Решение № 1 от 26.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2222/2017 г.

Решение № 1 от 26.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2222/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по Глава ХХIV на ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 1877/07.10.2016 г. по т. д. № 2089/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е отменено решение № 46/30.12.2015 г. по т. д. № 11/2015 г. на Видински окръжен съд, като е признато за установено, на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, по искове, предявени от [фирма] срещу [фирма] / в несъстоятелност /, че последното дължи на [фирма] вземанията, предявени в производството по несъстоятелност по т. д. № 194/2012 г. на Окръжен съд - Видин, по молба вх. № 2760/23.09.2014 г. / съответно индивидуализирани в диспозитива на решението /. Молбата за отмяна е подадена от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / - И. А., която твърди качество на самостоятелна страна по спора, тъй като към датата на постановеното от въззивния съд разпореждане за връщане на касационната жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, поради неотстраняване на указана нейна нередовност, е било в сила изменение на ТЗ /обн. ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 02.01.2017 г. /, съгласно което - новата редакция на чл. 694, ал. 4 изр. първо ТЗ - синдикът е длъжен да участва в производството по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ. Синдикът твърди, че Софийски апелативен съд е бил длъжен да го конституира като страна в процеса, както и да отмени хода на устните състезания, като му даде възможност да се запознае с материалите по делото и да осъществи защита по така предявените искове. Тезата си страната основава на обстоятелството, че никоя от разпоредбите на ЗИД на ТЗ /обн. ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г./ не изключва приложимостта на изменената правна уредба, т. е. не указва приложение на досегашния съдопроизводствен ред. С неконституирането си по делото, синдикът счита нарушено правото му за участие в производството, като основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. първо ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата за отмяна като недопустима, поради липса на доказателства кога молителят е узнал за постановеното решение, чиято отмяна се иска, с оглед преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди недопустимост и предвид факта, че молителят обективно не е конституирана по делото, решението по което претендира за отмяна, страна. Оспорва качеството на синдика като самостоятелна страна, с права върху предмета на спора, в производствата по чл. 694 ТЗ. В евентуалност оспорва молбата за отмяна по същество, с довода че към 02.01.2017 г. не само са приключили устните състезания по делото във въззивна инстанция / на 28.09.2016 г./ и е постановено въззивното решение / 07.10.2016 г./, но е изтекъл и срокът за отстраняване нередовности на касационната жалба на [фирма] / в несъстоятелност / - на 30.12.2016 г. За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното: Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. първо ГПК предпоставя конституирана страна в производството да е била лишена от участие в същото, поради допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. От кумулативното прилагане на чл. 298 ГПК / досежно субективните предели на силата на пресъдено нещо / и чл. 304 ГПК - че отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото - следва извода, че легитимирана да се позове на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. първо ГПК е само оная, фактически конституирана по делото страна, поради което и обвързана със силата на пресъдено нещо на постановеното решение, която, поради допуснати в хода на производството нарушения, е била лишена от участие, с което е била накърнена правната й защита. Неконституирана по делото страна има правен интерес от атакуване на влязло в сила решение, по реда на извънинстанционния контрол по Глава ХХIV на ГПК, само в хипотезата на чл. 304 ГПК - когато решението се ползва със сила на пресъдено нещо и спрямо нея, в качеството й на необходим другар / при всяка от двете проявни форми на необходимото другарство - задължително и факултативно /, намиращ се в неделимо спорно правоотношение със страните по делото. Правната квалификация е прерогатив на съда, независимо от формално поддържаното от страната основание. Подаването на молбата от неучаствало в производството лице, но считащо, че именно с оглед качеството си на синдик, е следвало да бъде конституирано като главна страна и да участва в същото, настоящият състав намира за достатъчно, с оглед квалифициране на молбата за отмяна по чл. 304 ГПК, вкл. съобразно задължителните указания в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, по допустимостта на молбата за отмяна, с оглед подаването й в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, констатира следното: Решението, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила, с влизане в сила на разпореждането от 16.01.2017 г. по т. д. № 199/20.04.2017 г. на Софийски апелативен съд, за връщане на предявената от [фирма] / в несъстоятелност / касационна жалба, подадена в срок, но нередовна - на 20.04.2017 г., с потвърждаването му с определение № 199/20.04.2017 г. по т. д. № 728/2017 г. на I т. о. на ВКС / съобразно задължителни указания в т. 7 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - предложение последно /. Следователно и към датата 12.06.2017 г., на която е подадена молбата за отмяна, е спазен преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна по чл. 304 ГПК е неоснователна, поради следното: Основанието за отмяна по чл. 304 ГПК / норма изрично препращаща към чл. 216, ал. 2 ГПК / предпоставя установяване качество на третото, неконституирано в производството лице, на носител на право на иск по делото, като участник в неделимо спорно правоотношение със страните по същото, така че ако би било конституирано би имало качеството на главна страна в процеса / така и в мотиви към т. 10 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В решение № 125/04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на I т. о. на ВКС, което настоящият състав напълно споделя, се приема, че синдикът не е същинска страна в процеса - главна или подпомагаща, а участва с цел осигуряване гаранция срещу симулативност на производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Той действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ е проявна форма на правомощието му по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ. Синдикът в това производство е особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес - чл. 26, ал. 3 ГПК. Специфичното му процесуално положение е отречено да е съвпадащо с хипотезата на задължително необходимо другарство. Като неучастващ в общо неделимо материално правоотношение със страните по спора, качеството му не обуславя и факултативно необходимо другарство. Поради това и законът изрично разпорежда установително действие на решението по чл. 694, ал. 1-3 ГПК в отношенията между длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността. Следователно, синдикът на [фирма] / в несъстоятелност / не притежава активна материалноправна легитимация - на необходим със страните в производството другар - за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, на основание чл. 304 ГПК, и молбата му следва да се отхвърли, като неоснователна. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение