Решение № 1571 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2018 г.

Решение № 1571 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на М. Али от [населено място], [община], [област], чрез процесуалния му представител адв. Миланова, против решение № 341 от 02.05.2018 г. по адм. дело № 569/2017 г. на Административен съд – гр. Х. (АС – гр. Х.), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 314 от 17.03.2017 г. на Кмета на О. Х., с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ II – 312, собственост на Р. Колев и УПИ III – 312, собственост на М. Али, кв. 78 по плана на с. Е. на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за наличие на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като твърди, че регулацията по действащия ПУП – ПР е била приложена. Позовава се на изтекла придобивна давност относно придаваемите части по регулацията от 1982 г. на двата имота, предмет на оспорената заповед. Твърди, че обстоятелството дали са били уредени сметките по регулация е ирелевантно в настоящия случай, поради вида на придобивното основание на праводателите както на Р. Колев, така и на неговите, тъй като праводателите им (лицата, от които са закупили имотите), са придобили същите на основание давностно владение. Поради това твърди, че не се е налагало обезщетение, поради и което не е имало отчуждителни преписка и съответно посочва, че регулационният план от 1982 г. в тази връзка е бил приложен и не са налице предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3, тъй като регулационната граница е станала имотна. Иска оспореното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски за две инстанции. О. К. на О. Х. и Р. Колев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното решение АС – гр. Х. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазена процедура и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата по делото се установява наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като действащата дворищна регулация по плана по Заповед № 98 от 1982 г. по отношение на УПИ II – 312 и III – 312, кв. 78, с. Е., общ. Х. не е приложен като е изтекъл срокът по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Приел е, че това се установява от заключението на неоспорената по делото СТЕ, както и от представените други писмени доказателства, тъй като не се установява започнала процедура по отчуждаване на придаваемите части от и към УПИ III – 312. Приел е, че съответно след като не е приложена регулацията, то са налице предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ. Посочил е, че не споделя доводите на жалбоподателя, че по силата на нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка (давностно владение) на праводателите на настоящите собственици на имотите, предмет на заповедта, регулационната граница е станала имотна такава и планът е бил приложен. Решението e правилно. Неоснователно е и възражението за необоснованост на решението, поради липса на мотиви относно наведеното възражение за приложена регулация поради издадени титули за собственост по давностно владение. Видно от решението съдът е изложил подробни мотиви защо не приема така направеното възражение на жалбоподателя. Неоснователно е възражението за материална незаконосъобразност на решението. Правилно АС – гр. Х. е приел, че в настоящия случай са били налице основанията по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на ПУП - ПР. Правилно и в съответствие със събраните доказателства, съдът е приел, че одобреният план за имота на жалбоподателя е този от 1982 г. и съответно приложими към него са правилата на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. В този случай съгласно § 8, ал. 2 на ПР на ЗУТ собствениците на такива имоти могат да поискат съгласно т. 3 на посочената разпоредба вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Т. е. това е основание за изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на този закон. В настоящия случай съдът правилно е установил, че са налице придаваеми части между имотите по действащия регулационен план от 1982 г., който обаче не е приложен. Това е така, тъй като недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно – регулационни план – чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.);. Той има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, като това разместване на собствеността настъпва от деня на влизане в сила на дворищно – регулационния план. Дворищната регулация се счита за приложена обаче след като придаваемите се части са били заплатени или заети от собственик на парцела, към който са придадени (чл. 111 – 114 от ЗТСУ отм.). Съобразно действащия към момента на влизане в сила на плана от 1982 г. ЗТСУ чл. 114, ал. 1 "Недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение". В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че не е стартирало производство по чл. 111 – 114 от ЗТСУ (отм.); , съответно не са били заплатени придаваемите се части и в тази връзка при липса на предпоставките по чл. 114, ал. 1 от ЗТСУ (отм.); същите не са заети. Поради и това е правилен извода на съда, че регулацията не е приложена. Правилен е извода на АС – гр. Х., че наличието на титули за собственост, издадени по обстоятелствена проверка на праводателите на жалбоподателя, не променя този извод. Същите отразяват описанието на имотите по дворищно – регулационния план, но не обосновават извод за приложена регулация. Съобразно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на влезналите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове. По делото не е спорно, че тези срокове са изтекли, а както беше посочено по – горе регулацията не е била приложена. При тези изводи са били налице предпоставките за изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, както правилно е приел АС – гр. Х.. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,