Решение № 4292 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2016 г.

Решение № 4292 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на Д. С. Д. от гр. Р. за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на влязло в сила решение № 22/08.08.2016 г. по адм. д. № 175/2016 г. по описа на Административен съд - Р.. Твърди се, че молителката не е била конституирана и не е участвала в производството, въпреки, че решението разпростира силата на присъдено нещо и в нейната правна сфера, тъй като подлежащия на премахване незаконен строеж е на калкан със собствената й в имота сграда и е създаден режим на етажна собственост. Излагат се и твърдения за ползване от незаконния строеж от канализационната и др. вид мрежа, съществувала в собствената й сграда. Твърди, че е в невъзможност да защити правата си по друг ред, тъй като с отмяната на заповедта за премахване, незаконния строеж е признат за търпим. Претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът- кмет на О. В. не изразява становище. О. Г. Д. Д., в писмено възражение, чрез адв. Д., ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна и моли за оставянето му без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 247 и чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е отменена като незаконосъобразна по жалба на Г. Д. заповед № 296/26.05.2016 г. на зам. кмета на О. В., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "двуетажна жилищна пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда", в УПИ VIII-1199,кв. 139 по плана на гр. В.. Решението, като необжалвано е влязло в сила на 26.08.2016 г. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересувана страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно, т. е. нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо Д., която няма качеството на заинтересована страна-не е адресат на заповед № 296/26.05.2016 г. на зам. кмета на О. В.. В произвоството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл. 225а ЗУТ, страни са компетентният административен орган, издал заповедта- кмета на О. В. и адресата на административния акт - Г. Д.. Различни от посочените субекти, вкл. съсобственикът на земята и на съседната сграда, при калкан, нямат гарантирано право на участие в процеса по оспорване на заповед с правно основание чл. 225а ЗУТ, тъй като заповедта за премахване не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Евентуалните вреди за тези лица, които се явяват трети лица за административното правоотношение, подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. В тази връзка се явява неоснователен доводът, че с отмяната на заповедта за премахване на незаконния строеж се препятства осъществяването на друг вид защита правата на молителката. Заповедта е отменена на процесуално основание - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила досежно периода на изграждане на строежа и обема на подлежащия на премахване незаконен строеж. В мотивите на съдебното решение незаконния строеж не е признат за търпим строеж. Неоснователни са и доводите за налична етажна собственост, тъй като се касае за самостоятелна двуетажна сграда, изградена на калкан. С оглед на изложеното, подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид своевременно и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, молителката дължи реално направените в процеса разноски в размер на 450 лв, съставляващи адв. хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие от 2.09.2016 г. Воден от горното и на основание чл. 248 АПК, Върховният административен съд, второ отделение