Решение № 3466 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2008 г.

Решение № 3466 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Прима Финанс" ЕАД срещу Решение № 786/10.08.08 г. по адм. д. 895/08 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДС № 22042070032035/5.11.07 г., издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 66/15.01.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано и изцяло противоречащо на съответните материални и процесуални норми на ЗДДС, ППЗДДС и ДОПК - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на компетентния орган с указания за регистриране на "Прима Финанс" ЕАД по ЗДДС, считано от 5.11.07 г. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 786/10.08.08 г. по адм. д. 895/08 г. по описа на Административен съд - София - град е отхвърлена жалбата на "Прима Финанс" ЕАД против Акт за регистрация по ЗДДС № 22042070032035/05.11.07 г., издаден от ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 66/15.01.08 г. на Директора на Д "ОУИ". Административният съд е приел, че оспореният пред него данъчен акт е законосъобразен и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд е обосновал наличието на предпоставките на чл. 125 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) по отношение на "Прима Финанс" ЕАД към датата на съдебната регистрация на дружеството, поради което по този ред е следвало да бъде извършена регистрацията по ЗДДС, независимо от подаденото заявление по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е имало спор относно фактите, които са установени правилно от Административен съд - София - град. Спорът е относно правното значение на вида на правата, които са обект на непарична вноска - апорт, направена от "Албена инвест холдинг"АД при учредяване на "Прима Финанс" ЕАД и доколко това обстоятелство ограничава приложението на разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) не е доставка по смисъла на този закон прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. От тази разпоредба следва, че извършването на непарична вноска в търговско дружество не може да бъде разглеждана като облагаема или необлагаема доставка, защото изрично е изключено третирането й като доставка по смисъла на ЗДДС (отм.). Твърдението на касационния жалбоподател, че обекта, който е предмет на непаричната вноска, а именно 146 975 бр. акции от капитала на "Терготерм" АД представлява основание да се разглежда апортирането им като финансова услуга, респективно освободена доставка по реда на чл. 33 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) противоречи на изричната разпоредба на чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения касационната инстанция намира, че в случая е приложима специалната хипотеза на чл. 125 от ЗДДС (отм.) и дружеството е подлежало на регистрация по ЗДДС (отм.) с начална датата - датата на вписване на обстоятелствата по чл. 6а от ЗДДС (отм.), а именно 19.10.06 г. Като е достигнал до същия правен извод Административен съд - София - град е постановил правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи 40лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение