Решение № 9602 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2011 г.

Решение № 9602 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "КСК 07" ООД град Варна, представлявано от Красимир Димитров Киров, чрез пълномощника адв. Липчев, против Решение № 1938 от 21.07.2011 г. на Административен съд град Варна по адм. д. № 368 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № 1002474/20.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 790/17.11.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" град Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В производството не е бил налице спор по отношение на установените при ревизията факти и обстоятелства, свързани с размера на подлежащия за възстановяване ДДС, подаването на СД за съответните данъчни периоди съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС, както и по отношение на датата на действителното превеждане на сумата от 70 484,68 лева по сметка на дружеството. Спорът между страните се е формирал върху това дали в ревизионното производство, което е образувано по общия ред и в което е установен ДДС за възстановяване, органите по приходите са били длъжни да начислят и разпоредят възстановяване на законната лихва върху подлежащия резултат за възстановяване по реда на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Според касатора с обжалвания ревизионен акт е следвало да бъде начислена и възстановена законната лихва от изтичането на срока по чл. 64, ал. 3 от ППЗДДС - 26.06.2010 г. Непроизнасянето на органа по приходите по тази дължима лихва следва да се счита за мълчалив отказ, който според него е и предмет на спора в настоящото производство. Според Директора на Дирекция "ОУИ" в процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС, липсват констатации от страна на ревизиращия орган за изтичане на тримесечната процедура по приспадане, поради и което не е разпоредено прихващане или възстановяване, респективно, не е дължима законна лихва за забава. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и е материално-законосъобразен. Съдът е приел, че производството, в което е обжалван РА е образувано по общия ред, а не във връзка с подадено от страна на жалбоподателя искане за прихващане и възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК, който урежда процедурата в която се възстановяват или прихващат суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство. Така образуваното ревизионно производство е различно от производството за възстановяване на суми по чл. 129 и сл. от ДОПК и в него не могат да бъдат и не са правени искания за възстановяване на ДДС ведно с дължимите лихви. Ето защо предвид характера на производството в което е обжалван издадения РА правилно органите по приходите не е са се разпоредили за възстановяване на дължимите лихви с процесния РА. Данъкът за възстановяване за д. п. 01 и 02. 2009 г., установен с процесния РА в необжалваната част е възстановен с АПВ № 1026642/29.09.2010 г., където и е следвало да бъде предявена претенцията на жалбоподателя за дължимите лихви. Решението е правилно. Касационната жалба е много подробна, но практически не съдържа оплаквания против решението на административния съд, а възпроизвежда част от фактическите и правни доводи, изложени в жалбата срещу РА при първоинстанционното разглеждане на спора. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти. Фактическата обстановка е правилно установена по делото и не е била спорна между страните. Правилно административният съд е приел, че производството в което е издаден обжалвания РА е образувано по общия ред, а не във връзка с подадено искане за прихващане и възстановяване по чл. 129 от ДОПК. Това производство е различно от производството по реда на чл. 129 от ДОПК и в него касатора не е направил искане за възстановяване на ДДС ведно с дължимите лихви, каквото искане е основание за започване процедурата по чл. 129 от ДОПК. Ето защо за органа по приходите в това производство не е съществувало нито задължение, нито пък правомощие да начисли и разпореди възстановяване на законната лихва. Правилно с издадения РА органите по приходите са се произнесли единствено по правото на лицето да възстанови декларирания за посочените данъчни периоди ДДС за възстановяване като са му признали това право. Установено е с писмени доказателства, че данъкът за възстановяване за процесните данъчни периоди - м. 01 и м. 02. 2009 г. е възстановен на жалбоподателя с АПВ № 1026642/29.09.2010 г. Следвало е лицето в това производство да предяви своята претенция за лихви и при отказ от страна на данъчния орган да обжалва именно този акт на данъчната администрация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,