Решение № 12546 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2018 г.

Решение № 12546 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Б. от [населено място], чрез адв. Л. против решение № 8103 от 28.12.2017 г. по адм. дело № 1125/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, чрез юрк. Н., в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението, като постановено при неправилно прилагане нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ досежно изследваните изисквания за търпимост на строежа. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу писмен отказ за издаване на Удостоверение за търпимост изх. № към САГ16-УТ00-589-(1)/21.12.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, оправомощен със заповед на главния архитект №РД-09-50-1042/06.12.2012 г. Прието е, че отказа е постановен по заявление вх. № САГ16-УТ00-589/2016 г. на жалбоподателката за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж: "Жилищна сграда", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2823.856, представляващ УПИ XIII-856, кв. 30, м. "Модерно предградие", район "Връбница", СО. При безспорното установяване по делото, че строежът е извършен през 1997 г. е изведен решаващият правен извод за липса на предпоставките по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като жилищната сграда е на намалени отстояния от имотните граници, съответно 4. 72м. и 4. 35м. към дъното на УПИ, т. е. противоречи на изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.); и на действащата нормативна уредба- чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Прието е също, че е налице несъотвествие с предвижданията на застроителния план, действал към момента на извършването на строежа и действащия такъв към настоящия момент. Така постановеното решение е правилно, но при следните допълнителни мотиви: Изводите за законосъобразност на оспореният отказ за издаване на Удостоверение за търпимост се базират на неприложимата в случая норма на § 127, ал. 1 от ПЗР, тъй като незаконният строеж е изграден през 1997 г. Режима на търпимост по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ не е приложим за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена и е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /в сила от 26.11.2012 г. / касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Именно поради това при определяне на приложимият режим на търпимост е от значение времевият период на извършване на незаконния строеж, тъй като са налице успоредно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния строеж. В случая е приложима нормата на ал. 2, § 16, съгласно която "незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. ". Следователно, освен установеното несъответствие на незаконният строеж с действалия към момента на изграждането му правен режим на чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.); и на действащата към момента норма на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и застроителните планове, е налице и друго основание за отказ за признаване търпимостта на строежа- не е деклариран до 31.12.1998 г. От изложеното следва, че решението е постановено при правилни фактически установявания, които припокриват и изискванията на съответния режим на търпимост по ал. 2, § 16, поради което, макар и обследван по реда на § 127, ал. 1, процесният отказ за издаване на Удостоверение за търпимост, правилно е потвърден от административният съд. Решението е правилно като краен резултат, а оспореният отказ на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, оправомощен със заповед на главния архитект №РД-09-50-1042/06.12.2012 г. се явява законосъобразен и на допълнително изложеното от настоящата инстанция основание - липса на императивно изискуемото деклариране на незаконния строеж до 31.12.1998 г. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото, своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски се явява основателно, поради което касаторката дължи разноски в размер на 100 лв за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,