Решение № 3213 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2023 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Метро Кеш енд Кери България ЕООД гр. София, представлявано от адвокат К. Кискинов, с която се оспорват разпоредбите на чл. 31, ал. 3, изречение второ и ал. 9, изречение първо, в частта ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ ДВ, бр. 80/28.09.2018 г. и ДВ бр. 68/2020 г. Настоящото производство е второ по ред, след като решение 3427/12.04.2022 г. по адм. д. 8695/2021 г. на ВАС, шесто отделение е отменено с решение 5234/17.05.2023 г. по адм. д. 5386/2022 г. на Петчленен състав на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В жалбата са изложени съображения за противоречие на оспорените разпоредби с нормативни актове от по-висок ранг: Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Твърди се, че с първата от процесните разпоредби се въвежда забрана за извършване на сторно операции при недостатъчна касова наличност във фискално устройство /ФУ/, интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/, независимо от начина, по който платената сума се възстановява на клиента (по банков път, в брой или др.). Възразява се, че разпоредбата на чл. 31, ал. 9, изр. първо от Наредбата ограничава възможността за документиране на сторно операция чрез издаването на кредитно известие от ФУ или от ИАСУТД за продажба, само до случаите ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието. Съображенията на жалбоподателя се основават на това, че клиентите на дружеството са предимно търговци и за нуждите на осъществяваната търговска дейност МЕТРО издава на клиентите си фактури от ИАСУТД за извършените продажби, а при връщане на стока, намаляване на цени или разваляне на доставката МЕТРО издава на клиентите кредитни известия от ИАСУТД. Фактурите и кредитните известия от ИАСУТД са едновременно и системни бонове, които документират продажби/сторно операции по реда и при условията на Наредба Н-18. Възстановяването на суми на клиентите по издадените кредитни известия в много случаи става само по банков път. По тези причини ограничението за извършване на сторно операции при недостатъчна касова наличност, предвидена в чл. 31, ал. 3 от Наредба Н-18, необосновано ограничава стопанската дейност на МЕТРО. Освен това, в много случаи сумите по кредитните известия, които МЕТРО възстановява на клиентите, надхвърлят прага от 10 000 лева, предвиден в ЗОПБ. Излагат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/: липсва оценка на финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба за сторно операции и очакваните резултати от прилагането й. Посочено е и нарушение на чл. 26, ал. 4 от ЗНА, предвиждащ 30-дневен срок за предложения и становища по проектите за нормативни актове. Иска се цялостна отмяна на изречение второ на чл. 31, ал. 3 от Наредбата, както и чл. 31, ал. 9, изречение първо в частта ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието". В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Кискинов, който поддържа жалбата и претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът по жалбата - министър на финансите, се представлява от юрисконсулт Ючорманска и държавен експерт с юридическо образование К. Сивев. Молят да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна. Позовават се на представените от тях писмени бележки при предходната инстанция. Считат, че дружеството иска въз основа на въведен специфичен за него бизнес-модел, да се приемат разпоредби, които да удовлетворяват само неговата търговска дейност. Наредба Н-18 регламентира по фискален начин плащането в търговските обекти и е относима към всички търговци на пазара. Подобно искане на практика се състои в това, сторно-операциите да се превеждат по банков път към контрагентите на данъкоплатеца, и това изискване да се отнася за всички търговци на пазара, където продажбите действително се извършват на дребно. Плащанията често са в брой и възстановяванията по сторно-операции са в брой, какъвто е нормативният ред. Поради тази причина, това, което се иска да бъде ползвано от жалбоподателя, въз основа на собствения му бизнес-модел, е неоснователно и към този момент би следвало да бъде оставено без уважение. Оспорват изложените доводи за незаконосъобразност на разпоредбите поради липсата на правна възможност за регистриране и отчитане на сторно-операция с одобрена ИАСУТД при връщане на сума по банков път. Заявяват, че Наредбата урежда начина на документиране на сторно-операции, когато сумите се възстановяват в брой. Оспорват допускането на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при приемане на Наредбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима и основателна. Налице са основанията за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Обжалваният ПНА е валиден правен акт, издаден от компетентен административен орган Министъра на финансите, комуто законът (чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС) предоставя правомощието да издава подзаконови нормативни актове от този вид. Оспореният акт е в предписаната от закона писмена форма, издаден по ред и процедура, регламентирани в закона, при наличие на мотиви правните и фактически основания за издаването му. Налице са съществени нарушения на административно-производствените правила при приемането на оспорените норми. Споделя доводите на оспорващото дружество, че текста на оспорените норми в частта, с която се изисква плащане в брой при сторно операциите, не е съобразен с чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, регламентиращи задължителното издаване на кредитни известия, независимо от начина на плащане, както и със забраната по Закона за ограничаване на плащанията в брой. Изискването за плащане само в брой при сторно операции създава и невъзможност за стопанския субект жалбоподателя, ползващ одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), да издава кредитни известия по ЗДДС, които са и фактури по смисъла на ЗДДС. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в частта й по отношение на чл. 31, ал. 3 и ал. 9. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Същото изискване е уредено и в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., която уточнява, че по посочения начин се регистрират продажбите освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, или чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи. Дефиницията на ИАСУТД е уредена в § 1, т. 67 от ДР на ЗДДС и според нея интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност е система за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги, чрез издаване на касови бележки (системни бонове), осигуряваща автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията й. От посочените разпоредби следва, че за издаването на фискален бон или касова бележка (системен бон) определящ е начинът, по който клиентът заплаща за стоката или услугата: при плащане в брой или с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги, чрез издаване на фискален/ системен бон, а при плащане по банков път не е налице такова задължение. Тази разлика е важна при определяне на приложното поле на Наредба Н-18 /2006 г. и на оспорените по делото разпоредби. По съществото си оспорените разпоредби на чл. 31, ал. 3 и ал. 9 от Наредба Н-18/2006 г. уреждат извършването и документирането на сторно операция, която представлява операция, състояща се в документално отразяване на намаляването на вече регистриран във фискалното устройство/интегрираната система оборот. Това на практика е корекция на сметката на клиента, след като тя вече е приключена. Налице е изискване, от ФУ или ИАСУТД да бъде издаден фискален /системен бон с надпис сторно. Редът за документиране на сторно-операциите е бил променян във времето. Преди да бъдат въведени обжалваните в настоящото производство разпоредби и до обнародването им в Държавен вестник, бр. 80 от 28.09.2018 г. с Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., изискването на чл. 31, ал. 1 е корекцията при връщане, рекламация на стока или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) да се документира: 1/ при използване на ФУ - чрез издаване на касова бележка от кочан или отпечатана по реда на чл. 35 на принтер, който не е или не влиза в състава на ФУ по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 2/ при използване на ИАСУТД - чрез касова бележка с надпис сторно. След промяната от 2018 г. на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата се регламентира, че сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира, чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Ново е въведеното изискване, при извършване на сторно операция да се прави и проверка за касова наличност в устройството/системата, като не се допуска извършване на сторно операция при недостатъчна касова наличност. Изключение е допуснато само в случаите на извършване на сторно операция при допусната грешка на оператора. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 31, ал. 8 от Наредбата. С допълнението, публикувано в ДВ, бр. 68 от 2020 г., е уточнено, че това изключение се отнася включително по отношение начина на плащане. А нормата на чл. 31, ал. 8 от Наредбата става чл. 31, ал. 9 от Наредбата, със същото съдържание. Към датата на първите изменения на чл. 31 от Наредбата-2018 г., разпоредбата на чл. 26 от ЗНА изисква изработването на проект на нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проекта да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проекта за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Видно от данните по делото първоначално е било внесено предложение за промяна на Наредбата на 22.12.2017 г., но поради това че тези промени не са били обнародвани и не станали част от действащото право, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Процесните изменения на чл. 31, ал. 3 и ал. 9 от Наредбата са публикувани като нов проект на Наредба за изменение и допълнение (НИД) на Наредба Н-18, обнародвани на 19.07.2018 г., на интернет страницата на МФ, изготвен от дирекция Данъчна политика. Проектът отново предлага промени в нормата на чл. 31, с които се регламентира извършването и документирането на различни видове сторно операции от ФУ и ИАСУТД. Новият проект предвижда същия текст на ал. 3 на чл. 31, както и в предишния проект от 22.12.2017 г., но в ал. 8 (сега ал. 9) на чл. 31 е добавено изискването, че кредитно известие от ФУ или ИАСУТД за документиране на сторно операция за продажба, за която е била съставена фактура по чл. 34 или чл. 58, ал. 2 от Наредбата, може да се издава само ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието. В този случай сторно документът съдържа освен задължителните реквизити по ЗДДС и по ал. 2 и индивидуалните номера на ФП и ИАСУТД, от което е издадена фактурата, по повод на която е съставен сторно документът. Следва да се посочи, че с публикувания на 19.07.2018 г. проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18, освен промените в чл. 31, касаещи реда за извършване и документиране на сторно операции, е направено и предложение за въвеждането на подробни изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти. В проекта за изменение на Наредбата са изложени мотиви, че целта на предложените промени в чл. 31 от Наредбата е получаване на по-детайлна информация за регистрираните и натрупаните обороти от продажби на задължените лица, данните ще спомогнат и за повишаване на качеството на извършваните от НАП последващи анализи на търговската дейност на задължените лица. Изложено е, че това от една страна ще намали броя на проверките поради наличието на пълен обем на информацията, предавана към НАП, а от друга страна ще се автоматизира реда за документиране и ще се намали използването на касови бележки от кочан на хартия. Уточнено е в мотивите, че предложената промяна не предполага извършването на допълнителни финансови разходи от лицата. Министерство на финансите /МФ/ приема също, че с проектите не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз /ЕС/. Постъпилите възражения и становища, в рамките на срока за обществено обсъждане на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18, до 18.08.2018 г., са представени и обобщени в две справки, публикувани на интернет страницата на МФ. Извлечения от справките, касаещи промените относно сторно операциите са представени и по делото. От справките е видно, че министерството е приело предложението на Дейзи Тех АД и Алекс сервиз ЕООД забраната за извършване на сторно операции при недостатъчна касова наличност да не се прилага в случаите на операторска грешка. Отхвърлено е обаче предложението на Сдружението за модерна търговия за продължаване на заложения срок (31.03.2019 г.) за привеждане на използваните ФУ в съответствие с промените, свързани със сторно операциите, въпреки изложените от сдружението доводи, че са необходими промени в съществуващите бизнес процеси, които изискват техническо време за разработка, тестове, документиране, обучение на служителите и т.н. От представената по делото административната преписка се установява, че освен общественото обсъждане, с писмо 16-12-153 (стр. 39), Дирекция Данъчна политика в МФ е изпратила за становище и вътрешноведомствено съгласуване проекта на Наредбата за изменение и допълнение (НИД) на Наредба Н-18 до други дирекции в МФ: Държавни разходи, Правна, Съдебна защита и Бюджет, както и до различни други държавни органи, от които Националната агенция за приходите и Български институт по метрология имат отношение към предложените промени в чл. 31 от Наредба Н-18, но не са направили предложения и/или възражения. С Доклад, изх. 93-04-306 от 20.09.2018 г., проектът е представен от директора на Дирекция Данъчна политика в МФ на министъра на финансите и с писмо, изх. 31-00-18 от 20.09.2018 г., издадената от министъра НИД на Наредба Н-18 е изпратена за обнародване в ДВ, като е обнародвана в ДВ, бр. 80 от 2018 г. Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че е налице валиден правен акт, в предписаната от закона писмена форма, издаден от компетентен административен орган - министър на финансите, на когото законът, съгл. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, предоставя правомощието да издава подзаконови нормативни актове от този вид. След анализ на доказателствата по делото, съдът намира за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на оспорените промени в чл. 31 от Наредба Н-18, обн. ДВ. бр. 80 от 28.09.2018 г. и ДВ, бр. 68/2020 г., които регламентират реда за извършване и документиране на сторно операции от ИАСУТД. Съгласно чл. 77 АПК, компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Безспорно е, че проектът съдържа мотиви за изготвянето му и съображения относно необходимостта за предлаганите промени. Проектите за двете изменения са били публикувани на Интернет страницата на Министерство на финансите и заинтересованите лица са имали 30-дневен срок за внасяне на предложения. Постъпилите предложения са били обобщени в справки, като първата справка на предложенията е публикувана на 25.09.2018 г., а втората - на 31.07.2020 г. на Интернет страницата на Министерство на финансите. Фактът, че тези предложения са били анализирани и обсъдени от компетентния орган е видно от извършените от него промени в проекта. След като министерството е приело предложението на Дейзи Тех АД и Алекс сервиз ЕООД относно неприлагането на сторно операции при недостатъчна касова наличност в случаите на операторска грешка, както и е отхвърлило предложението на Сдружението за модерна търговия за продължаване на заложения срок (31.03.2019 г.) за привеждане на използваните ФУ в съответствие с промените, то е явно, че министерството е обсъдило всички постъпили становища. /л. 599 и л. 601 от делото/. В случая законът не изисква изготвянето на писмен анализ на всички предложения и възражения, който да е достъпен за всички заинтересовани. Проектите за изменение на Наредбата са били предоставени на вниманието на заинтересованите лица и техните предложения са били обсъдени впоследствие от компетентния орган. В мотивите и в доклада се съдържа констатация, че промяната в реда за документиране на сторно операции с ФУ и ИСУТД не предполага извършването на допълнителни финансови разходи за лицата. При тази констатация на административния орган, неоснователно е възражението, че той е бил длъжен да посочи финансови разходи за лицата за прилагане на процесните изменения в Наредбата. В случая, промяната касае реда на документиране на сторно операциите и самият касационен жалбоподател не конкретизира необходимите му финансови разходи за въвеждане на промяната. Следва да се има предвид и това, че с §71, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г./, ДВ бр. 80/2018 г. е въведен срок за лицата, регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 декември 2019 г., с ДВ бр. 68/2020 г. този срок е удължен до 28 февруари 2021 г., а с последното удължаване на срока - ДВ, бр. 110 от 2021 г., в сила от 24.12.2021 г. лицата, регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2022 г. Каквито и трудности да е създавала промяната за жалбоподателя, Наредбата определя достатъчен срок за привеждане на дейността му в съответствие с новите изисквания. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА мотивите, съответно доклада към проекта на нормативен акт, трябва да съдържат очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Очакванията от предложените промени се съдържат в мотивите на предложението и те засягат наличието на пълен обем на информацията, предавана към НАП, автоматизиране на системата чрез реда за документиране при сторно операциите и намаляване на използването на касови бележки от кочан на хартия. Нормата на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА изисква анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, но доколкото в мотивите на проекта не е посочено, че проекта се приема във връзка с изпълнение на разпоредби, въведени с правото на ЕС, то съответно и не е налице необходимост от подробен анализ в тази насока. /в този смисъл решение 14855 от 05.11.2019 г. по адм. д. 7479/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС/. За да се прецени законосъобразността на измененията в чл. 31, ал. 3 и ал. 9 от Наредба Н-18/2006 г., следва да се има предвид характера и същността на сторно операциите и тяхното отразяване в съответните технически средства чрез фискално устройство и чрез интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/. Целта на Наредба Н-18/2006 г. е да се проследяват продажбите в търговски обект, когато плащанията са касови/в брой, с чек, ваучер с банкова кредитна или дебитна карта/. Издаването на фискален/системен бон гарантира, че продажбата е регистрирана. При сторно операция, когато се връща изцяло или частично платена сума, Наредбата изисква тази операция да бъде документирана чрез издаване на сторно документ, при условие, че е достатъчна касовата наличност в устройството /системата/. Ако касовата наличност в момента не е достатъчна, тя се попълва от резервите на търговския обект. В този смисъл като цяло Наредба Н-18/2006 г. не е приложима при банковите плащания /плащания по банков път/ и процесната регламентация на чл. 31, ал. 3 и ал. 9 от Наредбата не касае по никакъв начин този вид плащания. Те автоматично се отразяват по сметките на търговец и клиент и са винаги проследими. За изследване на въпросите за функционирането на ИАСУТД в МЕТРО, видовете плащания и връзката с НАП, сторно операциите, предвидени в Наредбата, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. При преценката на представеното заключение съдът счита, че зададените въпроси към вещото лице и неговото заключение отчасти са неотносими към спорните разпоредби, но като цяло потвърждават необходимостта от промяна на отчитането на сторно операциите. Отговорите на вещото лице са следните: По първия въпрос : независимо от плащанията - в брой или по банков път, одобрения тип ИАСУТД, която ползва МЕТРО, регистрира всяка продажба чрез системен бон. Никой не се съмнява в тази констатация и противното означава пълно неспазване на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. По втория въпрос - не е възможно одобрената ИАСУТД, която МЕТРО ползва, да не предава данни към НАП за продажби в търговския обект, за които плащането е извършено по банков път. Страните по делото не спорят по този въпрос. Ясно е, че плащането по банков път се отчита автоматично и се предава към НАП, а от посоченото по-горе следва, че Наредбата въобще не регламентира този вид плащания. По третия въпрос вещото лице заявява, че документирането на извършени сторно операции, при които възстановяването на платената от клиента сума за закупените стоки става по банков път или по друг начин, различен от плащане в брой, а именно - с кредитни известия по ЗДДС, издадени от външна система, противоречи на изискванията за цялостен автоматичен контрол на стоковата наличност в търговския обект, за който е одобрена ИАСУТД. Плащанията по банков път в случая не следва да бъдат коментирани, защото са извън предмета на спора. А що се отнася до издаването на кредитни известия във връзка с извършени сторно операции, е съвсем ясно, че за тях липсва изискване за автоматичен контрол и поради това се налага изменение на чл. 31, ал. 3 и ал. 9 от Наредбата. Съдът не счита за основателно възражението на жалбоподателя, че въведените промени в разпоредбата на чл. 31, ал. 3 и ал. 9 от Наредбата противоречат на разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Въведената практика от МЕТРО за издаване на кредитни известия на търговци при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС е право, уредено в закона. Самият жалбоподател твърди, че клиенти на дружеството са големи търговци, на които при извършване на сторно операции, документирани с кредитни известия от ИАСУТД, сумите се възстановяват по банков път. Това не е забранено от оспорените разпоредби. При връщане на стоката, тя следва да се заприходи като налична стока. А при възстановяване на сумите, следва да бъде съобразен Закона за ограничаване на плащанията в брой - ако са под 10 000 лв., могат да се възстановят в брой, а ако са над 10 000 лв. - по банков път. Предвид гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба от Метро Кеш енд Кери България ЕООД гр. София, срещу разпоредбите на чл. 31, ал. 3, изречение второ и ал. 9, изречение първо, в частта ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., е неоснователна. Не са налице твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,