Решение № 794 от 25.1.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение25.01.2023 г.докладчик Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 304/11.03.2022 г., постановено по административно дело 2392/ 2021 година по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицински център Медикъл лайф ЕООД-гр. Варна срещу заповед за налагане на санкция РД 11-165/7/29.04.2021 г. издадена от директора на РЗОК Варна.
ОСЪЖДА Медицински център Медикъл лайф ЕООД -гр.Варна да заплати на Районна здравноосигурителна каса Варна сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, разноски за две съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна /РЗОК - гр. Варна/ чрез гл. юрк. П. Иванова-Сотирова против решение 304 от 11.03.2022 г., постановено по административно дело 2392/2021 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните разпоредби вр. с чл.76, ал.3 ЗЗО във връзка с чл. 423, ал.3 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът - "Медицински център Медикал лайф" ЕООД, гр. Варна чрез адвокат Б. Габрова, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил заповед за налагане на санкция РД 11-165/7/29.04.2021 г. издадена от директора на РЗОК Варна, с която на Медицински център Медикъл лайф ЕООД е наложено прекратяване на договора на основание чл.421, ал.1, б. а от НРД РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. по пакет Ендокринология и болести на обмяната по отношение на д-р Е. Златанова. Изложени са мотиви, че въпреки че налице е хипотезата на чл.421 ал.1, б. а от НРД РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., тъй като е отчетена дейност, която не е извършвана, административният орган при издаване на процесната заповед е извършил нарушение на разпоредбата на чл.76 ал.3 ЗЗО вр. с изисквания по чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК. Директорът на РЗОК-Варна е бил длъжен да посочи доводи за установяване на констатираното нарушение, да обсъди направените възражения на дружеството и обоснове приложената санкция, но това не е стореното. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че със заповед РД-11-165/22.02.2021 г., директорът на РЗОК- Варна е наредил да бъде извършена проверка на ЛЗ за СИМП Медицински център - Медикъл лайф ЕООД. За резултатите от проверката е съставен Протокол РД-11-165/3/19.03.2021 г. Констатирано, е че в електронния отчет на д-р Златанова се съдържа амбулаторен лист 2247/08.12.2020 г. с отразен амбулаторен диспансерен вторичен преглед на ЗОЛ Д. Дякова, с основна диагноза с МКБ код Е10.4 /[диагноза]/ и допълнителен МКБ код G63.2 /[диагноза]/, като съгласно справка от ИИС на НЗОК, пациентката е починала на 18.10.2020 г. и РЗОК-Варна не е заплатила отчетения амбулаторен лист. Въз основа на установеното проверяващите са заключили, че лечебното заведение е отчело дейност, която не е извършена, т.к. д-р Златанова с електронен отчет за извършена дейност АЛ 002247/18.12.2020 г. от вторичен диспансерен преглед на ЛОЗ, който не е извършен поради настъпила на лицето смърт на 18.10.2020 г. Изготвен е доклад РД-11-164/4/22.03.2021 г. с предложение по т.1 да се приложат разпоредбите на чл.59, ал.1 т.1 ЗЗО и чл.421 ал.1, б. а от НРД РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. От писмо вх. РД-11-165/5/22.03.2021 г. се установява, че управителят на ЛЗ е уведомил директора на РЗОК-Варна, че лечебното заведение разполага само с едни специалист по Ендокринология и болести на обмяната , който се грижи за голям брой пациенти и голям брой диспансерни пациенти, които ще останат без лечение в изключително тежката сложна епидемична обстановка, че нарушението е за първи път, поради което моли да не бъдат прилагани горните разпоредбите. С писмо вх. РД-11-165/6/24.03.2021 г. управителят на ЛЗ е направил искане констатациите от извършената проверка да бъдат разгледани от Арбитраж. С писмо от 26.03.2021 г. е отправено искане до председателя на РК на БЛС-Варна да определи на основание чл.73 ал.3 ЗЗО членове на арбитражна комисия. Членовете на арбитражната комисия от квотата на РК на БЛС-Варна са определени в писмо вх. 62-01-33/1/31.03.2021 г. С писмо изх. 11-00-33/05.04.2021 г. директорът на РЗОК-Варна е изпратил преписката на Арбитражната комисия по чл.75 ЗЗО. От представения протокол 9 на арбитражната комисия по чл.75 ЗЗО се установява, че на 08.04.2021 г. се е провело заседание на комисията, която е разгледала възражението на управителя на ЛЗ и като е разгледала преписката е констатирала, че ЛЗ за СИМП е отчело дейност, която не е извършена, тъй като д-р Златанова, изпълнител по пакет Ендокринология и болести на обмяната е отчела в РЗОК Варна с електронен отчет за извършена дейност АЛ 002247/18.12.2020 г. от вторичен диспансерен преглед на здравноосигуреното лице Дякова., който не е извършен поради настъпила смърт на пациента на 18.10.2021 г. Поради равен брой противоположни гласове комисията не е стигнала до решение. При тези обстоятелства със заповед за налагане на санкции РД- 11-165/7/29.04.2021 г. на основание чл.76 ал.3 ЗЗО, чл.432 ал.3 от НРД РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., административният орган е издал процесната заповед. С определение от 04.06.2021 г. по адм.д. 1086/2021 г., Административен съд-Варна е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата на дружеството против заповедта за налагане на санкция от 29.04.2021 г., на управителя на НЗОК по компетентност. С определение 9588/23.09.2021 г. по адм.д. 8968/2021 г. на ВАС е оставено в сила определение 1343/04.06.2021 г. по адм.д. 1086/2021 г. на Административен съд-Варна. С писмо с изх. 11-04-51/26.10.2021 г., управителят на НЗОК е изложил доводи, че процесната заповед е изключена от обхвата на оспорване по административен ред арг. чл.81, ал.1 АПК вр. чл.97, ал.1 АПК. В заповедта като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2020-2022 г., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция прекратяване на договора при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Съгласно чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО или е налице равен брой гласове, поради което не е налице постигнато решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. В настоящия случай "Медицински център Медикал лайф" ЕООД е упражнило предвидената от закона правна възможност да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, поради което е сформирана арбитражна комисия за разглеждане на възраженията и решаване на спора. Комисия не е стигала до решение, поради което и на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО директорът на Районна здравноосигурителна каса - Варна, е издал оспорената заповед за налагане на санкции. В обжалваното решение, административният съд категорично е приел,че вмененото нарушение е реално извършено от лечебното заведение. Констатираното в протокол РД-11-165/3/19.03.2021 г., представлява нарушение именно на хипотезата на чл.59, ал.11 т.1 ЗЗО и чл.421 ал.1, б. а от НРД РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., за отчетена дейност, която не е извършена. От събраните по делото доказателства се установява, че д-р Златанова е отчела в РЗОК-Варна електронен отчет, за извършена дейност АЛ 002247/18.12.2020 г. от вторичен диспансерен преглед на ЗОЛ, който не е бил действително осъществен поради настъпила на лицето смърт на 18.10.2020 г. Касационният съд не споделя извода на първоинстанционният съд за допуснати нарушения на чл.35 и чл.36 АПК от страна на административния орган. Оспорената заповед е издадена в съотвествие с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа всички нужни законови реквизи. В разглежданата заповед, административният орган е посочил правното основание за издаването на акта - по чл. 76, ал.3 ЗЗО и чл.432, ал.3 НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., включено са изложени мотиви за неговото издаване. Описани са фактическите обстоятелства по случая, като директорът на РЗИОК-Варна изрично се е позовал на констатациите обективирани в протокол РД-11-165/3/19.03.2021 г., ведно с описание на разпоредбата, предвиждаща процесуалното поведение на органа при така установените факти, обсъдено е и изложеното от "Медицински център Медикал лайф" ЕООД становище, имащо характер на възражение. Доказателственият материал по делото сочи, че административният орган е предприел всички необходими действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 от АПК, вр. чл. 35 и чл.36 АПК, противно на изложеното от Административен съд Варна. Органът се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка и е постановил обоснован и законосъобразен административен акт. Съобразявайки горното настоящият състав приема, че като е отменил обжалваното решение на директора на РЗОК-Варна, административният съд е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, следва да бъде отменено. Преценявайки ангажираните по първоинстанционното съдебно производство доказателства, съдът намира заповед за налагане на санкция РД 11-165/7/29.04.2021 г. издадена от директора на РЗОК Варна, с която на Медицински център Медикъл лайф ЕООД е наложено прекратяване на договора на основание чл.421, ал.1, б. а от НРД РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. по пакет Ендокринология и болести на обмяната по отношение на д-р Е. Златанова за издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща фактическите и правните основания за това, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. На това основание, след отмяната на неправилното съдебно решение спорът следва да бъде решен по същество, като се отхвърли първоинстанционната жалба срещу решението на административния орган. Предвид изхода на правния спор в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от касатора съдебни разноски в общ размер на 400 /четиристотин/ лева, от които 200 лева за заплатена държавна такса по касационното производство и по 100 лева за юрисконсулстко възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение