Решение № 3050 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2019 г.

Решение № 3050 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт З. Захариева, срещу решение № 38 от 10.01.2019 г. на Административен съд – София – област, постановено по адм. дело № 814/2018 г., с което е отменено решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/1050 от 01.06.2018 г. на изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. В режим на евентуалност е заявено искане за редуциране на размера на претендираното адвокатско възнаграждение при заявена претенция от насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответната по жалбата страна – Община Долна баня, чрез пълномощника си адв. Я. Саздов е депозирал писмен отговор, в който се съдържат доводи за неоснователност, немотивираност на жалбата, както и че не се съдържат каквито и да било нарушения допуснати от решаващия състав, който по своята правна същност и обем биха дали достатъчно основания за отмяна на съдебния акт. При подробно изложени съображения моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди напълно първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение, съдът е отменил Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/1050 от 01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е наложена такава на община Долна баня в размер на 100% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка в размер на 59 880. 00 лв. с вкл. ДДС, както и е установено, че за общината възниква публично държавно вземане за посочената сума и е осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на община Долна баня разноски по делото в размер на 300 лева. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е събрал всички относими към производството доказателства, при което е изяснил релевантните обстоятелствата, нужни за постановяване на обоснован и правилен съдебен акт. Установено е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението по ал. 1, т. е. управляващия орган е осигурил възможност на бенефициера да представи писмени възражение по основателността и размера на финансовата корекция, като в мотивите на решението са обсъдени част от възраженията. Въз основа на което е достигнал до извода, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 3 от АПК. Но административния съд е установил, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Констатираните нарушения са в областта на обществените поръчки и се свеждат до нарушение на разпоредбата на чл. 2а, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм). Тези нарушени са определени от административния орган като попадащи в обхвата на чл. 10, ал. 4 от Методологията за определяне на финансови корекции. Като същевременно, в изпратеното до жалбоподателя уведомление по чл. 26 от АПК е било посочено, че за нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); на община Долна баня е наложена финансова корекция в размер на 100%. Съдът е приел за основателен довода, че в оспорения акт не е посочена правилната правна квалификация на нарушението като сочената за нарушена разпоредба на чл. 2а, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.); не съществува. Тъй като констатираното нарушение дори да е подробно описано в обстоятелствената част на акта, то неправилната му правна квалификация ограничава правото на лицето да се защити както в административното производство, така и в хода на съдебното такова. Предвид което първоинстанционния съд е приел, че по този начин се препятстван възможността да се извърши надлежна проверка за законосъобразност, тъй като липсва ясно изразена воля на административния орган по отношение на нарушената норма, с оглед да се установи дали приетото от него е съответно на закона. На следващо място е съобразено от съда, че в уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът е приел, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.);., което го е мотивирало да наложи финансовата корекция. Посочената разпоредба се отнася до съдържанието на методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, като никое от описаните по-горе нарушения не осъществяват хипотезата й (на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.);. Въз основа на установеното първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, както в частта за налагане на финансова корекция, така и в частта на установеното публично държавно вземане. При липса на сочените нарушения на чл. 2а, ал. 2, т. 2 и чл. 28, ал. 2 на ЗОП (отм.); не е налице нередност, тъй като такава е налична само при допуснати нарушения на Правото на ЕС или на националното право. От своя страна липсата на нередност изключва правомерността на наложената финансова корекция, а оттам и на установеното публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК. Отмяната на акта на това основание прави безпредметна преценката за размера на финансовата корекция и основата, върху която тя е определена. Обжалваното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е стигнал до обосновани правни изводи за нарушение на материалния закон. Безспорно е установено, че административният орган с уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В същото е посочено като мотив, че след получен доклад от Сертифициращия орган за периода от 16.10.2015 г. до 31.12.2015 г. е установено нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки, в частност неспазване на разпоредбите на чл. 2а, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.); , във връзка с възлагането на обществена поръчка с предмет "Извършване на проектантски услуги за изработване на работен проект "Развитие на спорта в община Долна баня- реконструкция и доизграждане на спортен комплекс в гр. Долна баня" финансиран по Договор № 23/321/01285 от 27.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В уведомлението също е вписано, че за извършеното нарушение на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); Държавен фонд "Земеделие" е наложил финансова корекция в размер на 100%. Впоследствие бенефициера Община Долна Баня е депозирала възражение на 06.07.2017 г., като в пункт 2. 1. изрично е посочил че е допуснато нарушение, в частност цитираният нормативен акт, за който се твърди, че е нарушен. Въз основа на откритото производство и след депозираното възражение административния орган е пристъпил към издаване на обжалваният административен акт – решение за налагане на финансова корекция № 01-800/1050 от 01.06.2018 година. В същия се твърди за извършено нарушение с правна квалификация чл. 2а, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.); , ведно с подробно фактическо описание на същото. Следователно може да се достигне до извода, че е налице неправилна правна квалификация на твърдяното от административния орган нарушение на чл. 2а, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.); , тъй като така цитираната норма в относимата редакция на ЗОП не е съществувала, а по отношение на соченото в уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); , отнасящо се до съдържанието на методиката за определяне на комплексна оценка на офертата, не е относима към описаните в обстоятелствената част на административния акт нарушения. Въз основа на което настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че макар нарушение да е описано в обстоятелствената част, то неправилната му правна квалификация ограничава правото на лицето да се защити, както в административното производство, така и в хода на съдебното такова, както и че се възпрепятства съда да извърши надлежна проверка за законосъобразност на административния акт, тъй като липсва ясна изразена воля на административния орган по отношение на нарушената норма. Предвид което за да бъде материално законосъобразен актът за финансова корекция, не е достатъчно да се установи нарушение, а същото следва да бъде подведено към правилната правна квалификация, тъй като установяването на релевантните факти и подвеждането им към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност на акта. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва като неоснователна да бъде оставена без уважение. На ответника Община Долна баня по принцип се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като са претендирани своевременно, но са останали недоказани в развилото се съдебно производство пред настоящата съдебна инстанция, тъй като не са конкретизирани и липсва списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. На следващо място по претендираните от ответника разноски за всички инстанции, следва да се разбира, че това включва и тези пред административен съд, следва да се има предвид, че видно от обжалваното съдебен акт, са присъдени разноски в полза на община Долна баня в размер на общо 300 лева за адвокатско възнаграждение, поради което е абсолютно неоснователно повторно направеното искане за заплащането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,