага, но не са изложени съображения за това доколко извършеното от служителя е в нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР (отм.). Първият от текстовете не е обсъден, а вторият е цитиран формално, като е посочено, че извършеното от Йотов е в нарушение на "Етичните правила за поведение на държавните служители", без да са взети предвид конкретните норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, посочени в заповедта за налагане на наказание и без да е направен извод доколко поведението на Йотов е в разрез с тези норми и уронва ли това поведение престижа на службата. Допуснатите от първоинстанционния състав и посочени по-горе нарушения на нормите, регламентиращи събирането и обсъждането на доказателства е съществено, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на събраните доказателства по делото, а тълкуването на закона е направено, без да съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Липсата на мотиви от друга страна е пречка да се провери правилността на направените от съдебния състав изводи и съответно препятства проверката за материалната законосъобразност на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Враца. При новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да се съобрази изложеното по-горе, като съдът изпълни задълженията си по разпределяне на тежестта на доказване и събиране на доказателства, да обсъди и разгледа всички доказателства, събрани по делото и въз основа на тяхната съвкупната преценка да направи крайните изводи за това дали са налице законовите предпоставки за постановяване на оспорената заповед, респ. за основателността или неоснователността на жалбата, като изложи мотиви в подкрепа на направените изводи. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение