Решение № 12430 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2012 г.

Решение № 12430 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Иван Янев от гр. Аксаково срещу решение № 607 от 8.03.2012 г. по адм. д. № 4130/2011 г. на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК -североизточен район, чрез процесуалният си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СИР-223/4.11.2011 г. на началника на РДНСК - североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "ограждане и остъкляване на балкон" в югоизточната част на първи етаж на жил. сграда в УПИ ХVI-921, кв. 67 по рег. план на гр. Аксаково, с административен адрес: ул. "Ивайло" № 26. Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 и чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ, извършени без изискуемите строителни книжа през 2006 - 2007 г., което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 3 от 4.10.2011 г. не са оборени в съдебното производство и се потвърждават изцяло от заключението на съдебно-техническата експертиза.. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "ограждане и остъкляване на балкон", със зидария с блокчета "итонг" и поставяне в отвора на дограма с остъкляване, т. е. не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ. Не се представят и строителни книжа /инвестиционен проект и разрешение за строеж/, а конструктивната експертиза не е относима, предвид вида на извършеното ограждане и липса на основания за прилагане на чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия след 1987 г., поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно изграждане на процесния строеж през 1983 г. не са подкрепени с доказателства, а възражението, че строежа е шеста категория е неоснователно, тъй като се касае за реконструкция и преустройство на строеж от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. "г" и "а" ЗУТ. Дори и да беше основателен този довод, то той се явява релевантен единствено за обжалваемостта на решението. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,