Решение № 8680 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2017 г.

Решение № 8680 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1717 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 9652/2016 г. по описа на Административния съд - С.-град. Първата касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител юрисконсулт Ст. Тенева, е против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че по делото не са доказани наличието на причинени вреди. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските, с която дирекцията е осъдена да заплати държавната такса по делото и сумата за служебния изпълнителен лист. Ответната страна по тази касационна жалба - А. Н. Н., не изразява становище. Втората касационна жалба е подадена от А. Н. Н., който обжалва решението в частта му, в която исковата му претенция е отхвърлена в пълния й размер. Посочено е, че размерът на присъденото обезщетение не е определен правилно. Ответната страна по тази касационна жалба - ГДИН, чрез процесуален представител, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба на Николов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Правилно съдът е посочил, че при настаняването на Николов в група с рецидивисти и такива с големи присъди, е бил нарушен закона, като това от своя страна е попречило за неговата адаптация в мястото за лишаване от свобода и му е причинило неимуществени вреди, представляващи преживян стрес, включително и от трите тежки дисциплинарни наказания - изолиране в наказателна килия, които са били отменени от съда като незаконосъобразни. Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият състав установи следното: С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на А. Н. Н. обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 1.09.2015 г. - 30.09.2016 г., изразяващи се в преживян стрес от настаняването на ищеца в група с рецидивисти и такива с големи присъди, което е попречило за адаптация на Николов в мястото за лишаване от свобода, както и от трите дисциплинарни наказания - изолиране в наказателна килия, които са били отменени от съда като незаконосъобразни. В останалата част съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния претендиран размер от 80 000 лева, като е приел, че поведението на Николов не е било съобразено с режима в затвора; по делото няма доказателства за поискана от ищеца промяна на режима и същата да му е отказана поради недоброто поведение; недоказани са твърденията за невъзможност да получи домашен отпуск; неоснователни и недоказани са и твърдения, че Николов многократно е сезирал администрацията на затвора с оплаквания, на които не е обърнато внимание; недоказаност на твърденията, че е бил спрян от турнир по бокс, само за да не получи награда; не е доказано и неполучаването на награда за участие в семинар за Априлското въстание. При постановяване на осъдителното решение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, съгласно която настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Като е приел, че ответната страна не е оборила законоустановената презумпция, съдът е приел исковата претенция за основателна. На основание чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 500 лева и отхвърлил исковата претенция до пълния й размер. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно частичната основателност на претенцията, поради и което в тази му част решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Изводът за частичната основателността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Както правилно е посочено в решението, на основание § 49 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС (нов-ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Установяването на посочените от законодателя в чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС обстоятелства, води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че посочените в исковата молба твърдения не се установяват по делото. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани. От доказателствата по делото е видно, че по време на исковия период А. Н. е бил осъден за първи път на лишаване от свобода, като е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗИНЗС осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват отделно от останалите. Въпреки това, по делото е безспорно доказано, че ищецът е бил настанен в една група с рецидивисти и такива излежаващи дългогодишни присъди, а не както е изисквал закона в група без такива лишени от свобода. Ответната страна не е представила доказателства за наличието на мотиви, въз основа на който да се налагало Николов да бъде поставен в една група с рецидивисти и такива излежаващи дългогодишни присъди. Тези незаконосъобразни действия на администрацията на ЗО Кремиковци са попречили на адаптацията на Николов към условията в затвора, което неизменно му е причинило стрес. Доказателствата по делото установяват, че със Заповед № 114/25.07.2016 г., Заповед № 49/11.03.2016 г. и Заповед № 48/11.03.2016 г. на Николов са били наложени дисциплинарни наказания - изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия. Посочените заповеди са били обжалвани от ищеца и съответно отменени от Софийски районен съд. Само една обжалвана Заповед № 309/26.07.2016 г. за същото по вид наказание е потвърдена от съда. Следователно, в процесния случай са налице и три незаконосъобразни административни акта, наложените с които наказания, макар и отменени от съда като незаконосъобразни, са били изтърпени от Николов. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. Неоснователни са оплакванията на ГДИН за недоказаност на исковата претенция на Николов, и по-конкретно - недоказаност на самото настъпване на вредите и в какво се изразяват причинените му неудобства. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС неимуществените вреди, претърпени от лоши битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Ответната страна по иска не е успяла да докаже, че условията, при които е бил настанен Николов за изтърпяване на наложената му присъда в ЗО Кремиковци са били различни от твърдените от ищеца. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни в тази връзка са претенциите на А. Н. за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част. Обжалваното решение е неправилно в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати по сметка на Административен съд - С.-град държавна такса в размер на 10 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл. 84, т. 1 ГПК във вр чл. 144 АПК, ГДИН е освободена от заплащане на държавна такса. С оглед гореизложеното, съдебното решение следва да се отмени в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати по сметка на Административен съд - С.-град държавна такса в размер на 10 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В останалата част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,