Решение № 15503 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2009 г.

Решение № 15503 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ДД "ОУИ" Пловдив против решение № 974/15.07.2009 г. по адм. д. № 159/09 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен РА № 260800506/29.10.2008 г. на ТД на НАП Хасково, в потвърдената с Решение № 1/05.01.2009 г. на ДД "ОУИ" Пловдив част за начислени лихви за забава за м. 12.2007 г. в размер на 331, 50 лв. начислявани за периода 15.01.2008 г.- 14.09.2008 г. и в частта, в която е изменен РА с решението на ДД"ОУИ" Пловдив за начислени лихви за забава в резултат на неправомерно ползван данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 2007 г. начислявани за периода от 15-то число на месеца, следващ съответния месец до 12.06.2008 г. общо в размер на 1 576, 59 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Фулда България Трейдинг"ЕООД чрез процесуалния представител адв. Делчева оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят направените за касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспорения пред него ревизионен акт, в потвърдената и изменената с решението на ДД"ОУИ" част, първоинстанционният съд е приел, че определените с акта лихви не се дължат, доколкото не може да се приеме, че за процесните данъчни периоди са налице неизплатени в срок данъчни задължения, с наличието на които законът - разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК свързва задължението за заплащане на лихви. В случая, тъй като се касае за ВОП, е приложен режима на "самоначисляване" на данъка, в който по принцип не се дължи данък на държавния бюджет, поради което извършените корекции от регистрираното по ЗДДС лице са по отношение на начисления данък и на ползвания данъчен кредит за един и същи данъчен период, което като краен резултат би довело до задължение в размер на 0 лв. по всеки конкретен протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и коригиращ такъв по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, поради което ревизионния акт е незаконосъобразен. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че за периода 01.07.-31.12.2007 г. дружеството е осъществявало вътреобщностно придобиване - ВОП на гуми и съгласно разпоредбите на чл. 84 и чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е задължено да начисли ДДС и има право да приспадне този данък като данъчен кредит. ДЗЛ е изпълнявало задълженията си по самоначисляването, но в по-късен период е установило грешки в отразяването, както следва:- през м. 05.2008 г. е установило допусната грешка - определена по-висока данъчна основа по 21 бр. протоколи, с включени разходи за транспорт, които са извършени от трето лице, на което има издадена фактура с включен ДДС. В резултат е начислен в повече ДДС, възлизащ на 17 104, 70 лв. ДЗЛ е предприело действия за коригиране на допусната грешка с издаване на нови протоколи за ВОП по реда на 117, ал. 4 от ЗДДС и чл. 80, ал. 5 от ППЗДДС, като коригиращите протоколи са отразени в дневника за продажби и в дневника за покупки през м. 05.2008 г. със знак минус;- през м. 08.2008 г. е установило дублиране на протоколи за едно и също ВОП с начислен ДДС 3299, 80 лв. - първият № 0122000142/23.11.2007 г., включен в дневника за продажби и в дневника за покупки през м. 11.2007 г. и вторият № 0122000164/01.12.2007 г., включен в дневника за продажби и в дневника за покупки през м. 11.2007 г. ДЗЛ е предприело действия за коригиране на допуснатата грешка с издаване на протокол № 0122000381/01.08.2008 г. с ДДС 3299, 80 лв. за анулиране на дублирания протокол от м. 12.2007 г. и е отразил в дневника за продажби и в дневника за покупки през м. 08.2008 г. със знак минус. С писмо вх. № 2600000196/13.06.08 г. ДЗЛ е уведомило ТД на НАП - Хасково за 21 бр. коригиращи протоколи, издадени през м. 05.2008 г. При извършената ревизия на дружеството е отчетен фактът, че грешките са законосъобразно коригирани, но са начислени лихви за забава за ползвания данъчен кредит за периода, следващ месеца, през който протоколът е отразен в дневника за покупки до периода, в който е подадена СД с извършената корекция. В случая от страна на данъчния орган не е отчетена спецификата на процедурата по самоначисляване на ДДС. Касае се за вътреобщностни придобивания(ВОП), осъществявани под въведения специален режим при правилата на "обърнатото данъчно задължение", "обратното начисляване" на ДДС, или "самоначисляване", в механизма на което издаването на протокол от получателя по реда на чл. 117 от ЗДДС има значението на издаване на фактура от доставчика в общия режим на данъка. Както при издаването на фактура съществува възможността за сторнирането й при определени условия, така и в режима на "самоначисляването" съществува режима на издаване на коригиращи протоколи по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 - от регистрираното лице, получател по доставката. С разпоредбата на ал. 4 от същия текст е въведена възможността за коригиране на издаден протокол, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, с издаването на нов протокол, който задължително съдържа визираните в т. 1-4 реквизити. Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4. Приложим е и общият режим по чл. 126 от ЗДДС на корекции на грешки при декларирането. Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3. Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124. Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като: 1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи. В конкретния казус, ДЗЛ в по-късен период - през м. май 2008 г. е установило, че е допусната грешка при формиране на данъчната основа по реда на чл. 26 ЗДДС - погрешно са включени транспортни разходи, които не е следвало да бъдат включвани, в резултат на което начисления данък, съответно ползвания данъчен кредит е в по-висок размер от действително дължимия. Извършена е корекция с издаването на протоколи по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС за разликата, които са включени със знак минус в дневниците за продажби и за покупки. При тези данни, органът по приходите е приел, че за периода от ползване на данъчния кредит до сторнирането му, следва да се начисли лихва в общ на 1 576, 59 лв. Втора корекция е извършена от ДЗЛ през м. 08.2008 г. когато е установило, че за едно и също ВОП са издадени два протокола и ДДС в размер на 3299, 80 лв., в резултат на което е начислен данък и е ползван данъчен кредит в този размер за два данъчни периода - м. ноември и м. декември 2007 г. С ревизията е определено задължение за лихва в размер на 331, 50 лв. за периода от ползване на данъчния кредит до извършената корекция. Поради това, че се касае за режим на самоначисляване, липсва установено неизплатено в срок данъчно задължение, поради което не се дължи и акцесорно такова, каквото е задължението за лихви, поради което незаконосъобразно от страна на ревизиращите органи с процесния РА са начислени лихви за забава по чл. 175 от ДОПК. Допуснатите грешки касаят формиране на данъчната основа, довела до начисляване на ДДС в по-голям размер от дължимия, а не обратното, за да се приеме, че се е дължал данък към по-ранен период, който е коригиран в по-късен такъв. Спазена е и процедурата по начисляване на данъка и при ползване на данъчния кредит от едно и също лице, което е получателя на облагаемата доставка, по отношение на което е валидно обърнатото данъчно задължение. При този режим на облагане, при който лицето, което начислява данък и ползва данъчен кредит е едно и също, се цели защита на фиска от злоупотреби и измами с ДДС. С обратното начисляване на ДДС не е възможно да се ощети бюджетът, тъй като на практика в резултат на прилагането му, данъчния резултат на регистрираното лице се занулява, поради което на практика задължения към бюджета няма, за да се обоснове и задължение за лихви. Като е обсъдил правилно предпоставките, при които е определено задължението за лихви, първоинстанционният съд е стигнал до правилните изводи за незаконосъобразност на РА и го е отменил. Макар и нямащи пряко отношение към казуса, съдът е обсъдил в мотивите си новите законодателни промени в ЗДДС в сила от 01.01.2009 г., които са във връзка с практиката на Съда на Европейските Общности и по-специално решение от 08 май 2008 г. по съединени дела С-95/07 и С-96/07. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за касационната инстанция, по представения Договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,